Характерно за демократичното управление е властта да бъде разпръсната измежду множество институции.

Този модел е с особена важност за съдебната власт, където институциите имат специфичната задача хем да гарантират добра среда за редовите съдии, прокурори и следователи, хем да държат сметка за това как се прилага законът. Така именно някога е бил замислен Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС).

За 17 години от своето съществуване ИВСС е по-скоро институционално самоопровержение на възложените му на конституционно ниво правомощия. От това да следи и налага висока професионална етика и да разкрива конфликт на интереси сред носителите на съдебната власт ИВСС по-скоро замита там, където има проблеми.

Припомняме само, че в казуса с Марто Нотариуса и Пепи Еврото ИВСС не е проверил за последните 10 години работата на Софийската градска прокуратура.

След последните конституционни изменения бе преуреден частично начинът на функциониране на Инспектората – главният инспектор и десетимата инспектори ще имат възможност за до два последователни мандата. След приключване на мандата те не могат да заемат длъжностите съдия, прокурор и следовател в продължение на две години. Останалото е въпрос на законова уредба.

Именно в проекта на Закона за съдебната власт, публикуван от последния редовен състав на Министерството на правосъдието, бе заложен модел, в който се постига стандарт повече от половината от инспекторите да се избират от Народното събрание, но по предложение от органите на самата съдебна власт. Това на практика значи да са били действащи съдии, прокурори и следователи (вж. чл. 383, ал. 2 от проекта на ЗСВ).

По този начин минимум шестима от десетима инспектори ще се предлагат от съдилищата и прокуратурата. Законът обаче развива критерии и изисквания, според които всеки един от номинираните и избиран от Народното събрание следва да отговаря на поне 10 години стаж като съдия, прокурор и следовател (вж. чл. 379, ал. 2 от проекта на ЗСВ). И тук следва да се запитаме – колко са юристите, прослужили 10 години в системата и напуснали я, за да бъдат външен източник на контрол и отчетност за самата система?

Критичен прочит на стандарта Инспекторатът да бъде от вътрешни за системата лица

През годините външните оценки и препоръки за преуреждане на формата и правомощията на ИВСС застъпваха линията:

  • Проверките от страна на ИВСС следва да се отнасят само до съществени въпроси като ефективността, с която институциите в съдебната власт са изразходвали средствата, отпуснати за тях (Доклад на Венецианската комисия от 2008 г.);
  • От една страна, инспекторите следва да имат солидна професионална биография като висши съдии, прокурори и следователи. За да се засили/утвърди политическото откъсване на инспекторите, Венецианската комисия препоръчва да се дадат правомощия на колегиите на ВСС да номинират определен брой кандидати за назначението от Народното събрание (доклад от 2017 г.);
  • Назначаването и отстраняването на инспекторите да бъде не от НС, а от Висшия съдебен съвет (пак доклад от 2017 г.).

Тези три принципни постановки са детайлно препотвърдени в доклад отново на ВК от 2020 г.

Но би ли имало това универсално решение добро проявление в настоящия контекст?

Длъжни сме да си припомним, че:

  • Тези стандарти и препоръки бяха релевантни при състав на Висшия съдебен съвет, при който политическата квота надделяваше при решаването на кариерните въпроси на съдиите. Прокурорската квота пък беше равносилна на политическата с доминиращата роля на главния прокурор. След измененията от декември 2023 г. в Основния закон нещата бяха преуредени в положителна насока като властта на НС, а оттам поне чисто нормативно и политическото влияние, следва да бъде намалено.
  • ЗСВ обаче не урежда детайлна и ясна процедура по какви стандарти и правила може да се стигне до освобождаване на членовете на съдебния съвет. Същото важи и за инспекторите от ИВСС. Тоест срещу силното самоуправление на съдебната власт не стои задължение за проверка и отчетност. А това само по себе си е опасно.
  • Исторически Инспекторатът е бил съставен от представители на съдебната власт, но и от другите правни професии, бил е орган при Министерството на правосъдието – имало е поне минимална възможност за корективно поведение на външни за съдебната власт лица.

Ето защо можем да помислим за това поне трима или четирима от инспекторите да бъдат лица, за които не е необходимо да покриват изискването да са отслужили 10 години в системата. Разбира се, през годините представителите на политическите партии са доказали, че само тясно партийно отгледани юристи могат да влязат в т.нар. гражданска/външна квота. С което опитът за отчетност се е трансформирал в политическа подчиненост.

Институт за пазарна икономика