От края на 2022 г. България и Румъния мислят преди всичко за едно нещо, когато става въпрос за Австрия: Шенген. Споразумението, чието начало е поставено през 1985 г. в град Люксембург, дава възможност за свободно пътуване из Европа без контрол на вътрешните граници. Планираното решение на ЕС за включване на двете страни в този граничен режим обаче се провали сравнително изненадващо поради австрийско вето. Черно-зелената коалиция, и по-специално Народната партия, обосноваха това с аргумента, че твърде много мигранти идват в Австрия през България и Румъния. Това беше посрещнато с неразбиране в голяма част от Европа, включително и от младшия партньор на зелените.

Загуби, дължащи се на времето за чакане

По-късно австрийското правителство смекчи позицията си, така че поне тази година контролът на влизане за въздушния и морския трафик беше премахнат на 31 март. България и Румъния обаче продължават да се оплакват от големи икономически загуби, дължащи се на времето за чакане на сухопътните граници. Затова и Букурещ, и София ще следят внимателно сформирането на кабинет в Австрия. Те се надяват на резултат, който ще доведе до ново правителство във Виена с различен отговор на въпроса за Шенген.

С победата на Партията на свободата надеждата изтънява, но не само заради това. Малко преди изборите в Австрия Германия обяви нова стратегия за намаляване на мигрантския натиск, залагайки на контрола по границите и депортирането на чужденци без право на бежански статут. Тази стратегия се основава също предимно на популистки лозунги, отколкото на реални нужди.  Границите между Австрия и Германия се контролират още от 2015 година и този контрол не е отменян до днес. Чужденците, които идват в Германия и подават молба за убежище, са предимно от Сирия, Афганистан и Украйна и имат право да получат този статут. Повечето гранични държави като Чехия и Полша са приютили много повече бежанци процентно, отколкото Германия. България е също своебразен отличник на Балканите, не отказвайки да приема връщани от германските власти мигранти, а фактът, че броят им не надхвърля 300, се дължи на невъзможността на германските власти да се справят с проблема, не на българските. В крайна сметка единствената държава, към която Германия може да увеличи потока от върнати кандидати за убежище, е Австрия. Австрия остро се противопостави на това и Партията на свободата спечели изборите с невъзможни за изълнение лозунги като „Нито един чужденец повече“ и „Пълно затваряне на границите“.

Това са събития, които правят идеята за бързо влизане на България и Румъния в Шенген по-скоро илюзорна.

Макар че не всичко е загубено. Властите в София и Букурещ очакват с надежда датата 10 октомври. Именно тогава се очаква – поне това е обещанието, Унгария, която председателства в момента ЕС, да предложи пълния прием за двете държави.

Но и в България, и в Румъния политиците стават все по-предпазливи. Румънският министър на външните работи Луминица Одобеску наскоро заяви пред информационния канал Digi24, без да споменава изрично Австрия, че Шенген „зависи от политическите решения след изборите“.

Социалдемократическият министър-председател Марчел Чолаку още през август заяви, че в новото австрийско правителство трябва да бъде представена и партия на европейските социалдемократи. „Това би улеснило много неща за нас“. Виктор Негреску, румънският заместник-председател на Европейския парламент, заяви в сряда пред информационната агенция Agerpres относно пълното присъединяване към Шенген:

„Бих искал да видя проевропейско правителство в Австрия, което да се заеме с този въпрос. Мисля, че има добри шансове тази цел да бъде постигната още тази година.“

Дяснопопулистката партия AUR, която зае второ място на парламентарните избори в Румъния през юни, не е толкова дипломатична. Съоснователят и председател на партията Джордже Симион, който участва в президентските избори в края на ноември, призова Австрия да загърби „имперските си рефлекси“.

В началото на президентската си кампания той също така заяви, че всички чуждестранни посланици са добре дошли - с изключение на тези от Австрия. В случай, че стане президент, той също така обеща да следи отблизо австрийските компании в страната, „и докато не влезем в Шенген, те ще бъдат третирани по същия начин, както в момента се третират румънските компании“.

Интересно е да се отбележи, че през април AUR и Партията на свободата се срещнаха на ниско официално ниво, за да обсъдят Шенген и други въпроси. Не е известно Партията на свободата да се е изказала против включването на България в граничния режим.

В България обаче, вторачени в поредните вътрешни избори, политиците не са толкова твърди към Австрия, а използват ситуацията за увеличаване на електората си, което бе забелязано с учудване в австрийските медии. В. „Дер Шандард“ написа:

„Бойко Борисов изненадващо се отклони от официалната линия на България: „Постигнала ли е България целите си през последните четири години? Категорично не. Как да се изправя пред австрийския канцлер и да му кажа, че сме наблюдавали добре външните си граници?“

Вестникът цитира и Весела Чернева, заместник-директор на аналитичния център на Европейския съвет за външна политика, която пред Mediapool предупреди, че България трябва да действа внимателно, ако Партията на свободата стане част от новото австрийско правителство. Шенген, общата позиция по миграцията, ролята на агенцията на ЕС за защита на границите Фронтекс – всичко това са чувствителни теми за Партията на свободата. Без участието на Партията на свободата в управляващата коалиция ще бъде много по-лесно да се говори за Шенген, смята тя.

Това, което се знае досега, е, че лидерът на Партията на свободата Херберт Кикъл иска да наложи унгарския модел, по-специално затварянето на границите и съпротивата срещу плановете на ЕС за разпределение на бежанците, когато става въпрос за миграция.