Най-сетне демократичната общност получи подкрепа и то от неочакван съперник. Даже двама. Лично Доган и Пеевски от близо 10 дни правят всичко възможно, за да отворят очите и на най-капризните избиратели и да им помогнат с решението дали и как да накажат своите хора на следващите избори. Тоест дали никога не е седяло като въпрос, ясно е, че наказание винаги ще има. Тя тази връзка между демократични политици и демократични избиратели е малко като любовта между домина и семеен чиновник. Има много страст, много болка и много срам. Но поне е ясно алтернативата каква е. Още по-болезнена.

ПП-ДБ получиха втория мандат и се чудят какво да правят с него. На първо време могат да призоват Доган и Пеевски да продължат да изясняват бащино-синовните си отношения публично, налагайки така нуждата всички, които някога са получавали, получават и смятат да получават и в бъдеще подкрепа от тях, да се позиционират.

Обаче биха могли да играят и мръснишки и да подшушнат на Пеевски да си поиска вересиите, но не под формата на пари, фабрики и банки, а в депутати. Да накара ГЕРБ да изгонят 20-ина народни избраника от групата си и така да станат втора парламентарна сила, за да получат отново мандата и този път да направят правителство. Делян Пеевски много държи да вземе властта с помощта на Борисов, така че това би бил хитър ход от негова страна. Веднъж във властта, той искрено се надява да умилостиви САЩ, за да го извадят от списъка „Магнитски“. Запознати казват, че това всъщност е невъзможно, но кой знае.... ако Байдън спечели изборите за президент, може па да забрави кой е Пеевски, кой е Магнитски и кой е самият той и да скъса компрометиращия списък. Ако Тръмп спечели изборите, може да се случи същото, просто защото Тръмп обича да къса всякакви списъци, догвори и споразумения, които не са подписани от него. И всичко това зависи само и единствено от бройката депутати в групите в този парламент....

Изобщо, през последните дни броенето на депутати се превърна в нещо като национален спорт. В другите държави хората си имат борси  исутрин като станат, докато си пият кафето, преглеждат курсовете на акциите. В България пък си имаме ДПС-та и всяка сутрин броим в кое колко депутата са останали. Общото между тях е, че всеки момент нещата може да се променят драстично и днес да си ударил кьоравото с вървежни акции, а утре да се откажеш излъган и без пари.

Но строяването в двата лагера продължава денонощно и вече и за най-неизкушения от политиката става ясно кой от кого какво и кога е взел. Само остава да уточним и колко.

Разбира се, мнозинството се подлъгва по шумните телевизионни изяви и забравя да помисли какво се случва с обикновените войници на догано-пеевската система. Например как се чувства и.д. главният прокурор Сарафов? А подопечните му? Сигурно е много трудно да се ориентираш чие телефонно обаждане да изпълниш и в тоя пек да пращаш прокурори напред-назад от хотел „Берлин“ до Росенец и обратно, връщайки ги в последния момент, разколебан от това кой точно надделява в момента... Не му е лесно на човека, пък даже не е и официален титуляр. Сигурна съм само, че господин Гешев, казано на прост език, си удря гъза в тавана от кеф, че се е оттървал. А само допреди няколко седмици му беше толкова мъчно, че са го разкарали от тоя пост. Няма съмнение и че банкерът Цветанов също не отлепя поглед от телевизора. И неговата не е лесна – тъкмо се зарадва, че са смачкали Пеевски и трябва да се радва и че са смачкали Доган. Е на тва му се вика уин-уин-ситюейшън.

Обаче има и по-второстепенни герои като евродепутатката Елена Йончева. Тя па си купи на 8-и септември фабрика, пак казано на народен език. Дали още си пази разследванията за Пеевски? Дано не ги е изяла по време на кампанията си за Европарламента.

А как е Деси Атанасова, конституционният съдия? То и нейният случай малко като на Йончева... Защото е ясно, че който и да надделее в битката на дон Корлеоните, империята се е пропукала... Толкова ги мисля тия хора, че даже наруших принципите си, плюх си на морала и на журналистическата чест и отворих ПИК. Просто да видя там на кого са заложили. Да ви кажа честно, доста интелигентно го играят – хем обективно критикуват Пеевски, хем с една искрена любов...

Виж, сайтът „Епицентър“ замлъкна в ступор и не знае как да вземе завоя. Десетилетия наред, ако искаме да разберем какво мисли Доган, четяхме арендаторката на „Епицентър“ госпожа Велева. Последните месеци обаче и тя ново начало направи и зави остро към нова любов, но това е разбираемо. Инфлацията покоси всички ни, цената на корите за баница хвръкна до небесата, а както е казал народът – за трети път го цитирам – любовта минава през стомаха. Приятелството си е приятелство, ма баницата е с пари. Гладна журналистка хоро не играе. И така нататък... Сега и тя не знае тройка аса ли е подредила и кой с колко карти играе. Но пък „Епицентър“ със сигурност е най-четеният сайт последната седмица, в който нищо не пише. Рекорд!

И не на последно място да помислим и за всички онези нещастни хора по посолствата в София, които трябва да превеждат грамите със съобщения какво се случва на политическата сцена в България. Как ли са написали „Късно е, либе, за китка?“ Итс ту лейт фор дъ флауър, май дарлинг? Или „Отношенията между Доган и Пеевски са повече от отношенията син-баща.“ Или „Винаги съм бил с господин Доган“... Аз бих пращала всички грами от последните седмици с гриф „Бългериан лав стори“. Няма да се учудя, ако в европейските столици си правят съвместни четения по министерствата и горят от нетърпение да получат следващата грама, за да видят как върви сериалът. Обичат ли се още? Има ли изневери? Ще оживеят ли всички? Коя ще е булката накрая? Разбирам ги. И в България е така. Да ви успокоя. Сватба ще има накрая, но пазарът за булки още върви.