Публичният дълг на Румъния се приближава към максимално допустимия праг от 60% от Брутния вътрешен продукт (БВП), съгласно критериите от Маахстрихт, което допълнително отдалечава страната от перспективата за приемане на еврото.

Това пише информационният сайт "Зиаре", цитиран от БТА.

В края на май публичният дълг на Румъния е бил в рамките на 52,6% от БВП, нараствайки с 3,8% от БВП спрямо нивото от декември 2023 г., посочва сайтът, позовавайки се на икономическото издание „Зиарул финанчиар“. В края на май дългът е достигнал 172,6 млрд. евро, което представлява увеличение с 1,9 млрд. евро спрямо нивото му от края на април.

С този темп дългът на страната ще достигне в края на годината равнище от 58 процента. Това е близо до максималния праг, според Договора от Маастрихт, за присъединяване към единната европейска валута. Така Румъния допълнително се отдалечава от перспективата за приемане на еврото, коментира "Зиаре".

За да може Румъния да се откаже от леята, бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3% от БВП, публичният дълг трябва да бъде ограничен до под 60 на сто от БВП, а инфлацията не трябва да бъде с повече от 1,5% по-висока от средната стойност за страните от еврозоната с най-добри показатели. Освен това страната трябва да има стабилен валутен курс - да участва в механизма на обменните курсове (ERM II) в продължение на най-малко две години без значително отклонение от централния курс на ERM II. Същевременно дългосрочният лихвен процент не трябва да надвишава с повече от 2 процентни пункта лихвения процент на трите държави членки с най-добри показатели за ценова стабилност.

През юни Европейската комисия посочи, че Румъния не отговаря на изискванията за въвеждане на еврото. В представения тогава двугодишен Конвергентен доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) бе отчетено, че Румъния не отговаря на четири критерия - за ценовата стабилност, за публичните финанси, за обменния курс и за конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти.

Наред с това, от 2020 г. страната се намира в процедура за прекомерен бюджетен дефицит.

Румъния приключи пандемичната 2020 г. с бюджетен дефицит от 9,2% от БВП, но дори в предпандемичната 2019 г. показателят бе 4%, тоест над 3-процентната цел, припомнят местни медии. Правителството постигна неформално споразумение с Европейската комисия за предприемане на мерки за намаляване на дефицита, а ЕК се съгласи да не задейства процедура за спиране на еврофондовете.

Миналата година Румъния регистрира дефицит от 5,68%, който, според Евростат, е бил един от най-високите в ЕС.

В годишния си доклад Фискалният съвет на Румъния, който е независима институция, анализираща бюджетно-фискалната политика на правителството, предупреди, че бюджетният дефицит вероятно ще превиши 7% от БВП и съществува риск да се приближи до 8% от БВП, тъй като новият закон за пенсиите, който предвижда преизчислението им от 1 септември, и увеличенията на заплатите в публичния сектор, ще предизвикат допълнителни разходи през втората половина на 2024 година. 

Проектобюджетът за 2024 г. предвижда цел за бюджетния дефицит от 5% от БВП, според националната методология и 4,9% от БВП, според европейската методология ESA 2010, отчитайки спад с 0,6 и съответно с 1,77 процентни пункта спрямо 2023 година.

Според Европейската комисия тази година Румъния може да очаква икономически растеж от 3,3% като резултат от ускоряването на частното потребление и по-високите доходи. ЕК очаква инфлацията да продължи да намалява от 9,7 на сто през 2023 г. до 5,9 на сто през 2024 г. и 4 на сто през 2025 година. От Брюксел обаче предупреждават, че държавният дефицит ще нарасне до 6,9% от БВП през 2024 г. и до 7% от БВП през 2025 г., заради увеличените разходи.

По-рано този месец премиерът Марчел Чолаку обсъди с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ново споразумение за бюджетния дефицит на Румъния. Страната планира да подпише споразумение със следващата Европейска комисия, предвиждащо постигане на целта за бюджетен дефицит от 3% в рамките на 7 години.