Вчера в първата част на материала „Сексът по време на социализма“ ви разказахме как жена е можела да попадне в лагер, защото е облякла къса пола и как любовта за удоволствие преди 1989 г. на практика е била забранена. Препоръката за „сношение“ в брака, единствено с цел раждането на деца, разбира се, е била за секс 1-2 пъти седмично. Днес продължаваме разказа с отношението към хомосексуалните, порното и еротиката в изкуството.

Хомосексуалността е едно от многото отклонения от нормата, чието проявление е забранено по време на социализма, пише в свое проучване гейактивистката Моника Писанкънева. Хомосексуалните не са били по-репресирани от етническите турци или религиозните хора, но са били репресирани по различен начин - чрез отказа да се признае съществуването им като специфична идентичност.

„По време на социализма не е имало системно преследване на хомосексуални хора - спорадичните арести и съдебни дела обикновено са били свързани с някаква по-широка идеологическа кампания. Макар да има данни, че след 1960 г. хомосексуалността е била изследвана като специфична идентичност в смисъла на Фуко от българските психиатри и сексолози, тя никога не е била разглеждана като такава в политическия дискурс. Видимостта на хомосексуалистите е била забранена по същия начин, както видимостта на хората с увреждания или изоставените деца - всички те са били разглеждани като неприемливи отклонения от нормата, за които трябва да се полагат грижи, без да се дава публично гласност“, пише Писанкънева в статията си „Забраненият плод: сексуалността по време на комунизма“.

Хомосексуалността беше осъждана като нездрава сексуално-морална практика, която разкрива възхищение от западния начин на живот и може да бъде „излекувана“ чрез поправителен труд или обществено порицание, припомня тя. В крайна сметка хомосексуалността се разглежда като отслабване на социалистическия морал, което може да „зарази“ всекиго.

Един от първите български учебници по психиатрия за студенти в медицинските университети, в който има статия за хомосексуалността, е от 1963 г. Тя е класифицирана като вид психопатия - сред перверзните психопатии, заедно с мастурбацията, фетишизма, ексхибиционизма, садизма, мазохизма, зоофилията, некрофилията и воайорството. В този учебник има само три изречения за хомосексуалността, в които тя се определя като „неестествено сексуално влечение към партньори от един и същи пол“ и се споменава, че тя се среща по-често сред мъжете, отколкото сред жените. Мъжката хомосексуалност е наричана още „педерастия“, а женската – „сапфизъм“ (по името на Сафо) или „лесбийство“. В главата „Профилактика и лечение на психопатията“ в същия учебник като най-успешно лечение се посочва трудотерапията.

Процесът срещу известни хомосексуални българи

През 1964 г. Българската комунистическа партия инициира най-големия процес срещу хомосексуални хора в историята си. Двадесет и шестима души с различно образование и професии: писатели, музиканти, литературни критици, актьори, както и обикновени работници, са арестувани за предполагаеми хомосексуални връзки и демонстрация на разлагащия се буржоазен морал.

Въпреки че разпитите в съда се провеждат при закрити врати, част от информацията за процеса достига до широката общественост и има за цел да запечата страха от съдебно преследване в съзнанието на хората с влечение към собствения пол. В обвинителния акт пише, че през последните години са засечени множество случаи на хомосексуални връзки в големите градове между българи и гостуващи чужденци от капиталистическите страни. Тази практика била довела до увеличаване на броя на венерическите болести и представлявала заплаха за социалистическия морал.

В документа се споменава и фактът, че някои представители на литературния елит са започнали война със социалистическия реализъм и са се опитали да популяризират такива опасни форми на изкуството като индивидуализма и символизма в литературното списание „Залез“ (самото име е имало за цел да внуши залеза на социалистическата култура). Тези хора пропагандират „свободната любов“, каквато се практикува на Запад между партньори от един и същи пол.

Всички арестувани в този процес са мъже. Някои от тях са били осъдени на до 6 години за практикуване на „хомосексуализъм“ и представляване на заплаха за етичния кодекс на социалистическия гражданин. Интересното в обвинителния акт на този процес е, че той разглежда хомосексуалните връзки на арестуваните като въпрос на избор и признак на привличане към западните ценности.

Хомосексуалността се разглежда като свободно избрана незаконна практика, която противоречи на нормите на социалистическото общество. Следователно се предполага, че тя може да бъде изкоренена чрез поправителен труд или друга форма на законово наказание.

През 1968 г. промяна в Наказателния кодекс декриминализира хомосексуалността. Мотивите за промяната остават скрити за обществеността. Възможно обяснение е, че либерализацията на Наказателния кодекс по това време следва модел, характерен за други социалистически страни от Източния блок.

Изневерите и социализмът

Разбираемо, за честотата и броя на изневерите преди 1989 година няма никаква статистика.

Всъщност изневерите се практикуват трудно, тъй като в хотелите е забранено регистрирането на двойки, които нямат сключен брак помежду си. Разцъфтяват забежките по време на командировка, а командировките, конгресите, партийните и ведомствените празници и сбирки зачестяват.

Тъй като се стимулира демографският растеж, НРБ не окуражава абортите. За да направи аборт, една жена трябва да мине първо през кварталния партиен комитет и да обясни защо не може да задържи детето. Има дори период, в който абортите са напълно забранени.

Социализмът и порното

По време на социализма легално порно няма. Първият български порнофилм излиза полулегално чак през 1990 година. „Секспартия бридж“ е сниман от третокурсника във ВИТИЗ Деян Русев – Бърд. В него участва и покойният вече бивш лидер на организацията на малките хора в България Георги Софкин. Декорът за този филм е така наречената римска вила на скулптора Пламен Канев в Панчарево, а участниците са подбирани с обяви във вестника за малки обяви „Куриер“.

Този първи порнофилм си остава и последен – българското кино продължава да има проблеми със сексуалността и еротиката дори и в сериозните си продукции, камо ли да се опита да се развие в порноиндустрията. Това също си има своите причини в социализма.

Изкуството и цензурата

Социалистическото изкуство през 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век не толерира открити прояви на сексуално желание. Всяко изобразяване на любовта и сексуалното привличане отвъд границите на зачеването и раждането на деца служи винаги само за заклеймяване на секса като удоволствие.

В българските филми сексът най-често е изнасилване. Няма протяжни, пищни любовни сцени, няма голи тела, няма любовни игри. Смята се, че обръщането на прекалено голямо внимание на сексуалността, дори в рамките на семейството, намалява работния потенциал на "строителите на комунизма" и е тема табу в изкуството.

„В някои от шедьоврите на българския социалистически роман сексуалната любов е описана като второстепенна по важност спрямо любовта към партията. Предаността към управляващата партия и нейната политика се индоктринираше като родствена връзка с "партията-майка" и тази представа се насърчаваше от официалната доктрина в училище и на работното място. Специално място в изкуството беше отделено на работническите приятелства ("другарства"), тъй като те допринасяха за укрепването на трудовата или военната единица. Приятелството се насърчаваше като по-важно от любовта, особено когато обединяваше усилията на работниците за постигане на обща цел“, пише Моника Писанкънева.

Официалната цензура е особено силна по времето на сексуалната революция на Запад, когато в големите градове в България също се появява някаква зачатъчна форма на хипи движение. Разнообразието и сексуалната свобода се възприемат като заплаха, защото черпят от идеологиите, популярни на Запад.

Известна по-голяма свобода в изкуството, медиите и в публичното изразяване на сексуалността става допустима и по-видима през втората половина на 80-те години с началото на съветската "перестройка".

Появяват се няколко български филма, които открито критикуват недостатъците на режима, като липсата на свобода на изразяване, липсата на морал у работниците, корупцията и "клиентелизма". Те съдържат и любовни сцени, показващи голи тела и намеци за сексуални действия. Това е ново явление в социалистическото изкуство. Тенденцията към по-голяма откритост и свобода на изразяване е новата директива, която идва от Москва и която българските партийни лидери стриктно следват.

Сексбиблията на социализма

Преди 1989 г. най-популярната книга, в която българите могат да прочетат нещо повече за сексуалния живот, е „Мъжът и жената интимно“ от Зигфрид Шнабл, известен сексолог и психолог от ГДР.

Това бе настолно четиво във всеки дом, добре скрито на горния заден рафт на библиотеката. Ето някои откъси от интимното настолно четиво:

  • „Сексуалният живот на мъжа и жената представлява една обективна реалност.“
  • „По отношение на сексуалното възпитание на младежите съществуват ясни и категорични партийни постановки.“
  • „Сексуалността в никакъв случай не е най-важното в нашия живот! Оставим ли я обаче да вилнее без контрол, тя унищожава дълбокото съдържание и смисъла на нашето съществувание.“
  • „Половите затруднения не са изолирано явление. 44% от жените най-често не достигат до задоволяване.“
  • „Желанието да бъдем щастливи и в най-интимния човешки контакт е изпълнимо. Това, че неговото изпълнение още не е станало действителност за всеки гражданин на нашата страна, е предизвикателство към науката.“
  • „Ленин е казал в един разговор с Клара Цеткин: „В сексуалния живот се проявява не само даденото от природата, а и култивираното”.
  • „Девойката обича с цялата си личност, без разрив между любовта и секса.“
  • „Подготовката за брака не е само педагогическа мярка. Най-добра подготовка дава образцовият във всяко отношение семеен живот на родителите. Това е възможно само в едно общество с безупречен морал, освободено от експлоатация и потисничество.“
  • „Личното бельо не трябва да се преносва повече от една седмица, а при усилена работа - повече от четири дни.“

 ---

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.