Очаква се икономическият растеж в България да се забави през тази и през следващата година и да се възстанови през 2025 г.

Това показва огласената днес есенна икономическа прогноза на Европейската комисия.

След добри показатели през 2022 г, през тази година износът у нас ще се свие поради намалялото търсене отвън, след което пак ще скочи. Очаква се и силно свиване на вноса за 2023 г. след значителното му увеличаване преди година.

Очаква се временна стагнация на домашното потребление в края на тази и началото на следващата година, след което предстои умерен ръст.

Инфлацията трябва да се забави още, макар и с по-бавно темпо.

Държавният дефицит леко ще се покачи през 2023 г. поради по-високите разходи за увеличени пенсии и заплати, одобрени със закон през предишните години.

По-бавен ръст на БВП

Ръстът на брутния вътрешен продукт спадна от 3,8% през 2022 г. на 2 на сто през първата половина на 2023 г. Икономическа активност понесе негативни ефекти поради слабото външно търсене след подем на износа през 2022 г. Частното потребление допринесе положително за растежа в този период поради благоприятната ситуация на трудовия пазар.

Силното натрупване на материални запаси през 2021 г. и първата половина на 2022 г. стана силно отрицателно през втората половина на 2022 г. Намаляването продължи и през първата половина на тази година.

Обемът на вносни стоки и услуги също силно спадна от началото на 2023 г. поради свиването на износа и материалните запаси, както и на отделни елементи от търсенето със значително съдържание на внос.

Очакваният ръст на БВП с 2 процента тази година ще бъде факт поради все още голямото частно потребление и свиващия се внос. Очакванията са ръстът на производството да се забави до 1,8% през 2024 г., след което да скочи на 2,6% през 2025 г.

Към края на тази и началото на следващата година разходите на домакинствата ще отбележат застой, тъй като ще бъдат засегнати от прогнозирания скок на лихвените проценти на дребно за тях. Частното потребление се очаква да се разшири, макар и с по-умерен ритъм. Това ще се случи в съответствия с по-бавното вдигане на заплатите.

Очакванията са износът отново да скочи към края на 2023 г., да нарасне с 4% през 2024 г. и с 2,6% през 2025 г. Това ще бъде отражение на възстановяването на пазарите за износ. Базовият ефект от стабилния износ през 2022 г., най-вече на ток, се отразява негативно на растежа през 2023 г., но след това ще изчезне.

Бруто образуването на основен капитал трябва да се увеличи през следващите две години. Движеща сила ще бъдат публичните инвестиции, включително проектите, финансирани по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Материалните запаси ще имат слаб принос върху прогнозите за вътрешното търсене. Смяната на източника на растежа, който ще бъде износът, ще вдигне и вноса.

Рисковете за макроикономическата перспектива са силно балансирани. От една страна, затегнатият трудов пазар, комбиниран с по-бавния ход на затегнатите зад граница условия за финансиране на местната икономика, заплашва с растеж, по-голям от потенциала. От друга страна, забавеното усвояване на еврофондове и прилагането на българския национален план за възстановяване и устойчивост може да доведе до по-слаби перспективи за растежа.

Постепенно отслабване на натиска върху разходите за заплати

Като цяло пазарът на труда остава затегнат с безработица 4,5% през август 2023 г. Има обаче определени сигнали за изчерпване на печалбите от заетостта.

Безработицата скочи с 0,5 процентни пункта след спада през януари 2023 г. През първите седем месеца на тази година новите наемания спаднаха с 12 на сто в сравнение със същия период преди година.

След силния скок на номиналните заплати от средата на 2022 г. насам с цел справяне с натрупаната инфлация, ръстът им стана умерен през първата половина на 2023 г. заедно с постепенния спад на инфлацията. Очаква се тази тенденция да продължи, като намали постепенно натиска върху разходите за заплати.

Забавяне на инфлацията, макар и с по-слаби темпове

Годишната инфлация на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) спадна от 14,3% в края на 2022 г. на 6,4% през септември 2023 г. Спаднаха всичките й компоненти.

Най-голям принос за това имат цените на енергията и храните. Същите компоненти вдигнаха инфлацията през 2022 г. Над прогнозния хоризонт очакванията са по-леко забавяне на инфлацията предвид намалелите базови ефекти от 2022 г., скорошното покачване на международните цени на петрола и по-постоянната инфлация в сферата на услугите. Очакванията са годишната инфлация да спадне на 8,8% през 2023 г., а след това да се забави още повече до 4% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г.

Умерен скок на държавния дефицит

След като дефицитът намаля на 2,9% от БВП през 2022 г., очакванията са той леко да се покачи на 3% през 2023 г. 

Правителството одобри увеличаване на заплатите и пенсиите през предишните години и това ще коства на бюджета около 4% от БВП през тази година. Ефектът бе смекчен от компенсиращи мерки като повишаване на събираемостта на данъците и установяването на дивидент от 100 процента за държавните предприятия. Същевременно за овладяване на дефицита помогнаха и други събития като частичния постепенен отказ от мерките за смекчаване на ефекта от високите цени на енергията. Оставащите в сила през 2023 г. мерки са изцяло финансирани от солидарна вноска от енергийния сектор. В резултат се очаква общите нетни бюджетни разходи за свързаните с енергетиката мерки да съставляват 0,8% от БВП за 2023.

Приходите също бяха облагодетелствани от данъците, по-голямото потребление и скока на цените. Предвижда се през 2024 г. държавният дефицит да остане 3% от БВП.

Приходите от данъци ще намалеят в съответствие с икономическата перспектива. Очакват се обаче определени положителни ефекти от мерките в подкрепа на събирането и от постепенния пълен отказ от свързаните с енергетиката мерки.

Публичните инвестиции ще останат доста стабилни. Но очакваният ефект върху дефицита ще бъде смекчен благодарение на по-високите приходи, идващи от ЕС, най-вече на Механизма за възстановяване и устойчивост.

Очакванията за дефицита през 2025 г. са да бъде 3,2% от БВП. Той ще бъде засегнат главно от закупуването на военно оборудване с обща временна цена от почти 7% от БВП.

Общото съотношение на държавния дълг към БВП ще се увеличи от 22,6% през 2022 г. на 26,1% до 2025 г.

Рисковете пред финансовата перспектива за България намаляват, тъй като постоянните увеличения на заплатите и пенсиите ще бъдат напълно компенсирани след 2023 г.

Тенденцията е общоевропейска. Брюксел понижава прогнозите

Икономиките на страните от ЕС забавят темпа на своя растеж през тази година на фона на по-високите цени, слабото търсене на пазарите в трети страни на европейски стоки и услуги и повишаването на лихвените проценти.

Комисията обаче очаква икономическата активност в ЕС постепенно да се възстановява през идните месеци, но ревизира надолу растежа на БВП на Съюза спрямо предвижданията, отразени в нейната междинна лятна прогноза.

Сега предвижданията са, че инфлацията ще се понижи до двегодишен минимум в страните от еврозоната през октомври и ще продължи да намалява през прогнозния период.

Икономическият растеж на ЕС и на еврозоната в частност ще се ограничи до 0,6 на сто през тази година. Това е с 0,2 процентни пункта по-нисък ръст спрямо лятната. Тогава предвижданията бяха за 0,8 на сто през 2023 г. През 2022 г. икономическият ръст в ЕС и еврозоната бе 3,5 на сто.

ЕК понижава и своето предвиждане за ръста на БВП на ЕС през 2024 г. (от 1,4% на 1,3%), както и на еврозоната (от 1,3% на 1,2%).

Икономическият растеж ще се повиши през 2025 г. в ЕС до 1,7 на сто, а само в страните от еврозоната – до 1,6 на процента.

Брюксел очаква икономическата активност да започне да се повишава постепенно на фона на възстановяване на потреблението, стабилния пазар на труда, устойчивия ръст на заплатите и продължаващото намаляване на инфлацията.

Инфлацията ще продължи да се понижава. Темпът на повишаване на цените в еврозоната се е забавил до 2,9 на сто през октомври по предварителни оценки. Това е най-ниското му равнище от юли 2021 г. Предвижда се инфлацията в еврозоната да спадне от 5,6 на сто през тази година до 3,2 на сто през 2024 г. (2,9 при предходния анализ) и до 2,2 на сто през 2025 г. Комисията очаква годишната инфлация в ЕС да намалее от 6,5 на сто през 2023 г. до 3,5 на сто през 2024 г. (3,2 на сто при предходния анализ) и до 2,4 на сто през 2025 г.

Пазарът на труда в страните от ЕС е достигнал най-високото си историческо равнище на база заетост, през второто тримесечие на 2023 г.. През септември безработицата остава на равнище 6 на сто, близо до рекордното ниското й ниво. ЕК очаква равнището на безработица в Общността да се запази на ниво от 6 на сто през 2023 г. и 2024 г. и да се понижи до 5,9 на сто през 2025 г.