"Наскоро слушах проф. Евелина Келбечева, която разказа каква лъжа представлява паметникът "Жабокрекска акция" по долината на река Рилска. Бих искал да науча повече за заблуждаващата реалност, която създават паметниците от времето на комунизма, при които нерядко има разминаване с фактите." Това ни пише Даниел П. от Кюстендил и днес по проекта "100 въпроса на тоталитарната държава" му отговаряме.
Паметниците, свързани със социализма, у нас все още са твърде много и продължават да бъдат предмет на ожесточени обществени раздори.
Конкретно за Жабокрек историята е, че на 24 август 1944 г. в едноименната местност в Рила планина т.нар. Рило-Пирински партизански отряд напада почивната станция, в която са настанени германски войници, обезоръжава и избива българските войници, пазещи сградата и след това застрелва около 20 германци.
Войниците на Вермахта са били болни или тежко ранени и не са носили оръжие. Избити са без съпротива.
Същата група бяга панически и подпалва станцията, след което напада случайно минаващ по посока към Рилския манастир автобус. Партизаните стрелят по него, после свалят пътниците, запалват го и отново... бягат.
До ден днешен обаче, БКП, преименувала се на БСП, чества това деяние с непонятна гордост и събира свои членове на мястото на събитието.
Надписът на паметника гласи следното
"Тук на 24 август 1944 година Рило-пиринският партизански отряд, под ръководството на своя прославен командир Васил Демиревски - Жельо, проведе най-голямата си акция - "Жабокрек", в която бяха ликвидирани 27 хитлеристи, взети много военни трофеи - дрехи, обувки и храна за 350 души. Акцията влезе като най-светла страница в историята на антифашистката борба в нашата страна и в героичния път на отряда".
Както се вижда надписът се различава много от реалните събития, които доста видимо се родеят с тероризъм. Признанието, че партизаните са смятали дрехите, обувките и храната за "военни трофеи" обаче е много показателно.
Разбира се, това съвсем не е единственият соцпаметник, при който има подобно разминаване между реалност и пропаганда. Особено показателен е случаят с паметника на съветски воини в Бургас - т.нар. братска могила край параклиса "Света Троица" в парк "Изгрев". Те всички са записани като герои, но всъщност за загинали от... отравяне с метилов алкохол и сред бургазлии от години са известни като "метиловия полк".
За целия период след 9 септември 1944 г. в България са починали общо 1396 съветски войници. От тях поне 42-ма души са станали жертва на куриозния инцидент в Бургас, когато повече от 200 червеноармейци се напиват с "трофеен" метилов спирт.
Събитието се случва малко след 9 септември 1944 г. Дислоцирани в Бургас съветски воини разбират, че в железопътен склад близо до гарата има голямо количество алкохол. Те "превземат" обекта и откриват там бидони със спирт. Охранителят на склада ги предупредил, че това е метилов алкохол, който е отровен, но съветските войници не просто не го послушали, ами направо го застреляли и гордо отнесли спирта.
Полковият командир майор Приходко в присъствието на заместник-полковия командир по политическите въпроси Рисин повикал старши лейтенанта от медицинската служба Дяченко и поискал от него да провери годността на алкохола за консумация. Командирът наредил да се извърши експресен анализ с думите:
"Вие сте лекар, пийте и ми кажете какво е това!"
Дяченко отказал да пие от алкохола и заминал някъде да изследва качеството на спирта от склада.
Въпреки това трофейният алкохол е изпит, като участвалите в "превземането" му черпят с него и други свои другари. Според различни източници в пиянството се включили между няколко десетки до няколкостотин души. На следващитя ден се оказва, че има тежко засегнати от метиловия спирт и складът е поставен под охрана.
В резултат от отравянето с метилов алкохол са били засегнати около 190 души, потърсили са медицинска помощ 154 войници и офицери, от тях 120 са били хоспитализирани, 6-има са ослепели.
Починали са 42-ма съветски воини. Толкова, колкото е първоначално обявеният списък на "героите".
В България обаче има и много паметници от времето на социализма, които не са по-конкретен повод, а са в прослава по принцип на Съветската армия. Почти няма български град, в който да няма подобни мемориали. Най-известните са в София и Пловдив.
Паметникът на Съветската армия е монументална композиция, разположена в Княжеската градина, в центъра на българската столица София, посветена на Съветската армия и издържана в стил социалистически реализъм. От години е по-известен като МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия - бел. ред.)
Построен е с пропагандни цели от комунистическия режим при управлението на сталиниста Вълко Червенков през 1954 г.
След 1989 година паметникът е предмет на разгорещени спорове, свързани неговото значение, предназначение и бъдеще. На няколко пъти са вземани решения на Столичния общински съвет за преместването му, които така и не са реализирани. След 2010 г., паметникът става чест обект на протестни акции, най-често израз на несъгласие спрямо империалистическата политика на бившия Съветски съюз и агресивната политика на путинска Русия.
В последните месеци областната управа на София предприема действия за неговото обезопасяване и бъдещо демонтиране, тъй като паметникът не се поддържа и е опасен за преминаващите в близост до него. Работи се по неговото преместване в Музея на социализма, като тази идея среща отпор от проруски настроени политици и граждани.
Този паметник е едно от местата, на които привърженици на левите политически партии и движения, и русофилските организации в България, всяка година носталгично празнуват исторически дати, свързани с комунизма.
Независимо от обстоятелството, че СССР обявява едностранно война на прогласилото неутралитет Царство България, на предната страна на паметника стои пано с надпис:
"На Съветската армия освободителка - от признателния български народ".
Според защитниците на монумента той символизира освобождението на България от "монархофашисткия режим", управлявал по това време страната. Само че при навлизането на съветските войски в България страната ни вече е обявила война на Германия.
В Пловдив Паметникът на Съветската армия, известен като "Альоша" е гранитна статуя с височина 10,5 м, издигаща се на върха на второто по височина тепе в града.
Разположен е в непосредствена близост до Паметника на освобождението на Пловдив от османско владичество. Изобразява изправен съветски войник, държащ картечен пистолет "Шпагин" с цевта надолу. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи:
"Слава на непобедимата Съветска армия освободителка".
Историческата истина е, че Съветската армия не е била освободителка, а окупаторка. Мнозина защитници на съветските паметници у нас изтъкват, че такъв има дори във Виена. Само че там съветската армия е влязла, след което е излязла. А у нас се е задържала цели 45 години.
В Полша, например, има правителствена програма за унищожаване на съветските паметници, която се изпълнява.
Във всяка страна случаите, свързани със символите на паметниците на Съветската армия, са различни. За нас те символизират 45-те години руско робство, в което се намираше страната ни от 1944 г. до 1989 г. Защитаването им е равносилно на това да издигнем паметник на османската армия във Велико Търново.
Не е случайно, че и до днес Москва защитава яросто тези монументи. За Кремъл те са нещо като маркиране на територия, която е загубил, но която се надява един ден да си върне. Всъщност Владимир Путин си го каза в прав текст. Малко преди да започне войната в Украйна той заяви, че иска да се възстанови ситуацията в Европа от 1997 г. С други думи цяла Източна Европа, включително България, да бъде отново под руско робство.
Всички тези паметници трябва или да бъдат унищожени, или да отидат в музей. Това, че те все още стоят на видни места в българските градове, е срам и позор.
---
Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
