Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

13 март 2024 година

Последното ми писмо до Русия.

Здравей, Оля.

От две години не сме си писали. Последното твое съобщение така и остана без отговор:

"Стига си ми пращала тези картинки, не им вярвам..."

„Тези картинки“ са опашките на руските ракети, които стърчаха от асфалта пред входа на харкивския ми блок. В първия ден на пролетта на две хиляди двайсет и втора година.

Не се коси, Оля, повече нищо няма да ти пращам.

Такива „картинки“, заснети от мобилни телефони, сега са милиони. А има и книги, и филми, и разследвания, преки предавания, статии на експерти и аналитици на всички световни езици.

Знам – ти не четеш „такива неща“. Това не е твоя война, не е твоя страна, не е твоя болка. С една дума „нека политиците сами се оправят“.
Няма да те убеждавам. Вече нямам сили, а и смисъл няма.

Ето защо ти пиша, Оля.

Днес в „Тик-ток“ видях твоето видео с красива торта: „Ура, пълнолетие!“. Как лети времето… Помня твоя малчуган като беззъбо първолаче, толкова беше забавен.

А ти си толкова щастлива на това видео.

Мисля, че е за последен път. От утре тази война ще стане твоя, лична.

Ти внезапно ще пораснеш, дори ще остарееш. Надали ще започнеш да се интересуваш от история и география, но със сигурност ще научиш работното време на военните комитети и ще си запишеш телефоните на министерство на отбраната. Непременно ще размахваш повиквателната и ще крещиш някому в небесата:

– Защо моят? Как така!?

Е, може би не утре. А след идния понеделник.

Веднага след „изборите“.

Струва ми се, че на последните четири-пет избора ти не си ходила. Статусът на мълчалива съучастничка, той е някакси по-лежерен, съгласна съм. Но на тези ще отидеш, Оля, ще те накарат.

Този петък твоята „чавка“ в бюлетината ще стане кървава разписка:

„Аз убих своя син“.

И когато ридаеш над ковчега му – сети се за това.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко