Служебният премиер и външен министър Димитър Главчев признава, че е имало натиск от страна на Сърбия за промяна на позицията на България за резолюцията, касаеща геноцида в Сребреница. Казусът придоби скандални измерения през последните дни след изтекли в медиите грами, разменени между него и постоянния ни представител в ООН Лъчезара Стоева.

Нови обстоятелства разкрива кореспонденция по реда на парламентарния контрол между Главчев и депутатката от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) Кристина Петкова. Тя, изглежда, е имала предварителна информация за проблема, защото е отправила въпроса си към премиера на 22 май – ден преди гласуването на резолюцията в ООН и седмица преди избухването на скандала.

Кристина Петкова посочва в писмото си до Димитър Главчев, че в медиите е налице информация за опити на Сърбия, подкрепяна от Руската федерация – в качеството им на основни противници на резолюцията, да убедят другите страни да променят позицията си и да се противопоставят на предложената за гласуване резолюция.

„В тази връзка, източници от Сърбия твърдят за разговори на президента Вучич с високопоставени български политици в опит да упражни политическо влияние, което да обърне позицията на България. 

От своя страна намирам тази информация, в случай че се окаже вярна, за крайно притеснителна, поради което Ви призовавам, в качеството си на служебен министър-председател и служебен министър на външните работи, да не променяте позицията на България и да подкрепите така представената резолюция на Общото събрание на ООН“, пише депутатката от ПП-ДБ.

Конкретният й въпрос е:

„Окончателна ли е позицията на България, в качеството й на съавтор, да гласува подкрепа на резолюцията на ООН за записване на 11 юли като Международен ден на възпоменание на жертвите на геноцида в Сребреница и правени ли са опити от представители на Сърбия и Русия да окажат влияние на България да промени позицията си и да се противопостави на проекторезолюцията?“

Димитър Главчев е изпратил отговора си на 3 юни – няколко дни след избухването на скандала, свързан с неговите указания към Лъчезара Стоева да гласува „въздържал се“.

Служебният премиер за пореден път изтъква, че в крайна сметка България е гласувала „за“ резолюцията и че „разпространената грама не съдържа окончателните указания“ към посланика ни в ООН; че „документите, изтекли в интернет, са само част от процеса на взимане на решение“; че изтичането на служебната кореспонденция „може да се окачестви само като елемент на хибридна атака“ и т.н.

Той обаче признава и че е имало натиск за промяна на позицията на България:

„В процеса на представянето на резолюцията до нейното приемане на 23 май т.г., Република Сърбия, подкрепена от Руската федерация, водиха широкомащабна и агресивна кампания против резолюцията. На 23 април 2024 г. посланикът на Република Сърбия в гр. София, Н. Пр. г-н Желко Йович, е направил демарш в МВнР, настоявайки България да се противопостави на внасянето на резолюцията за обсъждане в ОС на ООН. По време на срещата българската позиция за подкрепа на резолюцията е била представена пред сръбската страна.“

Димитър Главчев и тук изтъква, че динамиката при формирането на позицията била свързана с множество „работни“ варианти, които „непрекъснато еволюират“.

„Важна е официалната позиция, а до нея се стига след становища на експерти от ресорните структурни звена на Министерството на външните работи, които включват различни комуникационни канали“, се посочва в отговора на Главчев до народната представителка.

Той припомня, че резолюцията е била приета с 84 гласа „за“, 19 „против“ и 68 „въздържал се“.

„Право на глас са имали 191 държави. 28 държави не са участвали в гласуването, като голяма част от тях са от Латинска Америка и Африка. Държавата Вануату, съавтор на резолюцията (като България – б.а.), под натиск от Сърбия, е оттеглила съавторството си в зала и е избрала да не участва в гласуването. 

Резолюцията беше подкрепена от 23 държави членки на ЕС, 18 от които са съавтори на резолюцията. Кипър, Гърция и Словакия „се въздържаха“, а Унгария гласува „против“, информира още служебният премиер и външен министър.

До момента обаче няма конкретен отговор на предположенията и спекулациите, че Димитър Главчев се е поддал на натиск на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов да промени позицията на България. Самият Борисов не коментира ясно дали е имал обаждане от сръбския президент Александър Вучич, с когото поддържа топли отношения, по темата „Сребреница“, нито дали е обсъждал въпроса с Главчев.

Нямат логика и обясненията на служебния премиер, че въпросните грами са само част от процеса на взимане на решенията и че неговото указание към Лъчезара Стоева не е било окончателно.

Припомняме, че според изтеклия в медиите отговор на Стоева до Главчев тя обяснява post factum защо не е могла да изпълни „изпратените в последния момент указания за радикална промяна в позицията“ на България.