„От дни и седмици наред това е една интервенция и вече започвам да оставам с впечатлението, че това е организиран информационен център, който се занимава само и единствено с това, което е много опасно“.

3.02.2015 г., Николай Ненчев, министър на отбраната пред Нова телевизия

Добро утро, г-н министър!

Контекстът на разговора, както можете да се досетите, са „мобилизацията“, „войната с Русия“ и „ядреният център в Шабла“. Нито едно от трите не е вярно, но това не пречи на министри вече седмица да се оправдават. Проблемът е точно в последната дума – те са поставени в оправдателна позиция, или по-точно – допуснаха да бъдат притиснати в оправдателна позиция.

„Няма такова нещо. Няма опасност ние да влезем във война с когото и да било. Нито го искаме, нито за момента има пряка такава заплаха“.

2.02.2015 г., Даниел Митов, министър на външните работи пред бТВ

Когато си поставен в ситуация да отричаш, че имаш сестра, вече си загубил. А телевизионният зрител цъка с език и с балканско недоверие си казва: „А бе, не може да няма нещо, щом тръгнаха да го отричат по телевизора“.

Цяла седмица допълващата се кампания на някои медии и Волен Сидеров бе оставена без отговор. Новините започваха с темата за „мобилизацията“, говорителите на „Атака“ и не само, бяха оставени безкритично да всяват паника с „разкритията“ си.

За да твърди министърът, че всичко идва от „организиран информационен център“, би трябвало да има повече информация по темата. Може да има, може и да няма. Но постигнатата ефективност в създаването на психоза и в налагането на дневен ред наистина напомня на „организиран информационен център“ (ОИЦ).

Изпълнителите са пред очите ни. Подизпълнители сме всички останали с неадекватната си реакция, която постави в оправдателна позиция всички необладани от параноята.

„Николай Ненчев: Общо взето като че ли от там идват тези неща.

Водещ: От къде?

Николай Ненчев: Вие споменахте, от Русия, като че ли.

Водещ: Т. е. какво – има някакъв пропаганден център, който нагнетява обстановката тук?

Николай Ненчев: Имам подобно усещане, защото източниците са едни и същи и хората, които общо взето създават хистерия, са едни и същи.“

Историята с "мобилизацията" е концентрирана възстановка на това, което екипът на служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов описа още през август като част от „хибридната война“.

„Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля“.

Помните ли какво стана с това изречение? То бе изтрито от документа „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана“. А помните ли защо бе изтрито? Защото мнозинството политици, начело със служебния премиер Георги Близнашки, изтръпна от споменаването на думата „Русия“.

Тогава изтрихме описанието на „хибридната война“, за да си подхраним чувството за хермафродитност – хем сме в НАТО, хем не сме. Хем сме в Европа, хем не сме. И така живеем с извратената представа, че да си двулична мижитурка е израз на висша политическа класа, а да назоваваш нещата с истинските им имена било националнобезотговорно.

Лекотата, с която този „ОИЦ“ успя да паникьоса народа, да подчини тематично медиите и да превърне политиците в оправдаващи се ученички, е най-плашещата новина. Ако производството на психоза е толкова лесно, то и много други неща могат да бъдат произведени лесно. Въпрос на желание от страна на "ОИЦ“ или който и да е.

Вината си е у нас. Дълги години България бе срамежлив член на НАТО и на Европейския съюз. Онези нещо искат, ние нещо изпълняваме. Дълги години и управляващи, и опозиция продължават за говорят за НАТО и ЕС като за „Те“. И в момента няма държавник, който смело да заяви:

„Чакайте, ние поискахме да сме част и сме част от евроатлантическата общност. Опомнете се или гласувайте за партия, която ви обещава да се върнем обратно“.

В това време "ОИЦ", или каквото и да е там, си изпълнява задачите, а ние не смеем дори да назовем проблема. Нищо чудно скоро сериозна маса народ наистина да повярва, че България щяла да напада Русия, че Западът воювал с Москва, че само заедно сме можели да се спасим от Апокалипсиса. Тогава ще се появи и подходящата политическа оферта...

Не вярвате ли, че е възможно? Те и САЩ не са нападнали Русия, но това на пречи на значителна част от руското общество да е убедено в това.