"Вярно ли е, че успехите в едва ли не легендарното производство на компютърна и друга техника преди 1989 г. са резултат основно на корпоративен шпионаж и са свързани с кражби от „Държавна сигурност“ на интелектуална собственост от западни държави?" Този въпрос ни задава на редакционната поща Деян Иванов от Варна, а днес в рубриката ни "100 въпроса за тоталитарната държава" ще опитаме да му отговорим.

С една дума отговорът на този въпрос е "да" - кражбата на интелектуална собственост от западни фирми е сред основните дейности на "Държавна сигурност". И, да, славата на България като източноевропейската Силициева долина е изградена на базата на кражба на западни технологии.

Микрокомпютрите и технологиите за производство на оръжие и антибиотици са „специалитетът“ на българското разузнаване. Върху тези стоки Западът е наложил ембарго за комунистическия лагер заради възможната им двойна употреба.

През 1959 година ДС създава специализирано разузнавателно звено сза икономически шпионаж, чиято основна задача е копиране на чужди технологии. Първите години на това звено обаче са напълно неуспешни, става ясно от данни, разпространени от Комисията по досиетата.

Кражбите имат за цел и да наваксат огромното технологично изоставане, което целият съветски блок, включително и НРБ има в сравнение със западните демокрации. Това с годините придобива толкова голямо значение, че "Научно-техническото разузнаване" (НТР) става самостоятелно управление в рамките на Първо главно управление на ДС през 1980 г. За да избегне наложените от Запада технологично ембарго НТР създава специални – т. нар. неявни фирми, чрез които прикрива извършването на тайни операции по кражбата на технологии. Точно тези фирми източват и милиони долари от страната след падането на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков през 1989 г.

Ембаргото над технологии за соцблока е наложено още през 1949 година. СССР първи създава специлно звено в разузнаването, което да пробие това ембарго чрез кражби. Според оценките на ЦРУ в тази широкомащабна дейност са ангажирани около 100 000 души само за превеждане на техническата документация. Отделно от това руснаците си отделят бюджет от 1,4 млрд. долара, предназначен само за икономически шпионаж и кражби.

Най-силно Москва се интересува от военно-промишления комхлекс. Сред научно-техническата информация от САЩ, до която КГБ успява да се добере, са сведения за технологии, свързани със самолетостроенето и производството на ракети, турбореактивни двигатели, транзистори, радиоелектроника, химическо производство и металургия, компютри. СССР има огромна икономическа изгода от технологичния трансфер.

Същият бюджет, вложен в собствени научн иразработки, вероятно би имал не млък ефект, но Кремъл предочита да не изразходва средства за наука, а да се снабдява с най-новите технологии чрез кражби, пестейки така от икономии в областта на научно-техническата дейност.

Същата тактика прилага и Политбюро на ЦК на БКП, като една от функциите, поставени на Първо главно управление на ДС, е да придобива и да предоставя научно-техническа информация от значение за развитието на комунистическата планова икономика.

За година на създаването на българското "Научно-техническо разузнаване" се смята 1964 г., когато в структурата на Първо управление на ДС е обособен самостоятелен отдел със същото име. За негова основа служи изведеното през 1959 г. от 13-и отдел „Икономически“ научно-техническо отделение.

Промяната е базирана на общото преструктуриране на разузнаването, което през 1963 г. получава първия цялостен нормативен документ за дейността си, приет от Секретариата на ЦК на БКП. В секретна докладна записка до Политбюро тогавашният министър на вътрешните работи Дико Диков посочва:

„Във връзка с направените в управлението структурни изменения в новия проект се дават конкретни задачи на новосъздаденото отделение за научно-техническо разузнаване”, пише сайтът desebg.

Една от задачите, които се поставят на Първо управление на ДС с нормативния документ от 1963 г., е „придобиване на научно-технически информации, имащи практическо значение преди всичко за народното стопанство на НРБ и социалистическите страни - членки на СИВ; придобиване на информация по теоретически въпроси на науката и техниката и образци и данни за новите открития на капиталистическите страни във военнотехническата област“.

„Българският компютър“

През 1963 г. ДС започва да вербува хора, които имат достъп до западни разработки. Използва за кражби и посещенията и на научни и стопански делегации в западни страни.

Акцентът върху дейността на НТР съвпада и с полагането на основите на тежкото машиностроене и особено на електрониката, която в развитието си изпитва нужда от нови западни технологии. За начален етап на електрониката в НРБ се смята пускането на слаботоковия завод през 1949 г.

Вторият етап е през 60-те години на миналия век, когато от този завод се отделят 12 предприятия – 11 в провинцията и завод „Електроника“ в София. Третият по-сериозен етап започва с развитието на изчислителната техника след средата на 60-те и обособяването на Министерството на електрониката през 1973 г.

Възходът на електрониката става в период, в който България си е осигурила суровинна база с новия договор за сътрудничество и взаимопомощ със СССР от 1967 г. за следващите 10 години. През различните етапи от развитието ѝ в нея се обособяват няколко подотрасъла:

  • съобщителна техника и битова радиоелектроника;
  • градивни елементи с направления полупроводникови елементи и пасивни електронни елементи;
  • приборостроене и автоматизация.

Ключовото направление обаче е изчислителната техника.

Между 1965 и 1967 са изградени редица нови предприятия и един научноизследователски институт. Това е една от предпоставките, с помощта на които НРБ печели специализирането в тази област в рамките на СИВ. Така се създава ДСО “Изчислителна и организационна техника – ИЗОТ.

Разработването на първия български персонален компютър, наречен IMKO-1 (от индивидуален микрокомпютър), започва през 1979 г. в Института за техническа кибернетика и роботика.

Около 50 броя са произведени за целите на тестването. Технически, IMKO-1 е клонинг на персоналния компютър Apple II Plus, с някои промени, като например възможността за показване на кирилични шрифтове.

IMKO-1 има един мегахерцов процесор, цели 48 килобайта памет и порт за касетофон, предназначен за съхранение.

По същество IMKO-1 е прототип на това, което по-късно ще стане „Правец 82“. Името му е променено, за да отрази неговия произход - новата компютърна фабрика в западния български град Правец, който освен това е родното място на Тодор Живков.

Представен през 1982 г., „Правец 82“ включва няколко подобрения спрямо предшественика си, включително добавянето на опционално 5,25-инчово флопидисково устройство.

Но дори и да се приеме, че „Правец 82“ номинално е бил персонален компютър, малцина в България всъщност могат да си позволят такъв за лична употреба.

Вместо това, повечето осъществяват първите си контакти с компютрите в училищата, в които правителството доставя хиляди бройки „Правец 82“.

Към края на 80-те години България доставя около 40% от всички компютри, произвеждани в страните от СИВ.

В крайна сметка техноутопията, която Живков и останалата част от комунистическата партия си представяха, не се сбъдна.

След като България се отказа от комунизма и централното планиране и отвори пазарите си, тя вече не можеше да е конкурентна с производството и продажбите на своите компютри, които често се основават на откровено плагиатство на западните дизайни.

Аферите „Монблан“ и „Нева“

Посещението на Михаил Горбачов в НРБ през 1985 г. е ключово за стартирането на два важни проекта, свързани с техническото разузнаване. Бащата на перестройката посещава ДЗУ в Стара Загора. По онова време заводът е лидер в производството на запаметяващи компютърни устройства в съветския лагер. Горбачов отбелязва, че СССР не разполага с подобно предприятие и настоява НРБ да построи подобен завод на съветска територия. За последвалите от това две афери разказва „Дойче веле“.

В разгара на свързаната с т.нар. Възродителен процес стопанска криза и в условията на нарастваща международна политическа и икономическа изолация, режимът на Живков вижда в дисковете шанс за закрепването си във властта. Според някои източници за проектирания нов завод в северноруския град Кострома София иска от Москва 350 милиона долара и обещава да вложи в общото предприятие собствени 250 милиона. Ражда се проектът „Нева“.

Очакваният приток на свежа валута на фона на спирането на западното кредитиране отваря и друг апетит. Идеята на „червените юпита“ в Живковото обкръжение е с парите от Москва да се изкупят потъващи западни фирми за производство на запаметяващи устройства и носители и чрез тях НРБ да спечели твърда валута като наводни световните пазари с много търсена продукция. Заради ембаргото стоката не бива да се свързва с диктатурата в България. Така се появява близнакът на „Нева“ – авантюрата „Монблан“. Операцията по търсенето и изкупуването на така наречените „неявни“ фирми е поверена на "Научно-техническото разузнаване". ДС се спира на швейцарската фирма „Ситрон“ със собственик унгарец, която започва да доставя оборудване за съветския завод. То обаче преминава през България, където се заличава произходът му. Вниманието в „Монблан“ е съсредоточено главно върху изкупуването на ирландския производител „Делта Магнетикс“. Всички следи към НРБ са заметени чрез офшорки в Лихтенщайн.

И без пропадането на съветския блок и Живков двете последни начинания на техническото разузнаване щяха да приключват с пълно фиаско, смята изследователят Христо Христов. Архивите пазят и три красноречиви шифрограми от агент “Бисеров” до "Държавна сигурност", изпратени между февруари и април 1990 г. от Виена, където местна банка е натоварена с финансирането на „Монблан“ и „Нева“ зад Желязната завеса. В тях се настоява за незабавно пълно прекратяване и на двата проекта поради липса на средства и заради “невъзможност за поддържане на високотехнологични инсталации в чужбина”. ”Бисеров” апелира за бързо унищожаване на цялата документация по тях, за да се попречи на „следващите правителства“ да се доберат до фактите и банковите сметки или да се стигне до компрометиране на наетите помагачи.

Огромни суми по тези сметки бързо са източени към междувременно установили се на Запад бивши членове на ЦК на БКП и на фамилията Живкови, сочат данни от досегашните разследвания. Под натиска на Москва през 1994 г. българската страна все пак предава на Русия с 4-годишно забавяне завода за запаметяващи устройства и носители в Кострома. Технологиите обаче вече са напреднали и този завод се оказва напълно ненужен, а руините му си седят и до днес.

---

Проектът „100 въпроса за тоталитарната държава“ е ориентиран към младежите от посткомунистическото поколение на България. Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.