На 9-и юни в страната се проведоха поредните предсрочни парламентарни избори заедно с тези за представители на страната ни в Европейския парламент (ЕП). До голяма степен това беше предпоставка европейските теми в кампанията да останат на заден план. Показателно бе, че повечето парламентарно представени партии нямаха самостоятелни платформи за европейските избори. Сред най-застъпените теми в публичните изяви на кандидатите от различните формации очаквано бяха тези "за" и "против" присъединяването на България към Еврозоната, приемането ни в Шенген и позицията на страната за войната в Украйна. 

Отрази ли се липсата на активна кампания за евроизборите на средствата, привлечени от формациите в месеца на предизборна надпревара? Какво показват финансовите отчети на участниците в изборите за ЕП пред Сметната палата? Колко са декларираните приходи и какви са техните основни източници? Екипът на Институт за развитие на публичната среда представя отговори на тези въпроси в поредния си анализ по темата за партийното финансиране.

Колко са приходите на участниците и какви са правилата за финансиране? 

На вота през юни участваха 20 партии и 10 коалиции. Според подадените отчети, техните приходи са в размер общо на 2 751 938 лв. За сравнение на предишните евроизбори през 2019 г. формациите бяха декларирали постъпления от 10 120 589 лв.  Така се оказва, че пет години по-късно партиите и коалициите са привлекли в пъти по-малко средства за кампаниите си. 

Съгласно законодателството участниците в изборите трябва да отчитат финансовите си документи в срок от 30 работни дни след изборите. Те се публикуват в Единния регистър по Изборния кодекс, поддържан от Сметната палата. Тя също така предоставя и данни във формат, който позволява последващата им машинна обработка.

Партиите могат да финансират кампаниите си със собствени средства, а коалициите – от средства на партиите, участващи в тях. Всички формации имат право да формират приходи също и от средства на кандидатите и от дарения на физически лица. Последните нямат таван, но следва да бъдат декларирани в 7-дневен срок от получаването им.

Формациите, които не получават държавна субсидия, имат право на медиен пакет в размер до 40 000 лв. Целта на тази държавна подкрепа е да даде шанс на платформите на нови и по-малки политически субекти да достигнат до повече избиратели. 

Приходите на партиите и коалициите – особености

Всички явили се на изборите 20 партии са декларирали приходи, като тяхната обща стойност е 1 888 554 лв. Медийни пакети са получили 15 партии, като за 12 от тях те са били основен източник на финансиране, а за 8 – единствен такъв. 

Какви са източниците на привлечените средства, може да видите в следващата графика:

В категорията “собствени средства на партиите” са включени 972 228 лв. приходи от държавна субсидия, 90 112 лв. членски внос и 89 380 лв. други приходи. 

Партия Възраждане е финансирала кампанията си изцяло със субсидия в размер на 570 000 лв. Тя е и формацията с най-много постъпления от всички участници на евроизборите през юни. При Има такъв народ делът на държавните средства е 78% или 221 629 лв.  

В минали кампании ДПС традиционно използваше единствено приходи от държавна субсидия. Този път обаче тя е 58% от привлечените от партията средства или 114 776 лв. Останалите 42% или 83 098 лв. от приходите са формирани от членски внос. 

Едва четири от партиите обаче, са декларирали членски внос. В постъпленията на Има такъв народ е отчетен такъв в размер на 142.62 лв. Величие са декларирали 6 221.50 лв., а Пряка демокрация – 650.28 лв.  

С приходите на трите партии, излъчили представители в ЕП, може да се запознате в графиката по-долу:

Приходите на 10-те коалиции, участвали в евроизборите на 9-и юни, възлизат на 863 384 лв. В най-голяма степен финансирането на тези формации идва от собствените средства на партиите, включени в тях – 528 676 лв. (или 61%). В отчетите на коалициите обаче отново няма конкретна информация за начина, по който се формира този източник на приходи – дали става въпрос за средства от субсидия, от членски внос, от стопанска дейност или от банкови заеми, например. 

Все пак трябва да отбележим, че в коалициите са включени формации като ГЕРБ-СДС, Продължаваме Промяната – Демократична България и БСП за България. Те са основни участници в последните няколко парламента и като такива имат право на субсидия. Така можем да допуснем, че голяма част от средствата им идват именно оттам.

Източниците на приходи за коалициите може да видите по-долу: 


Коалицията с най-високи приходи е ГЕРБ-СДС – 305 095 лв. Следват Продължаваме Промяната Демократична България с 264 289 лв. и БСП за България с 65 109 лв. Отново прави впечатление съществената роля на “непаричните средства” за коалициите. Така например ГЕРБ (част от коалицията ГЕРБ-СДС) са предоставили “непарични” 157 310 лв., което е 52% от всички приходи на обединението. От Продължаваме Промяната – Демократична България също отчитат 123 048 лв. като непарично финансиране на кампанията си, като това представлява 47% от всичките им приходи. При тях тези средства са разпределени по-равномерно между три от партиите в коалицията – Да, България, ДСБ и Волт.  

Публикуваните от Сметната палата финансови данни в машинно четим формат дават относителна яснота какво точно представляват тези “непарични средства”. В тази графа попадат предоставени от партиите стоки, услуги, рекламни материали и др. Така се оказва, че някои от формациите, участващи в коалиции, са предпочели да сключват самостоятелно договори – като по този начин осигуряват услуги в кампанията за собствените си кандидати в листите, вместо да предоставят парични средства за общи предизборни мероприятия. 

Подробна информация за приходите на трите коалиции, излъчили представители в ЕП, може да видите в следващата графика:

Европейските избори бяха проведени заедно с тези за национален парламент и формациите, участващи в предизборната надпревара, трябваше да водят две паралелни кампании. Както вече посочихме, това в голяма степен предопредели оставането на европейските теми на заден план. Същевременно явно се отрази и на финансирането на кампанията за ЕП.

За пример – за евроизборите през 2014 г. приходите на партиите бяха почти 12 млн. лв., а за тези през 2019 г. – около 10 млн. лв. За вотът на 9-и юни, 2024 г. пък формациите разполагаха с едва 2,75 млн. лв. Може да допуснем, че лимитираните ресурси се дължат в най-голяма степен на проведените 9 предизборни кампании в последните 3 години, предпоставка за бързото стопяване на партийните финанси. 

Видно от данните, централите в най-голяма степен разчитат на държавната помощ – под формата на субсидия и медийни пакети, както и на спорадични дарения в периода на предизборната надпревара. Те обаче не планират развитие на партийната си дейност, която да доведе до по-постоянни приходи като тези от членски внос.