В месеца на предизборната мъгла сме, ако приемем, че тази мъгла въобще се вдига понякога,  а не сме постоянно в нея. Лее се „реторика“, от която и самите говорещи са все по-отегчени.

Кампанията има много лица. Като серия от инциденти – неприятни и трагични.

Като транспарант с Пеевски в карикатура със зооморфично излъчване (кое ли е животното).

Като лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който с все по-малко недомлъвки говори за управление с ДПС:

„Колегите от ПП чакат да направим правителство с ДПС, а те да намират кусури“, обяви например той в една от предизборните си срещи в Самоков.

Като формулата на тв дебатите „Всички срещу ПП-ДБ“ (а едва на предните избори още беше „Всички срещу ГЕРБ“). Като лайтомотива на ПП-ДБ да не атакува ГЕРБ, докато ГЕРБ атакува ПП-ДБ, а да акцентира единствено на опасния Пеевски, все едно сме 2013 г.

Като среща на самия съпредседател на ДПС с посланици на ЕС. И последвалата реакция на няколко НПО-та по този повод с открито писмо до посланика на Кралство Белгия у нас Фредерик Мьорис, с копие до всички европейски посланици, както и до посланиците на Великобритания, САЩ, Норвегия и Швейцария:

„Срещи с политик като Делян Пеевски, санкциониран от Великобритания и САЩ за корупционни действия и превърнал се в един от символите на корупцията в България, за нас обаче са отвъд червената линия на допустимите компромиси.“

„Легитимацията на санкционирани за корупция политици не може да бъде европейска ценност.“

Като служебно правителство, което удовлетворява всякакви желания, но е много гъвкаво в замазването на скандали, които само създава. Или като премиер, който обявява, че изборите ще са честни и прозрачни, но резултатите ще се забавят…Или като едни 10 или 11 процента за пенсии, и едно заседание на парламента „след дъжд качулка“. И Главчев, който говори за „предизборна пушилка“.

"Не може и пенсиите на хората да са предизборен плакат, или някакъв друг вид, агитационен материал на политическите сили. Взехме решение в съответствие със закона", обяви той на заседанието на МС в сряда след като много спешно кабинетът разреши казуса с увеличението на процентите под заплахата от извънредно заседание, инициирано от ПП-ДБ.

Като едно наддаване на парите, които отпуска кабинетът за университетите, Пеевски - гарант на синдикатите и все пак затворени днес аудитории.   

Ето как синтезира кампанията доц. Георги Лозанов.

„Ние имаме едни, приличащи на кукувици от часовник, излизащи политици, които, като излязат от часовника, казват нещо, след това се скриват и от следващия часовник излиза следваща кукувичка. Това е така, защото не се дава право на реална роля на медиатор на журналиста. В договорите, които се сключват, негласно се разбира, че в този предизборен период политиците трябва да бъдат оставени максимално сами да се проявят, както те сами разбират, публичната си комуникация. Или пък са толкова тафтологични и банални всичките неща, които казват политиците, че те фактически деморализират избора, а не го мотивират."

Катастрофата с кола на НСО - форми на употреба

Но и на този фон на нищоговорене и подмолни и подводни сюжетни линии президентът Румен Радев успя да блесне с някои свои наблюдения. 

Тежката катастрофа, при която кола на НСО със съпредседателя на ПП Кирил Петков в нея, при сблъсък с друг автомобил, отнел предимство, завърши с един починал и друга жена в сериозно състояние в болница, като цяло беше интерпретиран от политиците по не най-добрия начин.

С обичайната липса на доза съчувствие – дори и отиграно, към жертвите в него. С начина на съобщаването от страна на ПП за случилото се – снимка от мястото на катастрофата с двата смазани автомобила  и странният текст - "Човек не знае като се събуди какво му е писано да се случи през деня". С предвидимо писание във фейсбук от дивана на лидера на ИТН Слави Трифонов  - с атака към Кирил Петков и без елементарна демонстрация на съпричастност към пострадалите.

"Колко пъти още трябва да се случи нещо подобно, за да осъзнаем, че разни хора се мислят за привилегировани? Докога?

И тринадесети въпрос: След като вече има и загинал, кой ще понесе отговорността? НСО, Кирил Петков, баща му, пиарът му? Кой?"

Но дори и на този фон Радев даде най-озадачаващата реакция – с която да омаловажи катастрофата, за да оправдае липсата на действия за смени в ръководството на НСО.

"Инциденти е имало през всички години, откакто я е имало Националната служба за охрана, и то по-тежки. Не намирам основания към момента заради този инцидент да има промени."

И добави към лишената си от обикновена емоция реакция и завоалирана нападка:

"Законът за движение по пътищата трябва да се спазва, защото той е "написан с кръв". Особено трябва да се спазва от политиците, които трябва да дават пример за спазване на закона и в политиката, и в живота, и по пътищата".

Катастрофата с НСО – пореден инцидент по пътищата, в който е замесена службата през годините, постави отново освен въпроса за спазването на правилата, но и онагледи пак големия проблем на българските политици и държавници – неспособността им да изразяват съчувствие, съпричастност, емоционално споделеност с пострадалите при големи трагедии, бедствия, тяхната откъснатост и т.н.

За мира, войната и още прозрения

Докато изказването на Радев за НСО и колко по-тежки инциденти (макар и без да посочи какви) е имало, може да се обясни с пазене на територия и някакви ведомствени сметки, то геополитическите му прозрения в края на седмицата прозвучаха най-малкото озадачаващо.

Според него и на тези, и на следващите избори българите ще избират между войната и мира. Като пак прокара своята версия на опозицията в българската политика – войнолюбци (разбирай - онези, които искат Украйна да продължава да се защитава) - миротворци.

Радев даде и интерпретация на причините за покушението срещу словашкия премиер Фицо – той бил прострелян, защото подкрепял мира – макар че никъде не се е появявало официално подобно твърдение за мотивите на нападателя. Президентът обяви и победата над Русия за „невъзможна“.

"Неприемливо е в европейските общества да се насажда нетърпимост към чуждия глас и омраза. Неприемливо е продължаването на войната и невъзможната победа над Русия да се представят като единствен възможен изход. Крайно опасно е страстите на войната между Русия и Украйна да се разпалват и в Европа, а гласовете за мир да се посрещат с изстрели.  Опитът за убийство на европейски премиер от радикализиран фанатик заради подкрепата му (на Фицо-бел. ред.) за мира е показателен за последствията от тази насаждана нетърпимост към чуждото мнение".  

По думите му, за насаждането на омраза в Европа са допринесли много политици, партии и медии с представянето на всеки различен глас като "проруски", което е не само крайно несправедливо, но води до тези негативни последствия. 

Според някои анализатори така българският президент е преповторил тези на пропагандата на Кремъл в стил „политиците в Европа, които искат мир, ги убиват“…