,Ако не можем да намерим основание да ценим човешките същества, защото са човешки същества, то тогава ще можем, както много пъти сме предлагали, да ги унищожим.“

Тези думи са може би най-доброто обобщение на посланието, което несравнимият Кърт Вонегът изпраща с романа „Бог да ви поживи, господин Роузуотър“. Изрича ги писателят Килгор Траут – любим герой на американския модерен класик и негово алтер его, който се появява за първи път именно в тази му творба.  

Безмилостна сатира на капитализма и произтичащите от него социално неравенство и обезчовечаване, романът, публикуван в оригинал през 1965-а, е по-актуален от всякога. Новото българско издание със знака на „Кръг“ вече е налично – след 25-годишно отсъствие от книжарниците, в познатия превод на Божидар Стойков и с модерна корица на Милена Вълнарова.  

Почти болезнено реалистичен портрет на съвременния свят и на противоречията в човешката природа, „Бог да ви поживи, господин Роузуотър“ е сред най-емблематичните и обичани творби на Вонегът. В центъра на историята е Елиът Роузуотър – мултимилионер, който губи разсъдъка си в ужаса на Втората световна война и след като развива твърде нетипично за своята класа социално съзнание, се превръща в месия на дребно. Той обича бедните, низвергнатите, грешните, уродливите наравно с всички останали и отдава живота си да споделя несметното си богатство с всекиго в нужда. Но идва ден, в който неговата нормалност трябва да бъде доказана в съда, защото каква по-голяма лудост от това да помагаш на хора, от които никой не се интересува?

Представяме ви откъс от „Бог да ви поживи, господин Роузуотър“:

Елиът Роузуотър стана президент на фон­дацията през 1947 година. Седемнайсет години по-късно, когато Мушари започна да го проучва, Елиът беше на четиресет и шест. Мушари, храб­рият малък Давид, който щеше да заколи Голиат, както смяташе сам, бе точно на половината на неговите години. Изглеждаше, като че ли самият Господ желае малкият Давид да победи, защото документ след документ доказваха, че Елиът е неизлечимо болен.

В заключения архив в подземието на фирмата например имаше плик с три печата – знаеше се, че трябва да бъде връчен неразпечатан на този, който ще оглави фондацията след смъртта на Елиът.

В него имаше писмо от Елиът и ето какво пи­шеше вътре: 

Скъпи братовчеде или който и да си,

Поздравявам те с твоето огромно състо­яние. Забавлявай се. Светогледът ти може да се разшири, като разбереш какви манипулатори и попечители е имало невероятното ти богатство досега.

Както много други американски състоя­ния в началото богатството на Роузуотър било събрано от млад християнски ратай без чувство за хумор и със запек, който станал спекулант и рушветчия по времето и след Гражданската война. Ратаят бил Ной Роузу­отър, моят прадядо, роден в окръг Роузуотър, Индиана.
Ной и брат му Джордж наследили от баща си, пионер заселник, шестстотин акра обра­ботваема земя, черна и хранителна като шоколадова торта, и малка, почти фалирала фабрика за триони. После дошла войната.

Джордж събрал въоръжена дружина и тръг­нал начело.

Ной наел един глупак от селото да се бие заради него, преустроил фабриката за произ­водство на саби и байонети, а във фермата започнал да отглежда свине. Ейбрахам Лин­кълн заявил, че никоя сума не е достатъчно голяма да заплати възстановяването на Съ­единените щати, затова Ной определял цени­те на своите произведения пропорционално с размерите на националната трагедия. И на­правил следното откритие: протестите на правителството срещу цените и качество­то на произведенията му се изпарявали след подкупите, които били смешно малки.

Оженил се за Клеота Херик, най-грозната жена в щата Индиана, защото притежавала четиристотин хиляди долара. С парите ù раз­ширил предприятието и купил нови ферми, всички в окръг Роузуотър. Станал най-голе­мият самостоятелен собственик на свине в целия Север. И за да не бъде мамен от месна­та промишленост, купил контролния пакет акции на една кланица в Индианаполис. За да не бъде мамен от доставчиците на стомана, купил контролния пакет акции на една компания за производство на стомана в Питсбърг. За да не бъде мамен от доставчиците на въглища, купил контролния пакет ак­ции на няколко мини. За да не бъде мамен от лихварите, основал банка.

Параноичният му отказ да се превърне в нечия жертва станал причина да се занимава все повече с ценни книжа, акции и облигации и все по-малко със саби и свинско. Дребни експе­рименти с обезценени книжа го убедили, че те могат да бъдат продадени без усилие. Докато продължавал да подкупва хората от прави­телството, за да търгува със състояния и национални ресурси, главното му увлечение станала продажбата на дребно на ценни кни­жа без покритие.

Когато Съединените щати, създадени като утопия за всички, били на по-малко от век, Ной Роузуотър и няколко други като него демонстрирали лудостта на праотците ос­нователи в едно отношение: онези мрачни неотдавнашни прародители не били прока­рали закон в утопията, който да ограничава състоянието на всеки гражданин. Тази за­гриженост била породена от жалостивото състрадание към тези, които обичат скъпи неща, и от чувството, че континентът е така необятен и богат, а населението така малобройно и предприемчиво, че никакъв кра­дец, независимо колко ловко краде, не може да причини нещо повече от незначително безпо­койство на някого.
Ной и няколко други като него преценили, че континентът все пак не е безкраен и про­дажните чиновници, особено законодатели­те, могат да бъдат убедени да подхвърлят големи залъци от него, и то така да ги под­хвърлят, че да паднат там, където стоят Ной и подобните му.

По този начин шепа ненаситни граждани получили всичко, което си заслужавало да се притежава в Америка. Това било жестокото, глупавото, съвсем неподходящо, ненужно и тъжно нещо, което създало американското класово общество. Наричали честните, тру­долюбиви, мирни граждани кръвопийци, ко­гато искали да им се плати надница, с която едва се преживява. И те разбрали, че от тук нататък възхвалите се пазят за онези, които измислят начини да им се плащат огромни суми за това, че извършват престъпления, срещу които няма прокарани закони. Така американската мечта заплавала с корема нагоре, позеленяла, изплавала на покритата с пяна повърхност на безграничната алчност, изпълнила се с въздух и се пръснала на обедно­то слънце.

Et pluribus unum* сигурно е иронично мото, което е изписано върху монетите на тази утопия, защото всеки гротескно богат американец представлява собствеността, привилегиите и удоволствията, от които е лишено множеството. Друго, още по-поучи­телно мото в светлината на историята, сътворено от Ной Роузуотър, можеше да бъде: „Граби колкото можеш повече, или няма да получиш нищо“.

А Ной създал Самюъл, който се оженил за Джералдин Еймс Рокфелер. Самюъл се интере­сувал много повече от политика, отколкото баща си, служел неуморно на Републиканската партия, като свалял и издигал държавници, и станал причина тази партия да издига кан­дидатурите на хора, които се въртели като дервиши, крещял перфектно на вавилонски и нареждал на полицията да стреля в тълпите, когато някой беден човек се решал да каже, че той и един Рокфелер били равни пред закона.
Самюъл купил вестници, купил и проповед­ници. Дал им да научат следния лесен урок и те го научили добре: „Всеки, който си въобра­зява, че Съединените щати са утопия, е алчен, мързелив, проклет глупак“. Самюъл тръбял, че нито един американски фабричен работ­ник не заслужава повече от осемдесет цента дневно. И въпреки това той самият можел да се радва, че има възможност да плати сто хиляди долара и дори повече за картина на някой италианец, умрял преди три века. И за капак на тази обида подарявал картини на музеите за духовното издигане на бедните. Музеите били затворени в неделя.

Самюъл създал Листър Еймс Роузуотър, който се оженил за Юнис Елиът Морган. Има нещо, което трябва да се каже за Листър и Юнис: противно на Ной и Клеота, Самюъл и Джералдин, те можели да се смеят, сякаш са напълно искрени. А като любопитно допъл­нение може да се спомене, че Юнис станала шампионка по шахмат за жени на Съедине­ните щати през 1927 година и отново през 1933-та.

Освен това тя написала исторически ро­ман за жена гладиатор на име Рамба Маке­донска, който станал бестселър през 1936 го­дина. Умря при корабокрушение край Котуит, Масачузетс. Беше умна и забавна, с чистосър­дечна загриженост за положението на бедни­те. Това беше майка ми.

Съпругът ù Листър не се занимаваше с биз­нес. От рождението си до деня, когато пиша това, той бе оставил управлението на всич­ко, което притежава, на адвокати и банки. Прекара почти целия си съзнателен живот в Конгреса на Съединените щати, където про­повядваше нравственост, отначало като де­путат от областта, чийто център е окръг Роузуотър, а след това като сенатор от Ин­диана. Това, че е или някога е бил от Индиана, е прозрачна политическа измислица. Листър създаде Елиът.

Листър мислеше за задълженията и от­говорността, произтичащи от наследеното му състояние, почти толкова, колкото пове­чето хора мислят за палеца на левия си крак. Парите никога не са го занимавали, безпоко­или или изкушавали. Нямаше угризения дори ако предаде 35% от състоянието на фондаци­ята, която ти сега управляваш.
А Елиът се ожени за Силвия Дювре Цетер­линг, парижка красавица, която го намрази. Майка ù покровителстваше художници. Баща ù бе най-големият жив виолончелист. Дядо ù и баба ù по майчина линия бяха Рокфелер и Дюпон.

Елиът стана пияница, утопичен мечта­тел, самохвалко и безцелен глупак.

Елиът не създаде никого.

Bon voyage**, скъпи братовчеде или който и да си. Бъди великодушен. Бъди добър. Спокой­но можеш да обърнеш гръб на науката и из­куството. Те не са помогнали на никого. Бъди искрен и внимателен приятел на бедните.

Писмото бе подписано:

Покойният Елиът Роузуотър

Със сърце, кънтящо като алармена инстала­ция, Норман Мушари нае голям сейф и сложи пис­мото в него. Първото сериозно доказателство нямаше да остане само задълго.

* Един от многото (лат.). – Бел. прев.
** На добър път (фр.). – Бел. ред.