50-ото Народно събрание бе сформирано след шокиращо ниска избирателна активност. Водещите политически формации понесоха големи електорални щети - вкупом загубиха стотици хиляди гласове. Лек ръст получиха само ДПС и „Има такъв народ“.

Въпреки критичната ситуация индикациите са, че и този парламент ще се провали скоропостижно и няма да може да излъчи редовно правителство. И той може да се окаже парламентът на разлома, след който вече нищо няма да е същото.

Това Народно събрание вероятно ще бъде запомнено и с изненадващите вътрешни разцепления в партии, прескочили изборната бариера.

Сензацията след вота на 9 юни - партия „Величие“, изглеждаше като сила с голям потенциал, която може да обере протестните гласове на евентуалните следващи предсрочни избори. Двамата неформални лидери – Николай Марков и Ивелин Михайлов, обаче се скараха и разделиха депутатите от най-малката парламентарна група на два лагера. Фракцията около Марков е от около пет човека, а на Михайлов – от осем. Първите, изглежда, са склонни на компромис и на взаимодействие с ГЕРБ и ДПС с третия мандат, а другите – май не. Разломът при „Величие“ обаче показва слабост и може да убие партията в зародиш.

Неочаквано разцепление се появи и в БСП. Доскорошни съратници на Корнелия Нинова поведоха фронт срещу нея и нейната политика през годините, включително и по отношение на президента и на другите леви партии. Ревизират се и решения, свързани със смени на ръководства на местни партийни организации, сред които и най-голямата - в София. На Нинова се забранява да се кандидатира за председател за още един мандат. От парламентарната група на „БСП за България“ бе изключен близкият до нея Калоян Методиев, който дебютира като народен представител. Засега силите изглеждат почти изравнени. Фракцията около водачите на „преврата“ в БСП Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов се състои от 11 депутати. Нинова и компания са седем (с Калоян Методиев – осем).

Най-изненадващ, изглежда, е разломът в ДПС. При гласуването за проектокабинета с мандата на ГЕРБ групата се раздели на 30 „за“ срещу 15 „против“ и въздържал се“. Първите останаха лоялни на (съ)председателя Делян Пеевски, а другите - на почетния председател Ахмед Доган, който поиска предложеното правителство да не се подкрепя.

Индикации за конфликта се появиха миналата седмица, когато започна чистка в парламентарната група и по структурите на ДПС по места, очевидно под натиск от Пеевски. Постепенно обаче се зароди съпротива срещу него, която в парламента се прояви мълчаливо при гласуването за излъчения от ГЕРБ за премиер Росен Желязков.

Но от групата на ДПС в Народното събрание вече са изключени трима депутати. Първо се започна с Айсел Руфад, която е народен представител първи мандат. Изгонен бе и ветеранът Рамадан Аталай. Днес бе изключен и Джейхан Ибрямов. Така парламентарната група на ДПС вече е с трима по-малко. А иначе всичко започна с депутатската оставка на Филиз Хюсменова, която реши да се предаде без бой, преди девет дни.

Днес Делян Пеевски се опита да успокои ситуацията, като обяви, че с Доган остават заедно и ДПС ще бъде монолитно. Това обаче съвсем не е сигурно. Пак днес един от депутатите от кръга на Пеевски се отрече от вота си „за“ кабинета на Росен Желязков.

А иначе разломите между отделните политически сили са толкова големи, че вероятността за сформирането на правителство с втория и третия мандат клони към нулата.

Тандемът „Борисов – Пеевски“ е най-солиден, но и той се оказа с под 100 депутати – далеч от мнозинството от поне 121 гласа.

Ако разломите в парламентарните партии и между тях не доведат до изненадващи преконфигурации и до ново мнозинство и правителство, то се отива на поредни предсрочни избори с непредвидими последици. Според анализатори те могат да родят „чудовища“, включително силно авторитарно управление, което да промени геополитическата ориентация на страната на изток.

Вероятно това би бил най-подходящият момент за Румен Радев да подаде оставка като президент и да сформира политическо обединение, което да се яви на евентуалните предсрочни избори за парламент. Анализатори го описват като възможен стабилизиращ фактор, включително и заради високия му рейтинг.

Днес любопитен коментар пред Nova направи и депутатът от ГЕРБ Делян Добрев. Той посочи, че на последните избори във Франция са гласували 66%, а в България – 34%.

„Т.е. това, което е сигурно, е, че хората не гласуват, защото не намират за кого. И ако се появи някой като Радев, той изведнъж може да обере около 1 милион гласа и да вкара стотина депутати в парламента и да получим едно изцяло ново управление“, добави Добрев.

След въпрос дали това няма да реши проблема той заяви: „Този вариант може би ще е по-добър, отколкото да се нароят още „Величия“ в следващия парламент, защото освен „Величие“ в следващия парламент може да влезе МЕЧ, „Рога и копита“ и кой ли не още.“

Прогнозата на Добрев изглежда доста логична и реалистична. Ако тя се сбъдне, следващите избори може да се окажат разломни и за цялата ни партийно-политическа система.