3,999 – това е новото изборно число Пи. Което „се конструира“ след изборите на 27 октомври. В гласове – 21, които не достигнаха според ЦИК на „Величие“ да влезе в парламента. Като само разследване на БНТ показа сгрешени 28 гласа за формацията (трудно е да бъде наречена партия, макар че формално е такава). От частния казус на „Величие“, чието неприсъствие в парламента е белият кахър в ситуацията, историята се разгърна на широкия фронт на недоверието към целия процес на гласуване, отчитане на вота и към един доста по-генерален проблем от терзанията на Ивелин Михайлов.

В огледалния свят, в който демокрацията разцъфтява по пеевски, имахме обаче доволен премиер, доволен вътрешен министър и изискващ реално представителство във властта и „недискриминация“ с онези негови заветни „300 хил. гласа“ вожд на "ново начало".

Ето и седмицата след изборите със съмненията, радостите и претенциите на основните играчи на политическата сцена през думите и изразите:

Касиране на изборите

Не за първи път се споменава това словосъчетание след избори. По-често на местни, по-рядко след парламентарни. Обикновено досега като реторика, която изразяваше гнева и недоволство на загубилите и търсенето на друг виновник, който да поеме вината. За първи път обаче сега това се случва с такъв интензитет и с искания от твърде различни посоки. Съмненията започват да изглеждат обосновани, а слонът в стаята – все по-видим. И все повече като слон в стъкларски магазин – разрушаващ.

"Не може да има нито купена, нито насилена демокрация"

За съмнения около изборите – контролиран вот, броене и отчитане на гласове и всякакви злоупотреби, заговори на висок глас и президентът Румен Радев като привнесе в тях вече друг тон, легитимира ги на друго ниво, извади ги от точката на пренебрегване. Разбира се, той се появи с позиция, но без да казва освен сеенето на недоверие в политическата система, в което има своите доказани умения, дали смята да направи и следващата крачка – да сезира КС.

„Не може да има нито купена, нито насилена демокрация“, констатира той.

И зададе серия от резоннозвучащи въпроси, вероятно реторични:

„Как е възможно множащите се сигнали и примери за купен и манипулиран вот да се виждат от всички, но да остават извън вниманието на отговорните институции."

„Използвани ли са държавни органи като бухалка над кметове и бизнеса за гласуване под строй? Впрегнат ли е бил криминалният контингент за набиране на гласове? Коя е политическата сила и кой е политическият лидер, които използват подобни уродливи практики?“.

"Санитарен кордон"

Това словосъчетание дойде и се наложи от ПП-ДБ след изборите с призив и условие към останалите политически сили в парламента да изолират Пеевски и неговата коалиция ДПС-Ново начало.

"Свидетели сме на мащабна злоупотреба. Имаме партия, която ако имахме работещи институции, нямаше да бъде в парламента", обяви съпредседателят на ПП Кирил Петков след изборите.

„Нито да се избират техни председатели на комисии, нито зам.-председател на Народното събрание, нито да се влиза в каквито и да е мнозинства с тях“, уточни той.

Терминът „санитарен кордон“, преди да започне да се използва в политиката, датира от 1821 г., когато 30 000 войници са разположени на границата с Испания, за да предотвратят официално разпространението на епидемия от жълта треска.

Във Франция в политическия смисъл на думата изразът става особен популярен през 80-те години като се отнася до изолация на крайнодесния Национален фронт на Льо Пен-баща.

В реакция на предложението, после оформено и като декларация на ПП-ДБ, от ДПС-Доган обявиха, че го подкрепят, както и че са готови на правителство с ГЕРБ и „Продължаваме промяната- Демократична България“.

Единствената подробност тук се оказа, че според Бойко Борисов добро ДПС няма. А преди това на въпрос в изборната нощ дали е готов да работи с Пеевски обясни, че приема всеки, който е съгласен да изпълнява програмата на ГЕРБ. Днес съвсем отхвърли  предложението за „санитарен кордон“, защото Пеевски „представлява огромни групи хора“, а Борисов е демократ и няма да допусне „да се нарушава конституцията“.

Бившата соцлидерка Корнелия Нинова изскочи със своя версия на това - Борисов се страхувал от Пеевски.

Още от реакциите на останалите групи в парламента:

- „Възраждане“ поиска покорство от ПП-ДБ – подкрепа за „кордона“ срещу две неизпълними условия. Коалицията да подпише решение за провеждане на референдум за еврото и за запазване на въглищните централи и цялата въглищна индустрия.

 - Радостин Василев (МЕЧ) се обяви за общо антиГЕРБ и антиПеевски обединение и той да е вътрешен министър.

- БСП не се разбра точно какво иска - "цялата истина за манипулациите".

- А ИТН по принцип смята, че ПП-ДБ носи вина за всички неблагополучия по света и у нас, но се появи със свое предложение за търгуване на подкрепа – „санитарен кордон“ срещу подкрепа за искане за частично касиране на изборите.

А в огледалния свят демокрацията процъфтява - по пеевски

На фона на всички тези политически субекти - изпълнени с недоволство, претенции (необосновани, разбира се), желания за "дискриминиране" на изявени лидери и формациите им, съмнения във вота и други разрушителни страсти, през седмицата стана още по-ясно, че демокрацията процъфтява, изборите са най-честните и прозрачните възможни. МВР е контролирало и направило всичко срещу купения и контролиран вот, което трябва, даже се е надскочило пет-шест пъти поне, но имена на партии и коалиции не може да каже, не е законно.

Въобще разбра се, че няма как да стане по-демократично. Всъщност има как – ако Пеевски и „Новото начало“ вземат участие във властта, видимо, на светло, и даже с малък поклон да бъдат поканени в нея, ако може.

„Няма да се откажа“, "дискриминация" и "300 хил. гласа"

А самият водач на коалицията „300 хил. гласа“, санкциониран още по „Магнитски“, се възмути и заговори за „дискриминация“.

"Бройте ме, ако искате българин, турчин или ром, аз няма да се откажа, заедно с всички от ДПС - Ново начало да защитим и изпълним ангажиментите си към тези хора, които са ни подкрепили - за по-добър живот, за сигурност и справедливост. Аз се гордея с това, че ми дадоха своето доверие и ще отстоя като техен лидер правата им с всички демократични средства", обяви Пеевски с патос в своя позиция в сряда.

Натърти още, че му е гласувано доверие от близо 300 хил. души – българи, турци и роми. Заговори за "втора класа".

"Аз няма да позволя на никого да ги превръща отново във втора класа хора или да отнеме правото им да живеят в мирна и свободна България. Нито ще допусна някой да ги изолира или сегрегира или да им отнемат правото на представителство във властта."

И натърти, че няма да се откаже – което и без това си го знаем.

А за потвърждение, че няма да се откаже бързо обяви, че свиква извънредна национална конференция на ДПС, защото „близо 300 000 избиратели от цялата страна очакват нашата партия да бъде изчистена от предатели“. С една дума да се отърве напълно от Доган и хората му.

"Няма да се хваля..."

В огледалния свят на невиждани успехи служебният премиер Димитър Главчев, от когото трудно може да се чуе нещо друго през тези месеци, освен че правителство прави най-хубавите, най-честни, най-прозрачни и най-безукорни избори (явно много е повтарял тази реплика, за да я запомни и сега и на сън да го бутнат…), реагира на Радевите питания и на хора от недоволство с оптимизъм и почти комсомолски (на зрял комсомолец) плам.

"Ние си изпълнихме основната задача - организиране на честни и прозрачни избори. Нямам навика да се хваля, затова ще ви прочета оценката от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа...", обяви той скромно на правителствено заседание.

"Служебното правителство няма да сезира Конституционния съд. Ако вижда нередност, президентът може да го сезира" - така той коментира в петък Радев след ден обмисляне.

"Шегувате ли се? Нали ще ме обвинят в конфликт на интереси, че искам да стоя дълго време, ако се появя и аз да сезирам Конституционния съд", даде премиерът "необорими" аргументи.

И продължи с доводите - докладът на МВР не посочвал лидер и партия, купували гласове на изборите. 

"Вие знаете ли коя е? Няма такива работи в доклада" - това беше отговорът му на едно от питанията в позицията на президента.

Репликата „няма го в доклада“ може да виси като мото на всяка държавна институция, която не иска да си свърши работата, музика за ушите на всеки бюрократ, който бяга от отговорност.

Иначе се оказа, че правителството си пише докладите – през различните министерства, отговорни за изборите, после си приема и се самопохвалва – в затворен производствен цикъл.

А ЦИК - другата основна инстутиция при избори, обясни, че от нея нищо не зависи, на практика, и в стил "Пилат Понтийски" си изми ръцете.

Росица Матева, говорител на комисията, бодро обобщи:

"Отговорността е на всички." 

Когато отговорността е на всички, обикновено е ничия.

В заключение тази следизборна седмица потвърди „с 200“, че е пълно в тази държава с хора, политици и партии, които не разбират кое е хубавото и кой им мисли доброто.

Ако се абстрахираме от „привлекателната“ перспектива на светлото бъдеще в демокрацията по пеевски, през изминалите дни може би се появиха очертанията на  въпроса дали не се задава нещо като предизвестие за начало на преломен момент на трансформация на политическата система.