Публикация в социалните мрежи твърди, че Министерството на образованието и науката е публикувало проект за нова програма по история за учениците от шести клас. Според твърдението от учебното съдържание за учениците са махнати редица ключови понятия и исторически личности, свързани с българската история. Проверка на фактите, извършена от БНТ, показва, че информацията е фалшива и не отговаря на истината.

Твърдението

Според публикацията съществува "нов скандал с учебниците", а също така се оказва, че "хайдутство в България не е имало. Капитан Петко войвода не е съществувал. Баташко клане не е имало. Еничерство не е имало. Априлско въстание не е имало". Конкретизирано е, че т. нар. промени се отнасят за учебните програми по история за шести клас.

Въпросната публикация е споделяна хиляди пъти от различни профили в десетки групи от началото на февруари.

Кога обаче за първи се появява публикацията? Отговорът на този въпрос намираме чрез търсене по ключови думи в търсачката на фейсбук. Така ни излизат публикации със същите твърдения, но от 2019 година. По този начин едно старо твърдение започва да живее нов живот, отбелязва националната телевизия.

Ще изчезнат ли ключови понятия и исторически личности от учебниците?

Краткият отговор е не. В сайта на Министерството на образованието и науката е публикувана учебната програма по История и цивилизации за шести клас. Тя е обществено достъпна.

"Учебната програма е в сила от учебната 2017 - 2018 година и от този момент не са правени съдържателни промени в нея. Съвсем наскоро имаше отново работни групи, обществено обсъждане на учебните програми към учебния предмет История и цивилизации, не са предвиждани промени", обясни Радостина Николова - държавен експерт в дирекция "Съдържание на предучилищното и училищното образование" в МОН.

В програмата е записано, че съдържанието на общообразователната подготовка по история и цивилизации в VI клас обхваща епохата на Средновековието, която врамките на европейската история е периодът V – XV век, а в националната ни история - от най-старата история на славяни и българи до краяна XVII век.

"Териториалният обхват включва както географските параметри на Европа, така и други части на света, с които европейският свят влиза в определени контакти. В тематично отношение се акцентира върху динамиката на онези политически, стопански, социални и културни процеси, които са в основата на формиране на облика на европейската цивилизация. Същевременно се открояват процеси в българското общество и държава, които разкриват българските приноси в Европейското средновековие и допринасят за утвърждаване набългарската идентичност като част от европейската идентичност", пише още в документа.

Тоест - акцентът в подготовката по история в този клас е Средновековието в европейски и национален мащаб.

"В европейски план това означава 5 - 15 век, в национален, поради завладяването на нашите земи от османлиите, е включен периодът 15-17 век. В този смисъл няма как в учебното съдържание да присъства Априлското въстание, това се случва в 19-и век.

Няма как да се появи личността на Капитан Петко войвода, тъй като самият той е роден 1844 година, т.е. стигаме пак до същия век. Те ще се появят в учебното съдържание в 7. клас, когато се изучава Българско възраждане и следосвобожденска българска история. Но в учебната програма, в рубриката "Нови понятия", фигурират и хайдутите, фигурират и еничарите", обясни Радостина Николова.

Понятията "хайдути" и "еничари" ги намираме заложени както в учебната програма, така и в учебниците, по които учат шестокласниците.

В учебниците за седми клас пък намираме Априлското въстание, Баташкото клане и подробна информация за исторически личности, сред които и Капитан Петко войвода.

Тоест - проверката на БНТ показва, че няма такива промени в учебната програма нито през 2019 г., когато за първи път се появяват твърденията за съдържателни промени в програмите за VI клас, нито сега, когато тези твърдения се подновяват.

Какво представлява една учебна програма?

Учебните програми, както и предложенията за промени по тях, са публикувани на сайта на Министерството на образованието и науката. Преди една програма да бъде утвърдена със заповед на министъра, тя се публикува като проект за обществено обсъждане и в рамките на месец всички заинтересовани страни могат да правят предложения.

"В никакъв случай не трябва да си я представяме като един конспект, един справочник, в който имаме ден, месец, година, събитие, участници в него. Не, учебната програма има няколко рубрики, ако така мога да се изразя.

Първото е кратко представяне на учебната програма - какъв период от време, каква историческа епоха се изучава. След това е описано учебното съдържание по теми и като очаквани резултати от обучението на учениците в края на класа, изведени са новите понятия за това учебно съдържание, дадено е препоръчително процентно разпределение на учебното време за нови знания, за преговор, обобщение.

В нашите учебни програми, по нашия учебен предмет, имаме рубрика дейности в извънкласната стая, които могат да надграждат това. Това са ролеви игри, проектни дейности, посещения на паметни места, на музеи, на музейни сбирки. Имаме също така и предложения за междупредметни връзки, които е полезно и възможно да се реализират", обясни Николова.

Заключението:

Твърдението, че е публикуван проект за нова учебна програма за шестокласниците по история, чрез която ще бъдат извадени от учебниците ключови събития, понятия и личности, не отговаря на истината. Някои от изброените в публикацията се изучават в шести клас, други в седми, като последните промени в прогамите по история са направени през 2017 година.