Какъвто бюджет за 2024 г. приеме 49-ият парламент, с такъв ще управлява и правителството с премиер Мария Габриел (ГЕРБ), която през март ще смени настоящия министър-председател Николай Денков (ПП-ДБ).

Заради предвкусваната власт, което означава и разпределение на публични средства за определени бизнеси, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заедно с партийния актив вдигат силен шум и поставят ултиматуми на кабинета с мандат на ПП-ДБ. Да гръмогласничат е част от тактиката им да не минава и ден без критика към изпълнителната власт - било заради дерогацията за “Лукойл”, трите процента бюджетен дефицит, министерски твърдения за заплахи и прочие.

Такъв спектакъл вече сме гледали

Но подобен спектакъл беше разигран и при бюджет 2023, приет в средата на годината. Словесни сблъсъци, заплахи за оставки на премиера и министъра на финансите Асен Василев, а после за първи път заедно пред камерите се появиха Борисов и съпредседателите на ДБ и ПП Христо Иванов и Кирил Петков. Тримата обявиха, че всичко е ОК и разбирателството е постигнато. Цената на постижението беше прекроеният спрямо варианта на финансовото министерство бюджет, в който заплатите в МВР, ДАНС, НАП, митници и куп други институции бяха повишени, мерките за изсветляване на ресторантьорския бизнес - редуцирани, намалените на 9% ставки по ДДС за заведения и фитнеси запазени и през 2023 г.

ГЕРБ и ДПС могат да променят и бюджета за 2024 г., подпомогнати от други партии в парламента. Отсега е ясно, че предложените от МФ данък върху бакшиша, “донос-бонус” (гражданите, които подават информация към НАП, да получават 10% от недекларираните суми от фирмите или физическите лица, б.авт.) и по-високите осигуровки и по гражданските договори ще отпаднат. А накрая всички заедно пак ще констатират сговорчивост и помирение в името на евроатлантизма, еврото и сбъднатите мечти. Така и двете страни печелят - едните, че не са отстъпили от битката за повече приходи, но превъзхождащите по численост са победили, а другите демонстрират колко са незаобиколими и грижовни за подкрепящите ги бизнеси.

“Пътищари” и “ресторантьори”

В бюджет 2024 Борисов настоява да се разпишат проточили се в годините инфраструктурни проекти - магистралите “Хемус”, “Струма”, лотовете на Велико Търново-Русе. Дори в седмицата преди балотажите обяви, че “без магистрала “Хемус” няма как да бъде приет бюджет на държавата”. Но в управленската програма на правителството от 146 страници, съгласувана през юли с ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, знаковата за Борисов “Хемус” липсва. В раздела “Регионално развитие и благоустройство” фигурират други проекти като скоростния път Видин-Ботевград и Ботевград-Мездра, спорната отсечка от “Струма” с одобрено трасе извън Кресненското дефиле, обходни пътища в областни центрове, ремонти на опасни пътни участъци, избор на вариант за тунела Петрохан и начало на строителство за тунела под Шипка и др.

Сговорът между пътно-строителните фирми и властта датира още от тройната коалиция и крепнеше до края на третия кабинет на ГЕРБ. Но разкритията за порочните инхаус процедури, теглените в брой милиони, предназначени за строителството на “Хемус”, както и редуването на служебни и редовни управления стопираха големите инфраструктурни проекти - и големите парични потоци към бранша. В края на август прокуратурата съобщи, че е приключило разследването по делото за източените милиони от “Хемус”, по което има 9 обвиняеми, но в съобщението липсваха имена и суми. Но все още делото не е внесено в съда.

Заплахи, че ще се откажат от властта

Освен пътните фирми, ГЕРБ и Борисов продължават да бранят интересите на ресторантьорите и фитнесите и не приемат връщане на 20% ДДС за бранша, намален на 9% заради пандемията от COVID-19, отшумяла отдавна. На публично обявена среща с големите вериги лидерът на ГЕРБ обеща, че данъчното облекчение ще се запази. Министърът на финансите най-вероятно е готов за отстъпление.

Заплахата на Борисов, че заради корупцията и бюджета ГЕРБ ще се откажат от властта, възмути дори търпеливия премиер, който вчера възкликна: “ГЕРБ имат толкова много отговори да дават ...”. Тежките съмнения за корупция, разпределяне на публичните средства за любими бизнеси и мутризация на властта съпътстваха и трите правителства с мандата на ГЕРБ. Но “заслугите” на прокуратурата са, че така и не излязоха извън сферата на обоснованите предположения, делата “на трупчета” и „смачканите“ дела - като например онова за заплаха от страна на Борисов към бивш високопоставен чиновник, за да бъде спасен министър от първия кабинет на ГЕРБ.

Игрите с “Лукойл”

Около правителството има съмнителни сделки, твърди Борисов в единогласие с поставения за председател на ПГ на ДПС Делян Пеевски. Двамата политици, предизвикали през годините многохилядни и продължителни протести заради същото, в което обвиняват кабинета на академик Денков, чертаят днес хоризонта за управляващото (конституционно) мнозинство. Борисов се държи началнически, Пеевски грубо и арогантно разпорежда на премиера в опит да го унижи публично, а публиката е впечатлена от мощта им. Българското общество не е привикнало на цивилизована комуникация от политиците си, които се псуват, обиждат, налитат на бой, а агресивното поведение се възприема като израз на сила и “мъжкарство”.

Светкавичното отпадане на дерогацията за “Лукойл”, за което настояват ГЕРБ и ДПС с двете си остриета - Делян Добрев и Делян Пеевски, буди недоумение предвид политическите биографии и на партиите, и на деляновците. Като управляващи в различни конфигурации, формациите на Борисов и Доган бдяха над господството на “Лукойл” на пазара на горива (в т.ч. на авиационно гориво) и при данъчните складове, както и при разсрочването на загубите, за да не плаща данък печалба руският подгласник - какъвто беше представителят на държавата. Сега събуденият им евроатлантизъм ги изправя срещу руската компания, която подготвя “Нефтохим” за преработка на неруски нефт - по график трябва да е факт до октомври 2024 г. Наскоро заместник-председателят на Надзорния съвет на “Лукойл България” Александър Величков съобщи, че вече са тествани над 19 вида алтернативен петрол.

Искат ли ГЕРБ и ДПС да носят отговорност

Срещу опасенията на кабинета за шок на пазара, ако изключението за внос на руски суров петрол отпадне скоро, анализатори противопоставят данни, че от дерогацията печели “Лукойл”, не и потребителите и бюджетът. По БНТ главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов посочи, че спрямо 2021 г. в България и бензинът, и дизелът са поскъпнали с над 110%, което е повече от два пъти, докато в Румъния, Гърция, Австрия, които не ползват дерогация - т.е. евтин руски петрол, повишението е в рамките на 85-108-109%.

Премиерът предложи дерогацията да падне на 6 март, когато е ротацията. “Тогава отговорността ще е тяхна и да правят каквото искат”, каза Денков по БНР. Но ГЕРБ и ДПС едва ли искат да носят отговорност.

***

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Донче Веле