Кремъл спечелил около 1 милиард евро от европейската дерогация, позволяваща на България да продължи да внася руски петрол.

Това пише „Политико“, като се позовава на съвместно разследване. То е дело на неправителствената организация Global Witness, Центъра за изследване на демокрацията, Центъра за изследване на енергията и чистия въздух и журналиста Виктор Джак.

През декември 2022 г. Европейската комисия позволи на България дерогация от санкциите срещу Русия. Страната ни може да купува суров руски петрол до края на 2024 г. Целта е българските граждани да не пострадат от недостига му. Дерогацията не предвижда рафинерията на „Лукойл“ край Бургас да обработва горивото и да го продава зад граница с цел печалба.

Властите в София обаче се възползвали от вратичките и позволили милиони барели руски петрол да достигнат до нефтокомбината. След това „Лукойл“ го изнасяла като рафинирани горива навън. Продуктът достигал и страни членки на ЕС. Само в периода от март до юли т.г. рафинерията изнесла близо 3 милиона барела горива, чийто произход най-вероятно е руски.

От правна гледна точка това не нарушава санкциите, твърдят експерти, цитирани от „Политико“. Вратичките, от които може да се възползва „Лукойл“, са създадени от неяснотите в европейските правила, включително за това какво се счита за търговия, какви горива може да изнася България и дали може да ги съхранява, както и как Комисията събира данни.

Вратичката позволила на Москва да натрупа приходи, достатъчни за финансирането на частната доброволческа армия „Вагнер“ за една година по думите на руския президент Владимир Путин. Тя донесла и печалба от близо 500 милиона евро на „Лукойл“ след влизането в сила на дерогацията на 5 февруари т.г. Това гласи класифициран анализ, изготвен за българския парламент. От „Политико“ са получили достъп до документа.

„Най-малкото те трябва да затегнат санкциите и дерогационния режим. Но оптималното е просто да се отървем от тази дерогация", заявява Делян Добрев – председател на парламентарната Комисия по енергетика.

Въпросът хвърля нова светлина и върху затрудненията на ЕС при изработването на санкциите. След руската агресия в Украйна. Прилагането им от местните власти на места е слабо, а правният език дава възможност за възползване.

„Санкционният режим е като швейцарско сирене. Каквото и да правим, изоставаме от руснаците с три месеца“, заяви дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

Възползването

Докато страните от ЕС се споразумяха да спрат вноса по море на руски суров петрол след седмици бурни преговори, България получи специална дерогация до края на 2024 г. заради географското си положение.

Балканската страна твърде много разчита на разрастващата се рафинерия на „Лукойл“ в Бургас, която задоволява 80 на сто от нуждите от дизел и бензин там. Комбинатът осигурява и 10 на сто от българското икономическо производство. Тази реалност помогна на компанията да си изгради сериозно влияние в България - пише "Политико".

Но след като българското служебно правителство заяви, че ще продължи да продава петролни продукти с произход Русия на ЕС, Европейската комисия забрани на София да прави това след 5 февруари предвид факта, че мярката е била насочена изключително към гарантиране на сигурността на доставките за страната.

Според правилата на санкциите България не може да продава петролни продукти в чужбина. Има обаче параграф, според който София може да одобри износа, ако продуктите са за изключително ползване от страна на Украйна или не могат да бъдат съхранявани в България поради рискове за околната среда и безопасността. Това може да става само ако тяхната продажба, доставка, пренос или износ не са предназначени за заобикаляне на санкциите.

Говорител на ЕК заяви пред „Политико“, че само рисковете за околната среда се отнасят до специфичния състав на рафинираните продукти. Сред тези заплахи са пожари и взривове. Той обаче не споменава за капацитет за съхранение.

Чрез тези изключения България вероятно е изнесла близо 3 милиона петролни продукти с произход Русия по море само от март до юли т.г. Това е еквивалент на едва 1 от всеки 5 барела, пристигащи в Бургас и след това преработвани в рафинерията. Такива са данните за доставките на компанията Kpler.

Финансовият министър Асен Василев заяви пред „Политико“, че това се дължи на факта, че рафинерията има само 10-дневна стойност на капацитета за съхранение. И допълни, че дерогацията ще помогне за събирането на данъци от 250 милиона евро тази година.

„Не се смятаме за отговорни за износа на „Лукойл“ и произлизащите от това приходи за Кремъл. Дерогацията я има не само за да помогне на България, но и да гарантира, че рафинерията работи“, изтъкна той.

Данните на правителството обаче показват, че цистерните на „Лукойл“ в България могат да съхраняват количество, равняващо се на тримесечното търсене на петрол у нас. Така твърди Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията. Така според него отпада необходимостта от износа на рафинирани продукти по екологични причини.

Възможно е също така износът на горива от България да представлява пряк реекспорт на на горива, пристигнали вече преработени в рафинерията. Те може да са дошли и от по-малки рафинерии в България. Но огромният дял на „Лукойл“ на пазара и близостта на комбината до Бургас прави това малко вероятно, допълва Владимиров.

„Независимо дали България в крайна сметка нарушава или не буквата на петролното ембарго на ЕС срещу Русия, действията й подкопават духа на забраната“, заяви Крис Ламбин от Global Witness.

И дори нито един от рафинираните продукти, излизащи от България, да не е с произход Русия, Кремъл натрупа достатъчно пари само от възможността да продължава да изпраща суров петрол в България. Между 5 февруари и 31 октомври т.г. Москва е доставила петрол на стойност 983 милиона евро у нас. Такива са изчисленията на Global Witness въз основа на обемите обемите внесен руски суров петрол, световните цени на петрола и средната стойност на данъците, оикновено налагани на производството и износа на „черно злато“ от Русия.

В изявление за „Политико“ от „Лукойл“ съобщават, че спазват всички закони на ЕС и България. Но твърдят, че съблюдението на свързаните с дерогацията квоти е под стриктния контрол и на българските митнически власти.

Промъкване през вратичките

Вратичката не е само една.

България няма право да изнася петролни продукти с произход Русия към страни от ЕС, освен ако те не ги изпращат към Украйна. Има обаче и неясноти около продажбата, доставката, преноса или износа на продуктите.

Такъв случай е скорошното отплаване на танкера Seaexpress от България. След като съдът акостирал в Бургас на 8 август и бил натоварен с 265 000 барела петрол с високо съдържание на сяра, той предприел 15-дневно плаване, преди да разтовари в Ротердам. Това показват данните на Kpler.

Преди това в продължение на 21 дни в Бургас не пристигнал никакъв товар с неруски суров петрол. Пристанището обаче приело 4 транспорта с руски петрол. Което означава, че поне част от товара на Seaexpress вероятно е дериват от руски петрол. Проблемът е, че е почти невъзможно това да бъде доказано.

Пример е и друго плаване по-рано тази година. На 5 март в Бургас били натоварени на танкер 136 000 барела нафта, преди съдът да се отправи към водите на Малта. Там, в морето, товарът бил прехвърлен на друг кораб, който отплавал към Бахамските острови. Товарът бил вероятно с руски произход. През шщестте месеца дотогава в Бургас пристигал само руски петрол.

Според Европейската комисия и разтоварването в пристанище, и прехвърлянето от един на друг съд могат да бъдат разглеждани като износ, който теоретично нарушава санкциите на ЕС. Тя обаче имала нужда от повече информация, за да направи по-точна оценка. Получаването на тази информация може да е трудно поради начина, по който Брюксел определя спазването на дерогацията.

Според собствените си правила ЕК не проверява данните за износ на месечна основа, а за година, когато оценява спазването на санкциите. Това означава, че рафинерията на „Лукойл“ може в продългение на месеци да е изнасяла руски Брюксел тогава е погледнал цялостните данни, би било почти невъзможно да петролни продукти, преди да започне неруски внос към края на годината. И ако установи откъде е произходът на изнесените продукти.

Според говорител на ЕК обаче тази система е достатъчно добра.

Спиране на притока

Всичко това предизвиква призиви за прекратяване на дерогацията за България.

Според трима дипломати Комисията трябва да преразгледа тази опция преди приемането на 12-и пакет санкции срещу Русия, което се очаква през следващите дни. 

„Ако целта на дерогацията е била да се помогне на обикновените българи да оцелеят, значи сме се провалили“, заяви един от дипломатите.

„Няма промяна във войната и затова трябва да затегнем занкциите и да поискаме от ЕК да следи цялостното прилагане на договорените преди това пакети“, каза друг дипломат.

Въпросът доминира и в българската вътрешна политика. През октомври след редица спорове властите в София се съгласиха да прекратят дерогацията през октомври 2024 г., или два месеца предсрочно, въпреки призивите да го направят още по-рано.

Според Асен Василев удължаването на срока било необходимо, тъй като рафинерията се нуждае от логистична актуализация, за да прекрати постепенно обработката на руски суров петрол и и да увеличи вноса на продукта от страни извън Черноморската зона. По данни на Kpler от 2020 г. у нас по море е докаран петрол от страни като Ирак, Либия, Египет и Хърватия.

Макар българското правителство да твърди, че специалният статут е необходим за потребителите в страната, Делян Добрев, чиято партия заедно с тази на Асен Василев е в правителствената коалиция, казва, че това няма вече никакъв смисъл, тъй като цените са паднали до тези в други страни от ЕС.

Въпреки твърденията на Асен Василев рафинерията може да преработва големи количества неруски суров петрол, допълва Добрев. През 2021 г. там е дошщло по-малко от половината годишно количество руски суров петрол. За сравнение – от началото на тази година процентите са 90.

В изявлението си от „Лукойл“ обещават да спазят крайния срок, ицзтичащ през октомври 2024 г. От компанията изтъкват, че работят върху преминаването към преработването на неруски суров петрол още от първия ден на дерогационния период.

Колко са ефективни санкциите

Въпросът отново кара Брюксел да се замисли за ефективността на санкциите срещу Русия. Част от проблема е единодушието сред 27-те страни членки при приемането им

Трудности има и в самото разбиране за санкциите.

Пожелал анонимност търговец на суров петрол заявява пред „Политико“, че той и колегите му не били наясно, че трябвало да внимават при търговията д петролни продукти от България за Европа.

Проблем е и прилагането на мерките. Според доклад, изготвен по поръчка на Европейския парламент, то води до объркване и взаимно неразбирателство, както и до противоречия между страните членки.

Санкциите на ЕС изискват България да докладва на Комисията за спазването на дерогацията 6 месеца след влизането й в сила. Асен Василев обаче не знае дали това е било направено. От ЕК отказват да коментират какво обсъждат с България.

Асен Василев твърди, че за първи път чува за споменатия вече танкер, отплавал към Ротердам.

Паралелно

Паралелно в България бе представен доклад на Центъра на изследване на демокрацията със същите заключения. Коментира го премиерът Николай Денков. Голяма част от информацията в този доклад всъщност беше известна и преди това, посочи той.

"Това, което трябва и може да се направи, е да се действа според законите. А там, където законите са безсилни, да бъдат подобрени. Много приказки бяха казани по отношение на дерогацията и защо тя се удължава, но нека да напомня отново - дерогацията всъщност се скъсява, тя беше до края на 2024 г., а сега с решение на Народното събрание сме я съкратили до месец октомври с идеята, че постепенно трябва да се премине към неруски нефт, за да сме сигурни, че на пристанището няма да липсва нефт и оттам рафинерията да не може да работи", посочи Денков.

И допълни:

"Но това е тема, която е различна от тази как чрез прехвърляне от един танкер в друг танкер или чрез вкарване с фалшиви документи в други държави "Лукойл" заобикаля съответните регулации. Това не е в правомощията на българското правителство да се справи с него."

ЕК: Прилагането на санкциите е отговорност на страните членки

Страните от ЕС имат задачата и отговорността да прилагат европейските санкции, заяви говорителят на Европейската комисия Дан Фери в отговор на журналистически въпрос по повод публикацията на „Политико“.

„Нямаме данни, които да споделим. Следим общодостъпните съобщения. Когато се установи проблем, поддържаме контакт със съответната държава от ЕС. В общия случай сме в тясна връзка със страните от ЕС, за да осигурим уеднаквено прилагане на санкциите“, изтъкна той.

Фери припомни, че за България е предвидена още една дерогация - за износ на определени преработени петролни изделия за трети страни по причини, свързани с опазването на околната среда и сигурността.

„Тези две изключения са временни и се предвижда да отпаднат на 31 декември догодина“, припомни говорителят.

В заключение Дан Фери заяви, че ЕК подготвя списък от допълнителни санкции, като се предвиждат още начини за избягване на заобикалянето на европейските санкции.