Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

1 август 2023 година

За хората. Трогателно.

Обучавам моя Хектор при треньор – „седни“, „легни“, „в крак“. Получавам съобщение от пани Полина от военната болница: „Неврологията моли за шарени завивки. Да не се виждат кървавите петна“.

Хвърлям малка топка на кучето: „Апорт!" („Донеси!“), и докато то тича, пиша на Юля. Тя има авторско ателие за завивки – така да се каже „майстор на спалното бельо“.

Хектор още не ми е върнал топката, а Юля вече отговаря: „Ще ги имаш в сряда“.

И наистина, в сряда ги имам.

Отивам в предградието за „консумативи“ – маски, престилки, капкомери. Пани Полина ми пише: “Урологията моли за гащи, панталони и фланелки големи размери“.

На светофара копирам текста и го прехвърлям на Андрей, от Днипро, но не знам защо ми отговаря Ирина от Киев:

– На вас ли ви трябват огромните гащи?
– Аха!
– Диктувайте адреса.

Вячеслав от Закарпатие ми пише: „Ние тук случайно получихме няколко кашона с якета от полар и фланелки, ще ги вземете ли за момчетата?“

– О, разбира се!
– Ще сложа към тях и малко консумативи за травматологията.

Малко…

Пристигам с моята кола пред пощата, а ме чака колет, голям колкото индийски слон. С едната си ръка търся в Гугъл „наем на ремарке“, а с другата спешно се обаждам на Лиля.

Лиля има Mazda-трансформер, сериозно го казвам. Натискаш едно копче и „Mazda се превръща… превръща се Mazda… (цитат от съветска кинокомедия „Диамантната ръка“ – бел. прев.) в … елегантен камион.

След 10 минути Лиля вече е пристигнала.

Как работи тази Вселена?!

А преди няколко дни Костя от операционната ме добави в чат „Битови нужди на военната болница“. И телефонът ми, който и така не е разглезен от тишина, направо взе да заеква от този натиск.

Защото всяка една минута:

– На реанимацията са и нужни два климатика.
– За рентгеновото отделение са нужни комарници за прозорците. И една флашка.
– За лабораторията трябва сушилня за медицински дрехи.
– За хирургията е нужен капак за войнишката тоалетна чиния.
– За инфекциознното – стълба и кофи.
– За „травмата“ – обикновени ел. крушки.
–За отделението „Уши, гърло, нос“ са нужни мопове (много са нужни), средства за миене, кухненски гъби, влажни салфетки, тоалетна хартия и стълба…

Днес натоварихме две коли с много и разни неща и всичко закарахме в болницата. Връщам се обратно и мисля: „някакъв странен звук…“. Оказва се – това е тишината, защото телефонът млъкна.

И мълча близо цели 20 минути. Само.

Приятели мои, без вас няма да се справя.

Те няма да се справят без нас.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко