Руските политзатворници са заплашени от смърт, след като биват вкарани в карцера.

Това се казва в доклад, представен пред сесията на ООН по правата на човека в Женева.

Той е изготвен от българката Марияна Кацарова – специален докладчик на Съвета на ООН по правата на човека в Русия.

Политзатворниците

„Конституционните поправки от 2020 г., арестите на опозиционните лидери, а също така ограничаването на гражданските и политическите права до голяма степен компрометираха президентските избори през март 2024 г., като дадоха възможност на Владимир Путин да остане на поста държавен глава поне до 2030 г. и по този начин да продължи репресивната вътрешна политика и външната агресия зад граница“, се казва в документа, цитиран от в. „Новая газета. Европа“.

На този фон има изключително висок риск от сурово наказание за всякаква форма на публични прояви на несъгласие, особено за отделни лица и групи, подложени на дискриминация заради пола, сексуалната ориентация, политическите възгледи, религията, принадлежността към коренните народи и малцинствата. Засилва се натискът над юристите в сферата на човешките права.

Що се отнася до политзатворниците, се наблюдава тенденция към зачестяване на използването на мъчения и влошаване на условията на задържане. Марияна Кацарова призовава международната общност да удвои усилията си за освобождаването на тези хора. Тя смята, че правителствата не трябва да бягат от разговор с руските власти по въпроса.

„Макар в миналото мъченията да бяха широко разпространени и да имаха систематичен характер, през 2024 г. те започнаха открито да се прилагат в Руската федерация, което свидетелства за бездействието и активната политика на властите по прикриване на нарушителите и възпрепятстване на привличането им към отговорност“, изтъква специалният докладчик.

Специално място е отделено на смъртта на опозиционера Алексей Навални в трудова колония, както и предшестващите трагедията нечовешки условия за задържане, липсата на независимо разследване на обстоятелствата на смъртта му и непривличане на виновните към отговорност.

„Условията в тези арести са страшно мъчителни. Вие сте отрязани от външния свят. Политзатворниците са заплашени от смърт в затвора“, каза Кацарова на пресконференция.

Войната и военните

В доклада е обърнато специално внимание и на мобилизираните заради войната в Украйна и техните права.

Макар още през ноември 2023 г. Върховният съд на Русия да потвърди правото на алтернативна гражданска служба, властите и досега не са установили процедура за нейното изпълнение. Отказващите по морални причини продължават да бъдат принудително изпращани на война. Те биват подлагани на мъчения и наказателно преследване.

През 2023 и 2024 г. са мобилизирани уязвими групи от населението, включително в социално и икономическо отношение. На фронта са изпращани също така 170 000 затворници за последните две години, представители на коренните народи, 10 000 лица, получили наскоро руско гражданство, въже с военни специалности, а понякога и мигранти с временна регистрация.

„Ако жените и майките на мобилизираните продължат да критикуват военните действия, те ще бъдат следващите задържани или политзатворници“, предупреди Марияна Кацарова.

Много от завърналите се от фронта затворници продължават да извършват престъпления. Дори да бъдат изправени пред съда, участието им във войната бива приемано като смекчаващо вината обстоятелство. Така дори убийците минават с леки присъди.

7 години затвор за прочетено стихотворение

Спорните арести са широко разпространени, като руските власти не само са засилили репресиите си срещу традиционните източници на опозиция – независими журналисти, активисти за граждански права и политически опозиционери, но преследват и поети, артисти, религиозни фигури, групи на коренното население, мигранти и хора, които са избягали в чужбина със строга цензура, опити за сплашване и преследване за всяко предполагаемо нарушение.

„Руски граждани получават шокиращо дълги присъди по абсурдни обвинения – 7 години за прочитане на стихотворение, за рецитиране на молитва или за представяне на пиеса, за която се смята, че е антивоенна”, заяви Кацарова, цитирана от БТА.

Приятелите – Северна Корея, Еритрея и Буркина Фасо

Веднага след огласяване на доклада на Марияна Кацарова бе дадена думата на руската делегация в ООН в Женева. Представителите на страната обаче не се явиха на заседанието.

Докладът бе подкрепен от страните от Есу САЩ, Япония, Австралия и други.

Подкрепа за Русия изказаха представителите на Северна Корея, Еритрея и Буркина Фасо, пише „Новая газета. Европа“.

Представителката на Пхенян заяви, че докладът съдържа много лъжи и дезинформация. В него преобладавали „антируски оценки“.

Според представителката на Буркина Фасо мандатът на Марияна Кацарова бил даден без съгласието на Русия. Докладът пък бил изготвен в нарушение на принципите на диалога.

Според делегата на Еритрея пък документът не отразявал действителното положение на нещата и бил създаден с цел „дестабилизиране на Русия отвътре, подкопаване на суверенитета й и отслабване на политическата й независимост“.