,Ако не можем да намерим основание да ценим човешките същества, защото са човешки същества, то тогава ще можем, както много пъти сме предлагали, да ги унищожим.“
Тези думи са може би най-доброто обобщение на посланието, което несравнимият Кърт Вонегът изпраща с романа „Бог да ви поживи, господин Роузуотър“. Изрича ги писателят Килгор Траут – любим герой на американския модерен класик и негово алтер его, който се появява за първи път именно в тази му творба.
Безмилостна сатира на капитализма и произтичащите от него социално неравенство и обезчовечаване, романът, публикуван в оригинал през 1965-а, е по-актуален от всякога. Новото българско издание със знака на „Кръг“ вече е налично – след 25-годишно отсъствие от книжарниците, в познатия превод на Божидар Стойков и с модерна корица на Милена Вълнарова.
Почти болезнено реалистичен портрет на съвременния свят и на противоречията в човешката природа, „Бог да ви поживи, господин Роузуотър“ е сред най-емблематичните и обичани творби на Вонегът. В центъра на историята е Елиът Роузуотър – мултимилионер, който губи разсъдъка си в ужаса на Втората световна война и след като развива твърде нетипично за своята класа социално съзнание, се превръща в месия на дребно. Той обича бедните, низвергнатите, грешните, уродливите наравно с всички останали и отдава живота си да споделя несметното си богатство с всекиго в нужда. Но идва ден, в който неговата нормалност трябва да бъде доказана в съда, защото каква по-голяма лудост от това да помагаш на хора, от които никой не се интересува?
* * *
Из „Бог да ви поживи, господин Роузуотър“ от Кърт Вонегът:
Елиът Роузуотър стана президент на фондацията през 1947 година. Седемнайсет години по-късно, когато Мушари започна да го проучва, Елиът беше на четиресет и шест. Мушари, храбрият малък Давид, който щеше да заколи Голиат, както смяташе сам, бе точно на половината на неговите години. Изглеждаше, като че ли самият Господ желае малкият Давид да победи, защото документ след документ доказваха, че Елиът е неизлечимо болен.
В заключения архив в подземието на фирмата например имаше плик с три печата – знаеше се, че трябва да бъде връчен неразпечатан на този, който ще оглави фондацията след смъртта на Елиът.
В него имаше писмо от Елиът и ето какво пишеше вътре:
Скъпи братовчеде или който и да си,
Поздравявам те с твоето огромно състояние. Забавлявай се. Светогледът ти може да се разшири, като разбереш какви манипулатори и попечители е имало невероятното ти богатство досега.
Както много други американски състояния в началото богатството на Роузуотър било събрано от млад християнски ратай без чувство за хумор и със запек, който станал спекулант и рушветчия по времето и след Гражданската война. Ратаят бил Ной Роузуотър, моят прадядо, роден в окръг Роузуотър, Индиана.
Ной и брат му Джордж наследили от баща си, пионер заселник, шестстотин акра обработваема земя, черна и хранителна като шоколадова торта, и малка, почти фалирала фабрика за триони. После дошла войната.
Джордж събрал въоръжена дружина и тръгнал начело.
Ной наел един глупак от селото да се бие заради него, преустроил фабриката за производство на саби и байонети, а във фермата започнал да отглежда свине. Ейбрахам Линкълн заявил, че никоя сума не е достатъчно голяма да заплати възстановяването на Съединените щати, затова Ной определял цените на своите произведения пропорционално с размерите на националната трагедия. И направил следното откритие: протестите на правителството срещу цените и качеството на произведенията му се изпарявали след подкупите, които били смешно малки.
Оженил се за Клеота Херик, най-грозната жена в щата Индиана, защото притежавала четиристотин хиляди долара. С парите ù разширил предприятието и купил нови ферми, всички в окръг Роузуотър. Станал най-големият самостоятелен собственик на свине в целия Север. И за да не бъде мамен от месната промишленост, купил контролния пакет акции на една кланица в Индианаполис. За да не бъде мамен от доставчиците на стомана, купил контролния пакет акции на една компания за производство на стомана в Питсбърг. За да не бъде мамен от доставчиците на въглища, купил контролния пакет акции на няколко мини. За да не бъде мамен от лихварите, основал банка.
Параноичният му отказ да се превърне в нечия жертва станал причина да се занимава все повече с ценни книжа, акции и облигации и все по-малко със саби и свинско. Дребни експерименти с обезценени книжа го убедили, че те могат да бъдат продадени без усилие. Докато продължавал да подкупва хората от правителството, за да търгува със състояния и национални ресурси, главното му увлечение станала продажбата на дребно на ценни книжа без покритие.
Когато Съединените щати, създадени като утопия за всички, били на по-малко от век, Ной Роузуотър и няколко други като него демонстрирали лудостта на праотците основатели в едно отношение: онези мрачни неотдавнашни прародители не били прокарали закон в утопията, който да ограничава състоянието на всеки гражданин. Тази загриженост била породена от жалостивото състрадание към тези, които обичат скъпи неща, и от чувството, че континентът е така необятен и богат, а населението така малобройно и предприемчиво, че никакъв крадец, независимо колко ловко краде, не може да причини нещо повече от незначително безпокойство на някого.
Ной и няколко други като него преценили, че континентът все пак не е безкраен и продажните чиновници, особено законодателите, могат да бъдат убедени да подхвърлят големи залъци от него, и то така да ги подхвърлят, че да паднат там, където стоят Ной и подобните му.
По този начин шепа ненаситни граждани получили всичко, което си заслужавало да се притежава в Америка. Това било жестокото, глупавото, съвсем неподходящо, ненужно и тъжно нещо, което създало американското класово общество. Наричали честните, трудолюбиви, мирни граждани кръвопийци, когато искали да им се плати надница, с която едва се преживява. И те разбрали, че от тук нататък възхвалите се пазят за онези, които измислят начини да им се плащат огромни суми за това, че извършват престъпления, срещу които няма прокарани закони. Така американската мечта заплавала с корема нагоре, позеленяла, изплавала на покритата с пяна повърхност на безграничната алчност, изпълнила се с въздух и се пръснала на обедното слънце.
Et pluribus unum* сигурно е иронично мото, което е изписано върху монетите на тази утопия, защото всеки гротескно богат американец представлява собствеността, привилегиите и удоволствията, от които е лишено множеството. Друго, още по-поучително мото в светлината на историята, сътворено от Ной Роузуотър, можеше да бъде: „Граби колкото можеш повече, или няма да получиш нищо“.
А Ной създал Самюъл, който се оженил за Джералдин Еймс Рокфелер. Самюъл се интересувал много повече от политика, отколкото баща си, служел неуморно на Републиканската партия, като свалял и издигал държавници, и станал причина тази партия да издига кандидатурите на хора, които се въртели като дервиши, крещял перфектно на вавилонски и нареждал на полицията да стреля в тълпите, когато някой беден човек се решал да каже, че той и един Рокфелер били равни пред закона.
Самюъл купил вестници, купил и проповедници. Дал им да научат следния лесен урок и те го научили добре: „Всеки, който си въобразява, че Съединените щати са утопия, е алчен, мързелив, проклет глупак“. Самюъл тръбял, че нито един американски фабричен работник не заслужава повече от осемдесет цента дневно. И въпреки това той самият можел да се радва, че има възможност да плати сто хиляди долара и дори повече за картина на някой италианец, умрял преди три века. И за капак на тази обида подарявал картини на музеите за духовното издигане на бедните. Музеите били затворени в неделя.
Самюъл създал Листър Еймс Роузуотър, който се оженил за Юнис Елиът Морган. Има нещо, което трябва да се каже за Листър и Юнис: противно на Ной и Клеота, Самюъл и Джералдин, те можели да се смеят, сякаш са напълно искрени. А като любопитно допълнение може да се спомене, че Юнис станала шампионка по шахмат за жени на Съединените щати през 1927 година и отново през 1933-та.
Освен това тя написала исторически роман за жена гладиатор на име Рамба Македонска, който станал бестселър през 1936 година. Умря при корабокрушение край Котуит, Масачузетс. Беше умна и забавна, с чистосърдечна загриженост за положението на бедните. Това беше майка ми.
Съпругът ù Листър не се занимаваше с бизнес. От рождението си до деня, когато пиша това, той бе оставил управлението на всичко, което притежава, на адвокати и банки. Прекара почти целия си съзнателен живот в Конгреса на Съединените щати, където проповядваше нравственост, отначало като депутат от областта, чийто център е окръг Роузуотър, а след това като сенатор от Индиана. Това, че е или някога е бил от Индиана, е прозрачна политическа измислица. Листър създаде Елиът.
Листър мислеше за задълженията и отговорността, произтичащи от наследеното му състояние, почти толкова, колкото повечето хора мислят за палеца на левия си крак. Парите никога не са го занимавали, безпокоили или изкушавали. Нямаше угризения дори ако предаде 35% от състоянието на фондацията, която ти сега управляваш.
А Елиът се ожени за Силвия Дювре Цетерлинг, парижка красавица, която го намрази. Майка ù покровителстваше художници. Баща ù бе най-големият жив виолончелист. Дядо ù и баба ù по майчина линия бяха Рокфелер и Дюпон.
Елиът стана пияница, утопичен мечтател, самохвалко и безцелен глупак.
Елиът не създаде никого.
Bon voyage**, скъпи братовчеде или който и да си. Бъди великодушен. Бъди добър. Спокойно можеш да обърнеш гръб на науката и изкуството. Те не са помогнали на никого. Бъди искрен и внимателен приятел на бедните.
Писмото бе подписано:
Покойният Елиът Роузуотър
Със сърце, кънтящо като алармена инсталация, Норман Мушари нае голям сейф и сложи писмото в него. Първото сериозно доказателство нямаше да остане само задълго.
----
* Един от многото (лат.). – Бел. прев.
** На добър път (фр.). – Бел. ред.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни