Българските ученици са на последните места в тестовете PISA. Това, разбира се, е повод за сериозни анализи и промени в образованието, така че бъдещите поколения да започнат да разбират какво учат и защо, както и да го прилагат в живота.

За разлика от поколенията преди това. Традиционно, при обявяването на неласкави резултати на българското образование, поколенията, получили дипломи по време на соца, въздъхват: „Ех, а едно време колко по-добре беше, ученикът знаеше всич-ко!“ Или, ако трябва да сме съвсем честни, по-голямата част от тях въздъхват по-скоро така: „Ех а едно времи колко по добре беши и учиника знаеше всичко“.

Най-малкото пълния член рядко улучват образованите при бай Тошо, да не говорим за други сложни работи като буквата Й. Това е и общото между всички поколения ученици в родината, червената нишка, която свързва сендовчета байтошовчета, людмилаживковчета, деца на прехода, внуци на прехода, поколение Х, поколение Y и поколение Й. По мои скромни наблюдение едно 80% от представителите на тези поколения не са много сигурни кога се пише „И“ и кога „Й“.

Разбира се, когато проблемът е толкова мащабен, виновни не са бъркащите, а преподаването. Явно на „Й“ се обръща по-малко внимание в училище и от вниманието, което се дава на пълния член. Затова искам да съм в помощ на жертвите на образователната система  и да дам няколко съвета.

Значи: "Й" се пише на края на думата само в единствено число. "И" на края на думата е за множествено число.

Примери: Заваля пороЙ. Цяло лято ни давиха тези пороИ.

Той е мой. Те са мои.

Ти си героЙ. Вие сте героИ.

Рататуй.

Ратай е момче, което слугува. Ратаи са хора, които слугуват.

„Който“ се пише в единствено число и „които“ в множествено. 

Мъжът, който мина преди малко. Мъжете, които минаха преди малко.

Доган първо си построи един сарай, а после се оказа притежател на още много сараи.

Има нещо много странно обаче – почти никой не знае кога се пише „И“ и „Й“, но всички знаят как се пише х.й. Извинете за цинизма, обаче няма как да не отбележа този феномен – аз в целия си живот никога и никъде не съм видяла някой да напише погрешно думата „х.й“ – всички знаят, че тя е в единствено число и се пише с „й“. Следователно, ако се усъмните дали да напишете „и“ или „й“, помнете, че х.й е единствено число и се пише с й.

И не се отказвайте да ставате все по-грамотни, приятели. Всичко е възможно. Например вижте Финландия. Знаете, вероятно, че финландците винаги оглавяват класациите за добро образование. При това, децата там учат на фински език. А чували ли сте как звучи финският?

Президентът им се казва Сауми Вейнемьо Ниинистьо. Освен Туве Янсон като писатели имат хора с имена като Лена Лехтолайнен, Калеви Сейлонен, Анти Хюрю. Докато се научиш да им произнасяш имената и вече си покрил цялата фонетика, а за изписването им овладяваш всички правописни трикове.

На всичкото отгоре малките финландчета не учат само литература на фински, а и математика. На фински уравнение с две неизвестни се казва „Matemaattinen yhtälö, jossa on kaksi tuntematonta“. Започваш да го произнасяш в пети клас и докато довършиш изречението, вече си девети клас и си овладял решаването им.

Та щом финландците успяват, защо ние да не можем? Все пак стара истина е, че само който се учи, той ще сполучи. Или както казват финландците „Йока опии, се опии менестии“.