Никола Минчев е евродепутат от либералната група „Обнови Европа“. Той бе избран това лято от листата на ПП-ДБ.
От декември 2021 г. до юни 2022 г. той бе председател на Народното събрание.
Клуб Z разговаря с Никола Минчев в качеството му на единствен български представител в делегацията на Европейския парламент за връзки с Корейския полуостров. Повод бе разполагането на севернокорейски войски по границата на Русия с Украйна.

- Г-н Минчев, как трябва да бъде разглеждано разполагането на севернокорейски войски в Русия, край границата с Украйна?

- Това е тежка провокация, защото представлява включване на жива сила от трета страна в конфликта. Нашите „миротворци“ в България често обвиняват Запада, че едва ли не се включва във войната. Но сега виждаме това да го прави трета държава – Северна Корея. Това означава, че самият Путин признава, че има нужда от помощ. Но дава различно измерение на войната, защото дава тихоокеанска перспектива на конфликта. Няма как това да бъде подминато от Южна Корея. Защото всички сме наясно в какви отношения са двете Кореи. Това означава, че, помагайки на Русия, Северна Корея вече очевидно има с нея такова партньорство, което при всички положения е неприемливо за Южна Корея. Основен аспект на сътрудничеството между Москва и Пхенян е това какво ще получат севернокорейците в замяна на военната си помощ. Северна Корея разработва ракетна, ядрена програми, за които Русия може да спомогне с технологии.

- Какви според вас ще бъдат последиците – и за Европа, и за Индо-тихоокеанския регион?

- Интересно е каква ще бъде визията на САЩ за това. Със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом нещата обикновено са трудно прогнозируеми. Но САЩ имат много сериозен интерес в Тихоокеанския регион, винаги са били доминантната сила там, без да пренебрегваме нарастващото влияние на Китай. При положение обаче, че тази перспектива – тихоокеанската, се включва във войната в Украйна, няма начин това да не промени американската визия поради близкото партньорство между Вашингтон и Сеул.

Освен това, включването на Северна Корея с жива сила във войната в Украйна е поредно потвърждение, че режимът на Ким Чен Ун и изоставил каквато и да е идея да работи за отпадане на санкциите, наложени върху тази държава.

- Според вас ще направи ли администрацията на Тръмп връзка между заплахата за Европа и тази за Индо-тихоокеанския регион? Или ще ги разглежда като всяка само по себе си?

- Не мога да направя някакво обосновано предположение, а и нека повторя, че е трудно прогнозирането на политиките при Тръмп. Той е, да го наречем, неконвенционален.

- А ЕС какво трябва да направи?

- При всички положения да продължи да оказва подкрепа на Украйна в степента, в която тя е необходима. Нямам предвид жива сила, а военна помощ под формата на оборудване, оръжия. При риска САЩ да имат по-консервативна позиция Европа трябва да бъде много по-единна и по-силна. Което при настоящото разположение на силите, фрагментацията и изострянето на политическия терен, различните позиции на отделните държави членки не изглежда лесна задача. Но това е задачата, за да не изглежда Европа като слабо звено.

- Т. е. смятате, че ЕС не трябва да изпраща жива сила в Украйна при положение, че Северна Корея праща?

- Разчитам, че изпращането на техника без жива сила е достатъчно. Но да бъде в мащабите, от които Украйна се нуждае, за да отговори на руската агресия.

Чух и колегата от „Възраждане“ Петър Волгин едва ли не да отрича включването на севернокорейски войски във войната в Украйна. Може би за да не изглежда, сякаш непобедимата руска армия се нуждае от помощ в „специалната операция“, която трябваше да отнеме няколко дни. Но пък е показателно, че я нарече „войната в Украйна“. Сигурно и по въпроса за севернокорейското участие руската теза ще претърпи развитие.

Нека си припомним и че през лятото Русия и Северна Корея сключиха договор за партньорство, който предвижда и оказването на военна помощ между Москва и Пхенян. Така че не виждам какво толкова има за отричане на севернокорейската помощ за Русия.