Добивът, транспортът и търгуването на суров петрол в света са сложна система от геополитически и геоикономически взаимовръзки, които нерядко нямат нищо общо с логичното мислене и с базовите постановки на икономическата наука. Още повече, че макар светът отдавна да е поел по пътя на свободната търговия и свободния пазар, цената на барел петрол на практика се контролира от напълно официален картел от няколко държави, които са и големите производители, съответно държавите с най-големи залежи на "черно злато" в света. Повечето от тези държави са далеч от демократичните общества на Запад и се контролират от авторитарни лидери, които взимат еднолични решения.

Именно заради това решението на България дали да прекрати правото си на дерогация от общите европейски санкции по отношение на вноса на руски суров петрол е решение, което крие много неизвестни и много възможни подводни камъни, които не могат да бъдат предварително разкрити.

Макар двете спорещи страни у нас да профанизират разговора до цените на бензина и дизела, с оглед на това решение всъщност може да се окаже, че разговорът е по-скоро дали ще има въобще гориво или страната ще трябва да използва своите резерви. Те по закон трябва да стигнат за 90 дни, но всъщност никой не знае дали частните търговци и държавата изпълняват ангажиментите си наистина.

В следващите редове ще се опитаме да разясним ситуацията и възможните сценарии при прекратяване на дерогацията. Разбира се, представяме  най-неприятният развой на събитията, защото именно той трябва да бъде взет предвид при решението на властта. В икономиката този похват се нарича "цената на риска" и именно балансът на решението ще каже дали си заслужава. Ако решението води до резултат, който е под линията на оптималната цена на риска - то тогава то си заслужава. Ако е обратното - решението изпраща резултата над тази линия, то тогава рисковете са прекалено големи, за да бъдат поети.

Може ли "Лукойл" да работи с друг вид петрол в технически план?

Отговорът е прост - да. Няма никаква причина рафинерията да не може да  работи с различен от сорта "Уралс", който идва от Русия. Всъщност редица доклади показват, че рафинерията е достатъчно модернизирана, за да може да преработва поне 28 вида петрол, а те представляват почти всички от познатите на човечеството сортове. Още повече, че едни от най-разпространените сортове петрол имат качества, почти идентични с руския. Говорим най-вече за алжирския и саудитския, за казахстанския и за катарския, за либийския и сирийския.

Става дума най-вече за ключовите качества на суровия петрол като съдържанието на сяра и асфалтени. Не е вярна и тезата, че дори да се внася друг сорт петрол, то за да се получи готов продукт от нашата рафинерия, той трябва да се смеси с руски "Уралс". Всичко това бе доказано нагледно от изследване на Центъра за изследване на демокрацията от август на тази година.

Според този документ само в региона на Черно море и Средиземно море има възможни пет източника на суров петрол за рафинерията в Бургас. Всички те са подобни или по-леки и с по-ниско съдържание на сяра от "Уралс" и далеч не са изчерпателна извадка от всички възможности за диверсификация в региона. Ако се вземат обаче само тези възможни количества, то изчисленията показват, че те представляват около 4 млн. барела на ден, което се равнява на около 200 млн. тона годишно. Това е около 30 пъти повече от годишното производство на рафинерията в Бургас през последните години.

Тоест  - по-малко от 3% от наличните потоци суров петрол биха били достатъчни, за да работи "Нефтохим" в обичайния си режим без преработката на руски петрол. Важно е да се подчертае, че тук са не са разгледани други доставчици, като тези от Персийския залив като Кувейт, Ирак, Саудитска Арабия, ОАЕ и други.

Проблемите

Проблемът е, че рафинерията в Бургас е направена и замислена така, че да е практически свързана с терминала в Новоросийск в Русия и всички възможни аварийни спирачки при проблем са проектирани, така че да могат да се решат веднага само в пряка работа с този терминал.

Например - пристанището "Росенец", което поема петрола, може да приема танкери, които не надвишават определени размери, което в крайна сметка ограничава възможния товар до около 70 000 тона на танкер. Това означава, че тези танкери трябва да са сравнително малки по настоящите международни стандарти. Например максималният размер на танкер, който преминава Босфора е 120 000 тона.

Това е важно, защото има отношение към ритмичността на доставките. Просто няма как в Росенец да се разтоварят по-големи количества, които да осигурят рафинерията за по-дълго време, в което няма доставки. Така е проектирана, защото обичайното време за отиване и връщане на танкер от Росенец до Новоросийск е около 12 дни. Ако започнем да получаваме доставки от Близкия изток, това би увеличило плаването само в едната посока с до максимум 20 дни. Това означава, че крайното време за доставка би отнело между 25 дни и 35 дни.

Затова най-добрият маршрут за доставка до България би бил от Казахстан или от Азербайджан, тъй като разстоянието между тях и Бургас в морски мили е приблизително същото като това между Росенец и Новоросийск. Ако се приема петрол от тези пристанища, не би трябвало да има и увеличение на транспортните разходи. В другия случай - ако преминем към средиземноморски суров петрол, то транспортните разходи вероятно ще се увеличат от два до три пъти на база единица барел.

Трябва да се има предвид обаче и че казахстанският петрол преминава през руска територия и през руски тръби, за да достигне до нашия бряг на Черно море.

Цената

Въпросът с цената на горивата при евентуално премахване на дерогацията е доста спекулативен, защото все пак тя ще зависи от международната конюнктура, но все пак има как да се изведат някои основни положения. България има най-ниските нива на данъци и акцизи в целия ЕС, а транспортните разходи по вече разяснените възможни алтернативни маршрути за доставка ще бъдат незначителни в крайната цена за един барел. Няма и никаква причина да смятаме, че производствените разходи на "Лукойл" ще се повишат значително, ако рафинерията премине към преработката на друг сорт петрол. В доклад на Центъра за изследване на демокрацията се разглеждат примери от други страни от периода преди налагането на европейското ембарго - Полша, Германия, Чехия, Латвия, Словакия и Словения. Числата показват, че при липса на специално изключение или неизползването на дерогацията, цените на горивата преди данъци в тези държави са с около 6 до 8% по-високи от цените в България.

Изводите са, че заради промяната на сорта петрол, който преработва рафинерията - при пълно спиране на на вноса на руски, цените не би трябвало да се увеличат с повече от 10-12 стотинки на литър.

Разбира се, това е при запазване на цените на борсите, тук увеличението е пресметнато над базовата цена на петрола. Трябва да се има предвид и че премахването на дерогацията вероятно ще доведе до разместване на пазара на горива на едро в България, позволявайки на други компании, които внасят неруски горива, да се конкурират за пазарния дял на "Лукойл".

Изводите

В крайна сметка сигурните неща, при евентуално отпадане на дерогацията, са следните: няма никакви технически пречки за преминаване към други сортове петрол, различни от руския "Уралс"; възможности за доставки извън оста "Новоросийск" - "Росенец" има, но някои от тях са зависими от цените на един танкероден и от възможностите за преминаване през проливи като Босфора, например.

При евентуален проблем за преминаването на танкерите и имайки предвид, че капацитетът на рафинерията не е голям, ще се окажем в ситуация на дефицит на суров нефт, който ще бъде запълнен от резерви или от внос. Тук трябва да се има предвид, че конфликтът Израел - "Хамас" допълнително напряга световните вериги на доставки на петрол, както и оказва натиск върху цените, заради страха на инвеститорите, че е възможно Иран да бъде включен във войната. Ако това се случи, износът на страната ще секне, заради още по-бруталното затягане на санкциите от страна на Западните страни. САЩ вече предприеха мерки, като само преди дни американският президент Джо Байдън подписа указ, с който разхлаби примката около износа на Венецуела. Каракас има и най-големите залежи на суров петрол в света, но така и не успява да се възползва от тях.

При положение, че така или иначе България има право на дерогация, в тази ситуация е спорно дали тя трябва да се премахне.

От друга страна обаче, ако се направи сравнение с подписания от служебния кабинет на Румен Радев договор на "Булгаргаз" за достъп до турската газопреносна мрежа с "Боташ", ситуацията изглежда коренно различна. В началото на тази година България се съгласи да плаща по 9,145 долара/мВтч (около 17 лв. по сегашния курс) за входен капацитет от 53 200 мВтч на ден, или 5 млн. куб.м, без значение дали реално пренася газ или не. Това прави разходи по 487 хил. долара на ден, или 900 хил. лв. по сегашния курс. На година сумата е около 330 млн. лева.

Като се има предвид, че тук става дума само за капацитет, а не за реално пренесени количества, тази такса (приета от служебния кабинет на Радев) изглежда дори по-тежка от наложената сега от България енергийна тарифа от 20 лв./мВтч за транзит на руския газ.

Източници на "Капитал" все пак твърдят, че 20-те лева/мВтч могат и да бъдат редуцирани, ако се създаде голямо политическо напрежение с държавите от региона. За момента обаче решението на българския парламент е в сила и ефективно се прилага от 13 октомври.

Кой ще бъде засегнат

През "Турски поток" в момента се внасят най-големите количества руски газ за Европа. Причината освен цялостната политика на ЕС за отказ от руския газ е, че той просто няма откъде другаде да дойде. От една страна, "Северен поток" беше взривен и не функционира, а от друга, количествата, които влизат през Украйна, вече са много по-малки от преди и са доста по-непредвидими. През първата половина на 2023 г. около 33 млн. куб.м на ден са влизали в посока ЕС от Украйна с крайни бенефициенти Словакия, Австрия, Унгария, Словения, Италия и Хърватия.

В същото време по "Турски поток" през България се пренасят средно по 43 млн. куб.м на ден. Получатели на газа са най-вече Сърбия и Унгария, които са и ключови за руския енергиен интерес в Европа. Количества вероятно се препродават и към Австрия.

Въглищата и ТЕЦ-овете в числа: кой колко работи и произвежда

Допълнителната тарифа би могла да повиши с 20% текущите котировки на най-ликвидната европейска борса за газ TTF, където горивото се движи на около 100 лв./мВтч. Именно това доведе и до моментална реакция от страна на сръбския президент Александър Вучич, който заяви, че ще потърси колегата си Румен Радев за обяснение. По думите му, цитирани в сръбското издание "Политика", "това е голям проблем за нас, цената на газа ще се вдигне драстично".

Още по-категоричната беше реакцията на Унгария: "Има нови опити да се застраши сигурността на енергийните доставки на Унгария и да се предотврати унгарско-руското енергийно сътрудничество, включително транспортирането на природен газ. За държава - членка на Европейския съюз, да заплаши доставките на газ за друг член на ЕС противоречи на европейската солидарност, на правилата и е неприемливо", заяви унгарският външен министър Петер Сиярто по време на посещението си в Москва за форума "Руска енергийна седмица".

Показателно е, че позициите на Сиярто и Вучич бяха разпространени масово в руските агенции като ТАСС и RT.

Въпросът тук обаче е как се формират цените на руския газ за Сърбия и Унгария и дали въобще има място за подобни опасения. А отговорът е, че те са с ясно определени формули и фиксирани цени, независещи пряко от пазарните флуктуации. Конкретно за Сърбия, при подписването на договора миналата пролет Александър Вучич обяви, че цената е фиксирана на 350 долара за 1000 куб.м., което е 30 евро/мВтч. Унгария пък договори таван за цените на руския газ от 150 евро/мВтч при подписаното допълнително споразумение с "Газпром" през тази година. Затова, поне на теория, изглежда, че Сърбия и Унгария трябва да продължат да си плащат за газа според цената в договорите им с "Газпром".

Отделно от "Турски поток" България продължава да транзитира и определени количества руски газ към Гърция и Северна Македония, които също би трябвало да бъдат засегнати от новата такса от 20 лв./мВтч.

Според източници на "Капитал" Гърция няма да е ударена толкова, защото може да получава голяма част от руския газ през Турция, като гръцкото правителство засега не е притеснено. Според гърците таксата дори ще отвори възможността Турция да разпределя по-големи порции в региона.

Колкото до Австрия, която в последните месеци неколкократно влезе в конфронтация с българските правителства заради нежеланието си да отмени ветото за Шенген, все още е спорно дали българската такса ще я засегне пряко.

Тезата, че България иска да притисне Виена чрез оскъпяването на газ, за да промени позицията си за Шенген, не издържа на фактите за вноса на руски газ в Австрия. Да, по данни от европейската асоциация на газопреносните оператори (ENTSO-G) страната продължава да консумира между 40 и 60 процента руски газ, но анализ на Центъра за изследване на демокрацията показва, че той се доставя през Украйна и Словакия.

Много е възможно в следващите няколко дни всички държави от оста - Сърбия, Унгария и Австрия, да излязат с твърди позиции и да използват ЕС като лост за влияние срещу наложената мярка. В същото време България има пълното право да наложи допълнителната енергийна такса върху преноса на руски газ през нейна територия. При всички случаи напрежението от политическа гледна точка може да ескалира и предстои да видим колко твърдо правителството "Денков - Габриел" ще защитава позицията си.