Оставка дадена, но оставка неприета. Така изглежда положението в българския футбол след вчерашния предизвестен ход на Борислав Михайлов да обяви напускане на поста президент на Българския футболен съюз, който заема 18 години.

А оставката е неприета, само внесена чрез Изпълнителния комитет на БФС, тъй като по устава на съюза това може да стане само на конгрес (общо събрание). Точка за такова гласуване трябва да попадне в дневния ред, утвърден на следващото заседание на ИК на 6 декември.

Заедно с дата - усилено се говори за 15 март 2024 г., място, покана към клубовете, членове на БФС, процедура за издигане на кандидатури за нов шеф и делегати на събранието…

Именно делегатите - по един представител на всичките 540 клуба, ще гласуват, като вотът за оставката на Михайлов трябва да е явен.

Дотук добре. Следват въпроси, задавани още преди формалния ход вчера. Може ли той отново да постъпи както на 28 април 2021 г., когато след 18-месечна абдикация оттегли оставката си и се върна, “за да довърши мандата си и стегне БФС”, както каза тогава?

Какви процедурни хватки са възможни? Какво става с делата, които се водят и в момента във връзка с предишни конгреси? Изпълкомът, който поначало не е последният, а този, управлявал три години до октомври 2021 г., не подаде оставка вчера. Какво следва от това?

Малцина вярват на "успелия човек" Борислав Михайлов

Малко история. На 15 октомври 2019 г. Борислав Михайлов подаде оставка след расисткия скандал на мача България - Англия (0:6). Той не искаше да се съобрази с призивите на управляващите тогава - премиерът Бойко Борисов и министърът на спорта Красен Кралев. В “Бояна” влязоха ГДБОП и Икономическа полиция и в крайна сметка Михайлов напусна.

На 18 октомври ИК на БФС заседава, Боби внесе молба за напускане, но тогава отговори на въпроси на медиите, за разлика от вчера.

Той каза следното (има прилики с прочетеното вчера слово): "Благодаря за последните 14 години, в които сме работили заедно, къде хубаво, къде - не. Току-що подадох оставка като президент. Това е личен акт и не се обсъжда. Дойдох да уважа хората и да им го кажа лично.”

"14 години са доста дълго време, отдавна си мислех, че може да съм омръзнал на хората. Случиха се много неща, но предпочетох с моята оставка да сваля това напрежение и хората да могат да работят спокойно. От много време замислях това. Първата ми реакция беше, че подавам оставка. Оставката не се приема. Изпълкомът няма какво да обсъжда”, добави той.

„Футболът се прави в клубовете, трябва да бъде разбрано от всички и от човека, който дойде след мен. Аз като бях вратар, 6 гола не са ми вкарвали. Няма нищо странно, нито фатално. Казах ви, че на човек му свършва предела на търпението”, рече още Боби.

„Не е нужно начело на футбола да е бил футболист, а да е добър мениджър следващият президент на БФС. Няма черно тото в България, защото не е доказано, стига с това тото. Когато имаш дупе, си подаваш оставката. Ето, аз съм пред вас. Какво ми говорите за други хора. 14 години президент, 8 години член на Изпълкома на УЕФА. Ако някой поиска контакт или експертиза, мога да ги дам винаги. Така съм направил договора, че мога да не ходя на мачове. Мога да ги гледам по телевизията.”

И завърши така:

„Най-голяма грешка трудно мога да ви кажа сега, сигурно съм бил прекалено добър. Аз ще си почивам известно време, ще ходя на риба, на лов. Не, не бих казал, че съм предаден. Ще мисля за футбол след много време.

Отдавна се замислям, че може да съм омръзнал на хората. Напоследък се случиха неща, които вкарват напрежение. Предпочетох с моята оставка да сваля това напрежение и моите колеги да работят спокойно. За футбол ще мисля след много време, ако въобще мисля. Аз бях дотук. В България никой не харесва успелите хора, а аз съм доста успял човек.”

На 28 април 2021 г., след 558 дни в оставка, Борислав Михайлов се появи в БФС на заседание на ИК и обяви, че се връща.

“Тогава си подадох оставката по същите причини, по които съм и днес тук. Имаше много напрежение около БФС, рече Боби. - Имаше много интриги и клевети, затова, че едва ли не е една корумпирана среда. Оттеглих се, за да се работи спокойно. По една или друга причина моите колеги не успяха да свикат конгрес. Няма нито едно законово нарушение от БФС. Починах си и съм готов за вас...

Беше ви скучно без мен. Видях грешки в себе си и в общите решения с моите колеги. Дойдох, за да организираме редовен конгрес другата година, за да има време колегите да покажат идеи. За всички ще бъде ясно, че догодина ще има редовен конгрес и ще могат да се кандидатират. Така или иначе в момента юристите спорят.

Оттеглих се, защото съм отговорен човек и по същата причина се връщам. Не на последно място, с подкрепата на колегите ми от Изпълкома. В областните зони са постъпили 353 молби от клубовете за подкрепа, за да може президентът, който е избран на конгреса, да си довърши мандата. Затова съм тук.“

А БФС не свика конгрес заради пандемията от COVID-19 - имаше три планирани дати, но събрание не се свикваше заради локдауни. Това поне се изтъкваше като причина.

И в един момент Михайлов се върна - разследващите институции не бяха открили нищо нередно в БФС, така той имал моралното право “да си довърши работата”. Починал си, погледал отстрани, видял грешки.

Поради което сега почти никой не вярва, че бившият член на ИК на УЕФА ще се предаде просто така. Той е казал на свои приближени в централата, че се чувства уморен, както и обиден как всички са срещу него. Също като преди повече от 4 лета.

Пандемия няма. Но до март догодина могат да се случат други неща. Да падне правителството, например. И да има служебно, а това доста променя ситуацията.

Снимка БТА

Ролята на политиката

Третото правителство на Бойко Борисов, по времето на което Михайлов се превърна в нежелана персона от спрана на лидера на ГЕРБ, подаде оставка, гласувана от НС  на 16 април 2021 г. 12 дни по-късно Михайлов се върна. А през май застъпи служебно правителство, начело със Стефан Янев. След това и второ, преди в края на 2021 г. на власт да дойде коалиция, излъчила за министър-председател Кирил Петков.

Тогава Михайлов минаваше под радара, макар и спортният министър Радостин Василев открито да не го харесваше, двамата имат стара вражда.

Разликата сега е, че не само ГЕРБ, а и другите във властта открито са срещу атакувания отвсякъде началник. Втори път да мине със същия номер наистина не изглежда реалистично, най-малкото тогава ФИФА и УЕФА му поискаха обяснение. Но нека не изключваме нито един вариант. По тези земи могат да се видят всевъзможни парадокси.

А политиците така или иначе ще имат ключова роля при избора на следващия шеф на централата, особено ако сглобката е на власт през март. Ротацията няма да промени нищо, нещо повече - ще динамизира процесите във футбола, защото ролята на ГЕРБ ще се засили.

Кой ще замени Боби?

Имаме изявен кандидат, вече над три години, в лицето на Димитър Бербатов и неговия екип. Той е в добри отношения с ПП-ДБ. Кирил Петков няколко пъти изрази подкрепа към Бербо. А се говори, че Стилиян Петров се ползва със симпатиите на Бойко Борисов. Публична тайна е, че се е разминал с голяма кметска кандидатура от партията - заради липса от уседналост на местните избори.

Ясно е, че кандидатът, който получи рамото на вървящите ръка за ръка в парламента (и не само там) ГЕРБ и ДПС, ще бъде фаворит.

Говори се, че най-сетне като претендент може да се яви Красен Кралев. Което би означавало, че няма да е спортен министър при ротацията. Кралев е свързван с поста на №1 в родния футбол от години - още откакто за първи път стана спортен министър. Той е бивш президент на “Черно море”.

Докато беше част от кабинетите на Борисов винаги е казвал, че има по-голяма цел - да довърши работата си в целия спорт, а не да бъде начело само на една федерация.

Така че, ако няма единна кандидатура за наследник на Михайлов, може да стане много интересно. Под единна се има предвид от страна на управляващите и босовете на големите клубове. Поне в някаква степен.

Христо Крушарски, един от собствениците на “Локомотив” (Пловдив), твърди, че ще се кандидатира, но на този етап изглежда повече като екзотичен вариант.

Централата на БФС. Снимка БТА

Само в едно не вярвайте - че Михайлов готвел заместници, както заяви пред БНТ наскоро. Такива няма, не и хора, които той да е припознал за наследници. Техническият директор на съюза Георги Иванов няма да получи подкрепа.

Тук е моментът да припомним, тъй като мнозина продължават да не знаят, че БФС е единствената голяма българска спортна федерация, която не получава и стотинка от държавния бюджет. Както и от общинските. Тя се издържа с пари от УЕФА, ФИФА, глоби от първенствата, спонсори, тв права, билети, че и от наеми на хотелската част в “Бояна” и т.н.

През май м.г. - на редовен отчетен конгрес, съюзът прие бюджет до 2026 г. Там бяха гласувани разходи от порядъка на 16, 17, 18 милиона лева през годините. А приходи - 18-19 млн. Във второто перо те само ще растат по отношение на средствата от УЕФА и ФИФА, още повече идват големи първенства. Нищо, че няма изгледи България да се класира.

Подводните камъни

Те могат да дойдат от съдебните битки. Има две дела, които екипът на Бербатов води за конгреса през есента на 2021 г. Поради което конгресът трябва да се свика от вписания в ТР Изпълком, който е предишният - от 2018 г.

А в този ИК, така или иначе мнозинството е от същите хора - Емил Костадинов, Йордан Лечков, Михаил Касабов, Кирил Домусчиев, Атанас Фурнаджиев, Румен Вълков, Спас Русев, Михаил Статев, Веселин Балевски, бившият кмет на Созопол Панайот Рейзи, покойният бивш депутат от ДПС Камен Костадинов, отпадналите през 2021 г. Венцеслав Стефанов и Валентин Михов…

И, бизнесменът Петър Величков, който е “дясна ръка” на Димитър Бербатов. Те са хората, които заседаваха напоследък, вчера, а трябва да заседават и на 6 декември.

Този ИК не подаде оставка вчера, което е любопитен факт. За разлика от 2019-а, когато последва Михайлов. Избраният на извънредния конгрес през 2021 г., когато Боби победи Бербатов с малко, “виси” заради въпросните съдебни саги.

Това е много тънък момент и е ключово какво ще предприемат юристите, защото има потенциална опасност да се окаже, че новоизбраният президент трябва да работи със стар ИК.

А най-големият подводен камък е дали Борислав Михайлов наистина си отива. До февруари-март може да му дойде друг акъл, за което да помогнат и посочените по-горе фактори.

Едно е сигурно - Борислав Михайлов може и да си отива, но не и бориславмихайловщината в родния футбол. Така че е рано са фанфари и за видения за светло бъдеще. Дори един бегъл поглед в клубовете и управлението на процесите във футбола ни карат най-малкото да бъдем предпазливи.