България е втора след Хърватия сред страните в Европейския съюз по увеличение на почасовите разходи за труд за второто тримесечие на годината.

Почасовите разходи за труд през периода април - юни 2024 г. са се повишили с 5,2 на сто в Европейския съюз, а само в страните от еврозоната - с 4,7 на сто, спрямо същото тримесечие на предходната година. Това сочат най-новите данни на Евростат, публикувани днес на сайта ѝ, цитирани от БТА.

Разходи за труд

Европейската статистическа агенция разделя разходите за труд на две основни компоненти. Едната представлява трудовите възнаграждения, които работниците и служителите получават, а другата - т.нар. "съпътстващи разходи". Към тях са включени здравните, пенсионните и социалните осигуровки.

Ако бъдат разгледани всички страни от Евросъюза, през второто тримесечие на 2024 г. трудовите възнаграждения са се повишили с 5,1 на сто спрямо същия период на 2023 година. При "съпътстващите разходи" е отчетено годишно увеличение с 5,4 на сто.

България е на второ място след Хърватия (+17,6 на сто) сред страните от Европейския съюз по увеличение на почасовите разходи за труд (+15,4 на сто) през периода април-юни 2024 г. в сравнение с второто тримесечие на 2023 година. На трето място е Румъния (+15 на сто), следвана от Унгария (+13,2 на сто) и Полша (+13 на сто).

Материални и социални лишения

Според други нови данни на Евростат през миналата година 6,8 % от населението на Европейския съюз е било изправено пред тежки материални и социални лишения, като този дял нараства леко спрямо 2022 г., когато бе 6,7 процента.

Сред страните от ЕС нивата на тежки материални и социални лишения са варирали в широки граници през 2023 година. Най-голям дял на изправените пред подобни лишения граждани е регистриран в Румъния (19,8 процента), България (18 процента), Гърция (13,5 процента), Унгария (10,4 процента) и Испания (9 процента).

Най-нисък дял на изправените пред материални и социални лишения през 2023 г. е отчела Словения (2 процента), следвана от Кипър (2,4 процента), Швеция, Люксембург и Естония (по 2,5 процента за всяка).

В България хората, които са изпитвали материални и социални лишения, са намалели като дял от населението през 2023 г. (18 процента) в сравнение с 2022 г. (18,7 процента). Този дял от населението устойчиво спада, като през последните девет години е намалял наполовина - от 36,8 процента през 2015 г. до 18 процента през 2023 г., сочи справка на БТА в база данните на Евростат.

През 2015 г. страната ни е била с най-голям дял на живеещите в тежки материални и социални лишения сред страните от ЕС, като след нас са били Румъния (34 процента) и Унгария (24 процента).

На какво се возим

И в още една статистика България е на второ място в ЕС.

Въздушният транспорт като дял от общия по отношение на пътнико-километрите е най-голям в Хърватия (40,4 на сто), следвана от България (25,9 на сто) и Кипър (23,2 на сто). Данните са към 2022 година.

За целия ЕС пътуванията с кола са съставлявали 72,2 на сто от общите пътнико-километри, което е спад с 8,1 на сто спрямо 2021 г., сочат числата на Евростат.

Пътуванията със самолет съставляват 13,1 на сто от общите пътнико-километри, или ръст от 6 на сто спрямо 2021 година.

Пътуванията с микробуси, автобуси и тролейбуси заемат 7,4 на сто, с влакове - 7 на сто, а с кораби - 0,3 на сто.

Транспортът с кола доминира навсякъде в ЕС, но е най-висок в Литва (87,9 на сто), Финландия (78,6 на сто) и Нидерландия (77,9 на сто).