През третото тримесечие договорените възнаграждения в еврозоната са нараснали с 5,4% на годишна база, което е над отчетените през предходните три месеца 3,5% и представлява най-силното покачване от въвеждането на общата валута. Увеличението до голяма степен се дължи на Германия, сочи публикуван в сряда доклад на ЕЦБ.

Данните бяха оповестени по-малко от четири седмици преди последното за годината заседание на централната банка, на което се очаква депозитната лихва да бъде понижена за четвърти път тази година. Скокът в заплащането обаче може да отслаби очакванията на инвеститорите и анализаторите за поредица от намаления на разходите по заемите през 2025 г., съобщава Investor. 

Макар че повечето централни банкери сигнализираха, че е вероятно да има още съкращения, особено след като икономиката се опитва да набере скорост, темпът и степента им стават все по-спорни. Някои представители на ЕЦБ искат бързи стъпки, за да подкрепят бизнес активността и да избегнат прекалено забавяне на инфлацията. Други настояват за предпазливост, най-вече поради упорития ценови натиск в сектора на услугите, където ръстът на заплатите остава силен.

Паричният орган във Франкфурт прогнозира рязко забавяне на нарастването на заплатите през 2025 г. и 2026 г., което трябва да спомогне за устойчивото връщане на инфлацията към целевото равнище от 2%.

В Германия договорените заплати, включително допълнителните споразумения, са нараснали с 8,8% на годишна база през третото тримесечие - най-бързият темп от 1993 г. насам. Според Германската централна банка обаче този темп едва ли ще се запази.