Серията от „летни“ публикации по проекта ни „100 въпроса за тоталитарната държава“ продължава днес с първата част на материала как се правеше секс по време на социализма.

Жените правят по-добър секс при социализма. Това твърдение е на американската антроположка от университета в Пенсилвания Кристен Годси. Преди няколко години тя издаде книгата "Защо жените правят по-хубав секс по време на социализъм", в която изложи доста нестандартното твърдение - в социалистическото минало жените са били по-удовлетворени от сексуалния си живот.

Годси взима за основа за книгата си изследване от 1990 година, според което преди падането на Берлинската стена жените от бившата Германска демократична република са изпитвали два пъти повече оргазми от жените на Запад от Берлинската стена.

Според авторката драстичната разлика се дължи на социалната система от двете страни на Стената. Ако обществото е изградено така, че да подкрепя жените, да не ги наказва за решението им да имат деца и не обезценява труда им, те са по-щастливи и правят по-хубав секс. Обясненията на Годси за връзката между интимния живот и социализма обаче са мъгляви и не толкова категорични, колкото е заглавието на книгата ѝ.

Оргазмите и социализма

В интервю за тв канал Vox писателката многократно обяснява, че далеч не призовава за връщане на социалистическия строй и не иска да говори за борба между социализъм и капитализъм.

Идеята на антроположката тръгва от друга отправна точка - свободният пазар влияе непропорционално на хората, които са по-ангажирани с полагането на грижи за слабите членове на обществото (възрастните и най-вече децата). А и преди, и след 1989 година това са най-вече жените.

Като основа Готсби използва няколко изследвания, проведени в Източна Германия в сравнение със Западна Германия, както и в Полша и Чехословакия. Информацията доколко сексуалният живот на жените в тези държави е можел да бъде наречен по-задоволителен, е субективна, но все пак дава някаква отправна точка на авторката.

Ученички на манифестация.

В тези общества жената е имала зад гърба си социална система, която е насърчавала както раждаемостта, така и равната подялба на труда между мъжа и жената. Това кара Годси да смята, че спокойствието на жената, осигурено ѝ от обществото, е водело до по-добър секс.

А в момента, твърди писателката, капитализмът моделира не само пазара на труда, но започва да моделира и човешките емоции. Оттам страда не само интимният живот, но и социалният. Мнението на Готсби е, че в страни, в които жената има финансова независимост, осигурена от държавата, ситуацията е различна.

Посланието е ясно - нерегулираният капитализъм е вреден за жените, а социализмът носи някои идеи, които да взаимстваме за тяхно добро.

Тя дава пример с Източна Германия преди 1989-а, където на майките са предоставяни дрехи, основни хранителни продукти и безплатни грижи за децата. След падането на Берлинската стена изведнъж раждаемостта спада с 60 на сто.

Колкото и примери обаче да дава Годси, идеята, че сексът по време на социализъм е бил по-добър, е много трудно доказуема. Върху сексуалността влияят много други фактори извън икономическите. Единственото наистина вярно нещо в твърденията ѝ е, че в общества с по-високо полово равноправие, жените споделят, че се чувстват по-удовлетворени сексуално.

Защо книгата ѝ стъпва на изцяло погрешни схващания за социализма като обществен строй, става ясно и от по-детайлен преглед на историята на сексуалното възпитание и значението на семейството в социалистически държави като България.

Сексът и Маркс и Енгелс

Всъщност идеолозите на социализма Марк и Енгелс имат съвсем противоположни на БКП виждания за сексуалността и семейните отношения. Според марксистките възгледи семейството е доброволен съюз, основан на сексуалната любов, а Енгелс стига дори по-далеч, като пророкува отмирането на семейните отношения с отпадането на частната собственост.

Съвсем в разрез с тях официалната идеология в социалистическа България насърчава култа към традиционното семейство, възникнал в Съветския съюз през 30-те години на ХХ век. Хетеросексуалното семейство като проводник на политическата доктрина във възпитанието на социалистическия гражданин е единствената допустима форма на сексуални отношения при социализма. Нормата е една – хетеросексуални хора, които се женят и раждат деца. Това е задължително за кариерата, хора с „нетрадиционна сексуалност“ или несемейни и бездетни не се смятат за добри граждани.

Плаща се ергенски данък, който трябва да принуди младите хора да встъпват в брак. Сексът има за цел единствено да се направят деца – сексът за удоволствие е заклеймен като морално разложение и поквара.

Сексът и езикът на нацистка Германия

За отношението към секса и езикът, който БКП и комунистическата върхушка използва, който напълно се припокрива с езика, използван от нацистите от Третия Райх, пише в своя статия за „Дневник“ писателят Георги Господинов. В „Секс по време на социализъм: хигиена, медицина и физкултура“ той обръща специално внимание на пълното съвпадение в езика на нацистите и социалистите от БКП, когато става дума за секса.

„Една от първите акции по пречистване на библиотеките и събиране на книги за аутодафето на 10 май 1933 г. в Берлин се случва точно в Института по сексология. Известна е фотографията на маршируващите студенти националсоциалисти от 6 май същата година пред Института, минути преди да нахлуят вътре и изземат за горене книгите и списанията. Още повече, че основателят на института Магнус Хиршфелд е имал нещастието да бъде евреин и хомосексуален едновременно. Известно е, че при аутодафетата в Германия са били подготвяни специални заклеймяващи „огнени речи“ (Feuersprüche). „Долу декадентството и моралното разложение“, е предвидено да се вика при хвърлянето в огъня на книги от Хайнрих Ман и Ерих Кестнер. И също така „Не на покваряващата душата полова разпуснатост“ при книгите на Фройд.“

За познаващите езика на социализма не е трудно да видят удивителните съвпадения във фрази като „морално разложение“, „покваряващи“ и „полова разпуснатост“ или „разхайтеност“. С обвинението „морално разложен“ по време на т.нар. Хулиганска акция от 1958 г. много младежи са арестувани и директно пратени в лагера „Белене“, припомня Господинов.

„Хулиганската акция“

Прочутата „Хулиганска кация“ вкарва стотици младежи и девйоки в лагерите, като често единственото им прегрешение е, че са носели модерните тогава ямурлуци и тесни дънки, а момичетата – твърде къси поли. Всъщност борбата с късите поли и модните дънки се води и през 60-те и 70-те години.

Модерните ямурлуци, заради които човек е можел да бъде арестуван.

В София партийни активисти дебнат около централните места и мерят с линийка широчината на крачолите на дънките или дължината на полите. Ако крачолите са твърде широки или твърде тесни – според модата, може да се стигне дори до обвинение и заточение в лагер. На момичетатат с минижупи се удрят печати по краката, за да не смеят да облекат пак къса дреха.

Самата „Хулиганска акция“ праща в Белене 1700 младежи заради неприлично облекло. Повечето от изпратените в концлагера „хулигани” нямат нито криминални, нито „вражески” прояви. Вината им е, че не приемат ограниченията на комунистическия режим върху свободата да се обличат, както искат. Всички те са „агенти на западната идеологическа диверсия”. Оцелелите от лагерите са освободени след окончателното им закриване през 1962 година.

Но и след закриването на лагерите борбата с младите хора и свободния секс продължава. В протокол от заседание на Политбюро на 26 март 1963 година, посветено на приемането на „конкретни мероприятия за борба с буржоазното влияние след младежта“, четем следното:

„Има една категория млади хора, които водят изцяло паразитен и разгулен живот…  Пиянството ги е опустошило. Блудствуват – най-вулгарно, нахално, безсрамно… Най-покварените, водени от стремежа за забогатяване и лек живот, изменят на Родината…“

България и сексуалната революция

Докато светът изживява своята сексуална революция, в България се публикуват статии като тази на д-р Петър Милев, научен сътрудник в Педагогическия институт на БАН, пише още Георги Господинов. „В статията си, озаглавена „Проблеми, по които малко се говори“, авторът говори за особените усилия, които „трябва да се вложат в борбата за изкореняването на онанизма, или т. нар. самотен порок – полово задоволяване по неестествен начин. Част от препоръките включват „да се избягват подправките, преяждането, безделието, еротичните възбуди – танци, филми и пр. … Да се избягва колоезденето и ездата.“

Господинов цитира и друга прочута за времето си статия – тази на проф. Прайсман – „Хигиена на брака“ у също публикувана в „Жената днес“ през 1967 г.

„Като норма за здрави съпружески двойки се считат 1-2 полови сношения в седмицата. Най-подходящото време е преди сън. Когато единият от съпрузите или и двамата са уморени, допустимо е полово сношение сутрин. Дневното полово общуване не е препоръчително“, пише професорът, без да се аргументира.

Господинов посочва сравнително изследване върху сексуалното образование и младежта в Източна Европа, публикувано през 80-те години, в което пишещият често за България австрийски учен Волф Ошлиз сочи страната ни като най-драматичния случай на несъответствие между преживения сексуален опит, силните обществени табута и противоречивите партийни политики, което води до широко разпространена липса на теоретично сексуално познание сред младите.

Несъответствие има не само в публичното говорене и реалното практикуване на секса. Партийният елит си позволява всичко онова, което проповядва като недопустимо за моралния социалистически гражданин.  

В „Репортажи за България“  Георги Марков подробно описва разврата, който управляващият елит практикува въпреки официално пропагандираните пуритански морални норми. Той нарича елита на комунистическата партия „Содом на върха“. Развратното поведение на партийните лидери и използването на елитни проститутки за развлечение са нещо обичайно и толерирано в управляващите кръгове.

Официално, разбира се, проституция в Народна Република България не съществува. На практика обаче нито една жена не е била застрахована от опасността да трябва да търгува с тялото си, тъй като сексът е оставал сериозна "разменна монета" за постигането на много неща по времето на социализма. Въпреки привидното равенство между половете, възможностите за кариерно развитие например, в много случаи са зависили от благосклонността на шефа, която най-често е можело да бъде спечелена чрез секс.

С други думи, ако не сте се родили дъщеря или сестра на някой виден партиен функционер, с което да сте си гарантирали безпроблемно кариерно израстване, а сте хубаво и умно момиче с амбиции, но без връзки, най-вероятно е било да бъдете подложени на сексуален тормоз на работното място.

----

Утре очаквайте втората част на текста, в която ще разгледаме отношението към хомосексуалните, порното и табутата в изкуството по времето на социализма.

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.