"Откъде се появява зловещата практика за мумифициране на човек - Георги Димитров в България, Ленин в Русия, вероятно има и други примери, което е в пълен разрез с християнството и се е прилагало от египтяните например?" Това ни попита Ива Наумова от София и днес в проекта ни "100 въпроса за тоталитарната държава" ще му отговорим.

Откъде идва тази макабърна практика за "увековечаване" на комунистическите вождове?

Тялото на Георги Димитров е превърнато в мумия по изпитан образец. Както всичко в първите години след 9 септември 1944 г. и тук и в смъртта на „вожда и учителя“ се копира едно към едно моделът, зададен от Големия брат. Т.е. съдбата му е предопределена – балсамиране и мавзолей по примера на Ленин в Съветския съюз.

Защо обаче духът на революцията, както е разбирана от комунистическата партия на СССР, трябва да се съхранява буквално чрез мумифицирано тяло? Няма кой знае колко завоалирана символика в това натрапчиво, директно и мрачно решение, но тази идеология никога не е била особено изискана или деликатна. Проснатият в мавзолей съхранен труп, поддържан с изкуствената претенция, че „изглежда като жив“, явно трябва да е някакво постоянно доказателство и напомняне на масите, че революцията е жива, малко в стил живите мъртви, но все пак вечно жива.

Не всяко общество има идеи, които са въплътени в труп. Но в Съветския съюз са решили, че неразлагащото се тяло на Владимир Илич Ленин трябва да замрази, увековечи идеите му във времето – обещание, че там са на колективната пътека на светлото комунистическо бъдеще. Има го и простото обяснение, че в диктатурите водеща е манията за неповторимост и за оставане в историята на вождовете им. Трупът е веществено доказателство в тези представи, материален носител на култа към личността.

В Египет около величието на фараоните - по правило почитани като синове на бога на слънцето Амон Ра, се развива цялата философия за съхранението на телесната им обвивка за вечни времена в пирамидите – символ на величие, богатство, мощ, безгранична власт. Технологията, но и идеята, се пренася, както се оказва през вековете, до обществото, в което се очаква, че трябва да цари равенство и всички да са другари.

Ленинско-сталинистката интерпретация на комунизма има отношение към християнството, (както гласи идеологическото клише религията е „опиум на народите“), единствено и само доколкото се чувства на някакво ниво застрашена от него, но не и в смисъл да се съобразява с постулатите му. Затова и идеята за тленността на тялото и вечността на душата, цялата ритуалистика около погребението според християнските вярвания нямат значение при избора на последен дом за покойници като Ленин и после присъдружни фигури като българина Георги Димитров.

Поклонението пред ковчега на Георги Димитров, 1949 г. Снимка Уикипедия/Държавна агенция "Архиви"

Балсамирането на Ленин

С балсамирането на тялото на Ленин – смята се и против волята му, наследниците му във властта вярват, че така ще циментират мястото му  - хем в центъра на Москва, хем вероятно и в сърцата на съветските граждани. Мавзолеят на Червения площад е отворен за посетители на 1 август 1924 г. и се превръща в ключов символ на съветската тоталитарна власт – от нарочно създаваната аура на светец около останките на Ленин до традицията на членовете на Политбюро да стоят върху мавзолея на официалните празници. Днес непогребаното тяло – въпреки многократни призиви това да се случи, остава важен момент от съветското наследство и представлява руското нежелание или неспособност да погребе съветското минало.

Така мумията от Червения площад е там вече почти 100 години, а екипът, който я поддържа, твърди, че може да издържи още дълго.

Когато Ленин умира през януари 1924 г., никой не планира да запази тялото му за толкова дълъг период. След аутопсията то е временно балсамирано с цел да се отложи процесът на разлагане. Трупът на Вожда на революцията е изложен в отворен ковчег пред Дома на Съюзите в центъра на Москва за поклонение, което продължава 4 дни. От цялата страна се стичат организирани партийно групи, а култът към личността на Ленин се разраства програмирано.

Властта в Москва взема решение да премести ковчега в импровизиран дървен мавзолей на Червения площад. Тялото остава непокътнато в продължение на 56 дни благодарение на минусовите температури. В това време се решава трупът да бъде съхранен завинаги. Технологията е въпрос на уточняване – първо смятат да го замразят. Това намерение се променя обаче в началото на март 1924 г. Тогава двама химици - Владимир Воробьов и Борис Збарски, предлагат Ленин да бъде балсамиран в микстура от химикали, да бъде подсушен, а цветът и формата на тялото му да бъдат променени. След поредица от правителствени заседания и инспекции, Воробьов и Збарский получават разрешение да изпробват технологията. При мумифицирането всички вътрешни органи на болшевишкия водач са отстранени. Мозъкът му е изваден, за да бъде изучаван от съветските учени.

Мумията "оживява"

Когато мавзолеят на Червения площад е отворен за посетители на 1 август 1924 г., мумията на Ленин „оживява“. Формира се екип от учени, чиято задача е да поддържат тялото "във форма". По време на съветския режим  около 200 специалисти са ангажирани с грижата за балсамирания труп. И днес има специален екип, който поддържа тялото и на всеки 18 месеца го „освежава".  Ленин отива в лабораторията под залата за поклонение, за да бъде балсамиран и измит повторно, да се смени костюмът му, когато трябва, да се оправи гримът.

За вдъхновение на "вечния дом" на Ленин неговият архитект Алексей Шчусев използва елементи от прочути мавзолеи и царски гробници от древността - като Пирамидата на Джосер в Египет и гробницата на персийския владетел Кир Велики в Иран. Траурната зала вътре е с площ 1000 кв. м.  

Мавзолеят на Ленин в Москва. Снимка Уикипедия

За няколко години Ленин не е сам в мавзолея.

След смъртта на Сталин на 5 март 1953 г. властите решават - по вече изпитаната технология, той също да бъде запазен за вечни времена. Още повече че по времето на сталинизма култът към диктатора и приживе е във вихъра си. Експертите, които се грижат за тялото на Ленин, си вършат работата добре - и до 1961 г. двамата комунистически лидери споделят един мавзолей. Само че сатрапът е развенчан бързо след смъртта му.

По времето на следващия лидер на КПСС Никита Хрушчов започва курс към десталинизация на страната и съответно става някак неуместно зловещата мумия на диктатора, по чието време са избити в лагери и затвори милиони, да стои на видно място в Москва и да получава почести.

"Начинът, по който Сталин предаде наследството на Ленин, злоупотребата с власт, масовите репресии срещу честните съветски граждани... правят съхраняването на ковчега с тялото му в Мавзолея на Ленин неприемливо", гласи официалното решение.

Така че Сталин е изкаран тихомълком от мавзолея и е погребан край стените на Кремъл.

След разпада на СССР периодично в Русия се появява въпросът - кога ще бъде погребан Ленин, но по времето на развития путинизъм той става все по-малко актуален. Последната новина е, че през юли т. г. беше задържан мъж, опитал да подпали мавзолея.

1957 г. По това време Ленин "споделя" мавзолея си със Сталин. Снимка Уикипедия/ aulbachs-reisefotos-online.de/html/die_stadt_moskau.htm

Георги Димитров - малкото копие

На екипа на Иля Збарски е поверено и балсамирането на Георги Димитров след смъртта му на 2 юли 1949 г. в Москва. Тялото е докарано седмица по-късно с влак в София. Масивната сграда на мавзолея на комунистическия лидер е изградена в центъра на София за максимално кратко време. До 1955 г. за мумифицирания Димитров се грижат съветски специалисти. След това всичко е предадено на български екип начело с проф. Георги Гълъбов. След смъртта му през 1982 г. грижата за комунистическия вожд е поета от Петър, сина на Георги Гълъбов, пише "24 часа". Медиците изваждат мозъка на Георги Димитров и го предават на отговорно пазене в БАН.

Мумията на Георги Димитров остава в мавзолея до август 1990 г. Пред него се извиват постоянно опашки от организирани групи - всички ученици от цялата страна задължително минават през неприятното изживяване. Върху мавзолея се строяват всички партийни и държавни величия, за да приемат паради и да махат на манифестации. В продължение на около 40 години той е превърнат в център на култа, място за поклонение, комунистическо светилище.

След краха на системата балсамираното тяло е извадено, кремирано и погребано на Централните софийски гробища. Следва близо десетилетие на неспирни полемики, партийни нападки и различни предложения, някои открито ексцентрични, каква да бъде съдбата на сградата. Докато през август 1999 г. при правителството на Иван Костов тогавашният вицепремиер Евгений Бакърджиев не организира взривяването на мавзолея. На негово място и сега остава празно пространство, под него има етажи надолу под земята (в които има огромна телефонна централа, тоалетни, работни помещения и климатична инсталация) и тунели, които са свързвали мавзолея с бившия Партиен дом, сега парламент, БНБ и т.н.

Всъщност режимът в София копира в умален мащаб, но много стриктно и усърдно модела, зададен от Москва. Затова и когато умира Георги Димитров, сценарият вече е „написан“. Със смъртта му и култът към личността му – освен с „увековечаването“ на тялото, изложено на показ като веществено доказателство, се развива и разраства – легендата за учителя на народа Димитров, създаването на детски и младежки организации с неговото име… Логиката, както и при Ленин, е проста – и тоталитарната идеология има нужда от своите комунистически светци. Вместо свети мощи, тук предложението е наедро - всичко накуп, добре запазено, при това удобно положено в собствено вечно жилище, отворено за посетители, т.е. дори има и елемент на атракция, освен поклонение.

И при Димитров, както и преди това при Ленин (а и при други вождове на революции) е приложена комунистическа сакрализация от ХХ век с взаимствания от древни вярвания и техники. В нея безсмъртието на душата е заменено от неразлагащо се тяло.

Има и още

С добре разработената технология на съветските химици, постигнали успех с Ленин, са балсамирани и други комунистически величия от "братски" държави -  Хо Ши Мин във Виетнам, както и двамата "велики водачи" на Северна Корея Ким Ир-сен през 1994 г.  и в съвсем ново време през 2011 г. - Ким Чен-ир. 

Има и един неуспешен случай. Мумията на чехословашкия лидер Клемент Готвалд се разлага заради нарушаване на технологията и няколко години по-късно той е кремиран.

СССР отказва да мумифицира китайския вожд Мао Цзедун и албанеца Енвер Ходжа. Китайците сами се справят и днес мавзолеят на председателя Мао е доста особена туристическа атракция. Енвер Ходжа е погребан обаче, но също си получава своя мавзолей - огромна сграда в Тирана. Издигнатото съоръжение има огромно сходство с египетските пирамиди, а погледнато от въздуха прилича на орел с разперени крила.

Тази телесна форма на задгробен живот има своите последователи на различни континенти. Подобни способи се прилагат по отношение на Евита Перон в Аржентина, Фердинанд Маркос, филипинският диктатор, Агостино Нето в Ангола и др. Когато почина Уго Чавес във Венецуела също имаше подобни идеи, но по различни причини мумията му няма да "живее".

---

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.