През последните месеци Индия и Русия - две от малкото космически сили на света, влязоха в един вид надпревара. В крайна сметка победителят е ясен - индийците прилуниха успешно днес своя апарат "Чандраян-3", дни след като руският "Луна-25" се разби при опит да направи същото.

Но победата за индийците е още по-сладка, тъй като тяхната космическа програма години наред разчиташе на руския опит в космоса и помощ от Руската федерация - която империята на Путин в крайна сметка се оказа неспособна да предостави.

"Чандраян-3" има три научни цели - да демонстрира успешно и контролирано кацане на Луната, да покаже мобилността на индийския роувър, който апаратът носи, и да провежда с него разнообразни научни експерименти директно на повърхността. Политически обаче има и друга цел - да демонстрира, че Индия има технологичния и научен капацитет за съвместна работа с Япония и тяхната космическа агенция JAXA. Което пък ще постави Русия в още по-голяма изолация.

Индийската космическа програма

Днес Индия е една от 6-те космически суперсили - държави с агенции, способни да изстрелват апарати в космоса, да ползват криогенни двигатели, да пращат апарати на други небесни тела и да оперират голяма група изкуствени сателити около планетата ни. Голяма част от тези постижения обаче са плод на последните няколко десетилетия. Макар индийските учени да започват космически изследвания преди над 100 години, им отнема още над половин век, преди да изстрелят първия си сателит през 1975 г.

Индия разумно не се опитва да се включи в космическата битка между САЩ и СССР, а след падането на Берлинската стена започва да си сътрудничи с новата Руска федерация. През 90-те страната се опитва да се сдобие с ключовите за космически пътувания криогенни двигатели с втечнено гориво от Русия, но това бива блокирано от САЩ. Американците дори налагат санкции на индийската космическа агенция ISRO между 1992 - 1994 г., а после отказват да им помогнат с GPS технологии заради Каргилската война между Индия и Пакистан през 1999 г. Това принуждава милиардната страна да продължи да разчита на Роскосмос за нови технологии.

Изпращането на сателити продължава, но през 2003 г. Китай праща хора в космоса, което предизвиква тогавашния премиер Атал Бихари Ваджпаи да даде зелена светлина за разработването на лунна мисия и пращане на астронавти в космоса.

Как Русия се оказа неспособна да помогне на Индия

Само за 5 години Индия е готова с първата си мисия към Луната - "Чандраян-1" излита през 2008 г. Студената война е позабравена, светът е стабилизиран и страната работи с множество различни държави, за да направи сондата, която трябва да влезе в орбита около Луната, по-полезна за всички учени по света.

На борда на "Чандраян-1" има редица инструменти индийска разработка, но и спектрометър, разработен заедно с Великобритания и Европейската космическа агенция. НАСА пък помага с друг уред, който прави карта на минералите по повърхността на спътника ни. Българската академия на науките също се включва - Чандраян-1 носи разработения у нас RADOM-7, с който се измерва радиацията около Луната.

Следващото предизвикателство след сонда в орбита е да се кацне на Луната. За тези технологии индийците отново се обръщат към Русия. Мисията е насрочена за януари 2013 г., но Роскосмос признава, че не може да помогне след провала на своята мисия Фобос-Грунт до една от луните на Марс. Руснаците признават, че няма да успеят да предоставят апарат за кацане дори до 2015 г., което принуждава индийците в крайна сметка да разработят такъв сами.

"Чандраян-2" излетя на 22 юли 2019 г. и успешно навлезе в орбита около Луната на 20 август. Апаратът за кацане обаче бе загубен при опит да се прилуни на 6 септември преди четири години. Добрата новина е, че сондата остава в орбита и се очаква да функционира и да събира научни данни още поне 3 години.

Така стигаме и до следващата стъпка - "Чандраян-3". Нейната цел е вече да има успешно кацане, което е ключово за мисията за изследване на полюсите на Луната, в която Индия иска да си партнира с Япония през 2026 г.

Японската JAXA трябва да разработи ракетата и роувъра, а ISRO ще предостави апарата за прилуняване. Макар мисията да е все още на ниво проект, днешната демонстрация показва, че двете азиатски космически сили са способни да продължат изследването на Луната. Без Русия.