Христина Богданова, праправнучка на сестрата на Васил Левски – единствена с потомство от неговия род, определи филма „Дякон Левски“ за подигравка с Апостола, с историята и с българското. Богданова е гледала една от първите прожекции на лентата и в статус във Фейсбук заявява, че иска да забрави видяното „изцяло и напълно“. 

„Току-що се прибирам от премиерата на филма „Дякон Левски“ – пише Богданова. – В изключително редки моменти от живота си нямам думи и този е един от тях. Искам да забравя този филм ИЗЦЯЛО и НАПЪЛНО възможно най-бързо! Въпреки че се съмнявам, че ще ми се получи… Дълбоко съм потресена от тази четиричасова подигравка с Левски, с историята, с българското. На няколко пъти очите ми се пълнеха със сълзи от обида и тъга. Много, много, много съм разочарована.“

„Левски е толкова жив, интересен, вълнуващ образ. Тук беше една мижитурка – казва потомката на Апостола. – Исторически абсолютно недостоверно – поне що се отнася до неговата лична история. Оттам насетне – една мазня откъм исторически фигури, събития и т.н. Кинематографски – няма да коментирам, щото това не ми е работа, ама мнооого не ми хареса. Не знам! АБСУРДНО! Е, музиката беше хубава…“

В интервю за Агенция „Фокус“ председателят на Общобългарски комитет „Васил Левски“ Васил Василев казва: „Това, което ми направи най-силно впечатление във филма, а може би е и най-голямото му достойнство, ако не гледаме художествената страната на въпроса е, че той пресъздава вярно историческата истина, епохата и събитията, такива каквито ги знаем от Дядо Вазов, от Захарий Стоянов, от спомените на поборниците и на съратниците на Левски. Филмът „Дякон Левски” политически не е коректен от днешна гледна точка, защото в него няма и следа от това „захаросване” на историята, от това „заливане със сироп” и замазване на всички проблеми и противоречия, които са накарали Апостола да се жертва по този недвусмислен начин. Аз съм убеден, че филмът ще предизвика много силно впечатление, именно защото показва историята такава, каквато от 20-на години ни карат да забравим. Днес децата учат по едни скандални учебници, които прекрояват историята според вкуса на днешната българска политика. За мен най-голямото достойнство на филма е, че политически не е коректен.“

А ето и разказа за филма на един обикновен зрител, Георги Иванов, публикуван в социалните мрежи: „След 3 часа и 40 минути филм, от които един час поне е на бавен каданс, осанката ми е добила формата на стол от зала 1 на НДК! Все пак режисьорът сложи микрофони на сцената, помислих си да остана, за да чуя дали ще се извини, а той каза „от уважение към екипа, ще изчакаме да минат надписите, преди да говори който и да било“. Усетих, че все още имам чувствителност в пръстите на краката и си тръгнах…

Не, не, не, не мога да заспя, тревожни мисли бушуват в главата ми! Вие нищо не знаете, цялата зала пляскаше, когато (Левски) уби първия турчин! Но най-трогващо беше, когато го водеха с каруца към бесилото и едно заптие му каза: „Ако не издържиш дотам, дерета по пътя много“ и тогава дякон Игнатий му отвърна: „Да ти е…а майката“! Залата избухна в аплодисменти! Вярно, в 3 часа и 40 минути (Левски) не намери място да каже: „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само себе си“! Но „Да ти е…а майката“ от устата на Апостола…, ей тая реплика отекна във вечността!… Зад гърба ми се проведе спор дали е редно да се ядат пуканки на такъв филм! Ами не е редно, аз и без пуканки щях да се задавя, когато на екрана един си отряза езика и го метна пред турците. Детето до мен попита майка си „Този защо така прави“! И аз питам, този Максим Генчев „защо така прави“!

П.П. Да кажа все пак едно изречение за самия филм – той е сбъркан във всичко, заради което киното има смелост да се възприема за изкуство: режисура, сценарий, монтаж, операторска работа и т.н.! Актьорите не са виновни…“

Вижте още мнения на зрители от Фейсбук:

Теодора Тодорова: „Филмът е ужасен. С Оси сме меко казано разочаровани. Ако детето ни гледа този филм, не само, че няма да разбере какво е правил Левски, той няма да разбере кой е Левски! Този филм наистина е гавра, омаловажаване и пълна пародия. Не само, че са усвоени едни пари, ами и Левски е обезличен, принизен… Поне видях колко голяма нужда имат хората от филм за Левски. Зала 1 беше пълна и всички бяха разочаровани!“

Добрин Петков: „Щом народът има нужда от такъв филм, ще му го създадем. Идеално е пошлото събитие баш във време разделно!“

Весо Стоянов: „Прочети история, факти. И сложи Васил Левски до долнопробни лафчета и кадри, заснети изключително непрофесионално в стил Джеймс Бонд.“

Емил Иванов: „Четири часа несвързани сценки, редувани от мутренски възгласи и побои. Аз не съм против да покажат Левски в малко по екшън светлина, тъй като все пак е имал някакво военно обучение, но дори и там се бяха провалили и сцените приличаха на неочаквано сбиване в каубойски бар… Въобще филмът прилича на направен от няколко режисьора от различни жанрове и с различни виждания за образа на Левски.“

Гого Донков: „Да започнем от там, че това „нещо“ е почти 4 часа. Това говори за творческа импотентност. Майсторството в киноразказа е да събереш, ако трябва национална история, в максимум 120 минути. Дори Копола се е свил в 202 мин. в „Апокалипсис сега“. Тази тема не е лъжица за всеки. Не случайно в толкова дълго никой не се опита да снима филм за Апостола.“

Илияна Делева: „Само не казвайте, че сте си загубили времето! Не, не беше така. Да – останаха ми питанки и съмнения, но аз ги приемам като предизвикателства. Защото не знам всичко. А и като всеки си имам своя клиширана представа за нещата (като у повечето е продиктувана не от историческо знание, а от колективното ни съзнавано, напластено от дядо Вазов). Филмът беше уморителен, трудносмилаем и не бих си позволила да застана на позиция „осанна“, нито пък на „разпни го!“. Това е опит да се кажат много неща със знаци, опит да се погледне от някакъв друг ъгъл. Доколко е успешен? Трябва да мине време. Трябва всеки да се опита да си отговори на част от въпросите, които провидя и едва тогава да каже – от този филм ми остана това. А не минута след излизането да изкрещи: харесвам-не харесвам, защото това по принцип нищо не значи. Освен това кой и кога ви е излъгал, че „историческото“ трябва да е сто процента достоверно? Всичко е „прочит“, „интерпретация“. Няма „единствена истина“.

Димитър Георгиев Бико: „Сцените със Slow motion някак си докараха нещо средно между Чък Норис и Стивън Сегал с координатор Джон Ву. За фактологията няма да споря – там е тъжно и тежко. Отдавам на некадърност повече, отколкото на насоченост в посланията, макар да имаше безумни моменти и дупки в сюжета, а последователността като цяло отсъстваше… Не може да претупаш и изрежеш моменти, които са създали Левски като легенда за един народ… Разбирам, че е уж различен поглед, ама нека все пак е поглед, а не наизуст с евтини FB лафчета… И много, ама много пестя хейта в идеологически аспект и се фокусирам предимно върху филма като творба, което също му е много като квалификация… „Исихия“ и хубави камери. Толкоз.“

Калина Донкова: „Четири часа изопачаване на историята. Левски е представен като посредствен крадец и разбойник, а турците са всъщност много добри хора. Поредица от фактологически грешки и над 90 на сто от времето турска реч…“

Антония Бонева: „Връщам се току-що от НДК, където търпеливо изгледах филма на Максим Генчев „Дякон Левски“. Филмова боза от измислици и полуистини за националния ни герой в стил холивудска драма с алогичен филмов разказ, който на места дори мен затрудни да гадая кой кой е от историческите личности, въпреки че над 3 години чета и се ровя из архиви, за да науча максимално точно и безпристрастно истината за Васил Левски и неговите съратници. В двете части на филма половината реплики бяха на турски със субтитри на български и българските личности в историята за Левски бяха второстепенно допълнение. Та се чудех дали гледам филм за Левски или за събирателен образ на бей, чиято роля изпълнява Максим Генчев – сценарист и режисьор на филма, и измислен образ на някакъв английски масон, търсещ свещен „артефакт“, когото Левски криеше и спасяваше от него… Операторът на филма Христо Генков има добри снимки, но майсторството му се губи заради бездарната режисура. Има и една сполучлива добре изиграна роля на Христо Иванов Големия, както и няколко епизодични добри роли на нотабилите Георгиеви, руския консул Найден Геров и Иванчо Хаджипенчович и една-единствена силна сцена на клетва в църква, която е силна заради оператора и статистите. Слаб филм, но по-тъжното е, че е на ръба на гаврата с паметта на Апостола на свободата…“

Светозар Петров: „Хора! Недейте, моля ви! Откога всичко живо стана историк до историка? Аз, като човек с такова образование, мога да кажа, че филмът не беше лош. Вярно, малко несвързан на моменти, и вярно, малко холивудски в други. Обаче си мисля, че целта на автора не е била да разкаже телеграфно живота на нашия Апостол, а да покаже личността му през своята гледна точка. Ние сме големи спецове, когато нещо е направено да го размажем и да кажем колко е зле. Но я вие направете нещо по-добро? Осемте лева си струваха, първо защото актьорът, изиграл Левски, беше просто феноменален, второ защото патосът и сълзите бяха в умерени, но правилни количества, и трето, защото видяхме една наистина добра като атмосфера продукция. Гавра с паметта на Левски? Вие чувате ли се какво говорите, като Супермен ли очаквахте да видите нашия национален герой? Това е бил преди всичко човек и бе показан като такъв. Ако очаквате да видите неуязвим, нераним и всеможещ герой, знаете в кои книги и филми да го намерите. Крайно време е да потърсим човешкото в Левски, което някакси ни куца да открием. Но все пак – имаше и нещо, което бе меко казано малоумно – ръкоплясканията. Не сте на театър, по дяволите!“

Площад Славейков.