Вече втора година България гледа към данните за инфлацията у нас и в еврозоната като на най-важния индикатор за бъдещето развитие на своята икономика. Причината е, че от него зависи дали и кога страната ще стане част от еврозоната. Когато през миналата седмица излязоха последните данни, разбрахме, че не отговаряме на критерия с 0,1%. Очакванията се през януари да го изпълним и да поискаме т. нар. извънреден конвергентен доклад през февруари. 

Но това ли е наистина проблемът? 

Цъкащата бомба - бюджетът

Вече четвърта година експерти, анализатори и журналисти сигнализират за фискалната криза с бюджета, за невъзможните за овладяване разходи и за недостатъчните приходи в хазната. Политиците от всички политически сили избират два подхода - или да отричат, или да хвърлят обвинения към своите опоненти, но никой реално не се нагърби с решението на проблема. И така стигнахме до днес, когато нито един човек в държавата няма представа дали изпълняваме критерия за дефицит от 3% за края на 2024 г., нито един човек няма представа дали ще успеем да го изпълним за 2025 г., а за средносрочната прогноза до 2027 г. дори няма смисъл да отваряме дума. 

Източници на Клуб Z от Брюксел, пожелали анонимност, споделиха, че всъщност Европейската комисия изпитва сериозни съмнения за възможността на България да изпълни критерия за дефицит и да покаже стабилни финансови показатели в средносрочен план. Причината - въпреки че София обяви дефицит от 3 на сто за 2024 г., то той е изчислен по местната методология на т. нар. касова основа. Това означава, че броим единствено разходите, които са направени през годината. Брюксел обаче изчислява дефицита върху т. нар. начислена основа, която включва и всички разходи, които са били планирани, но не са направени през съответната година. 

Инфлацията ли наистина е голямата ни спирачка пред еврозоната? 

Дефицитът в хазната може да се окаже по-висок от желания дори още през 2024 г.

Има сериозна опасност България да не успее да демонстрира достатъчно ясно, че показателите в бюджета ѝ са устойчиви и ще бъдат на стабилни нива от максимум 3% дефицит и именно това е големият проблем за приемането ни в еврозоната, категорични са източниците ни.

Ако това се окаже вярно, то би означавало, че страната ни има много по-сериозен проблем от простото покриване на критерия за инфлация, който в момента не изпълняваме с едва 0,1% и заради който формално не подаваме все още искане за т. нар. извънреден конвергентен доклад до Европейската комисия и Европейската централна банка.

Срещите с ЕКОФИН 

В последните си дни начело на Министерството на финансите бившата служебна министърка Людмила Петкова обяви, че София е готова да подаде искането за доклад. След като излязоха последните данни за инфлацията у нас и еврозоната и разбрахме, че сме на косъм от изпълнението, убеждението, че можем да поискаме решението остана у повечето политици и бе повторено от редовната вече министърка Теменужка Петкова. 

Дни след като пое поста Петкова замина за Брюксел на среща на министрите на финансите от зоната Екофин. Там тя се срещна и с шефката на ЕЦБ Кристин Лагард. Веднага, след като се прибра, стана ясно, че България се отказва от искането за доклад, докато не изпълни критерия за инфлацията напълно. 

Логично изниква въпросът какво се е променило по времето на срещите на Петкова в Брюксел? 

Според нашите източници пред министърката било натъртено, че Комисията има сериозни съмнения за възможността на София да гарантира устойчивостта на фискалната си сигурност и че ще иска доказателства за възможността ни да консолидираме дефицита. Още повече че вече има сериозни съмнения, че не изпълняваме критерия дори за 2024 г. 

Ситуацията с бюджет 2024 г. 

Официално според българските власти бюджет 2024 г. приключи с дефицит от точно 3% или номинално от 6,1 млрд. лв. Той е изчислен по местната методология (на касова основа). 

И точно тук идва голямата разлика - макар окончателни данни за начислената основа все още да не са излезли, то се предполага, че по тази методология дефицитът може да надхвърли 5 на сто. Това е неизпълнение на критерия с много повече от допустимото и предполага, че България ще влезе в т. нар. процедура по свръхдефицит. 

Данните от септември на 2024 г. например са направо фрапиращи - на начислена основа излиза, че бюджетният ни дефицит е 2,7% от БВП при положение, че тъкмо ще предстоят месеците, в които се харчи най-ударно. 

Така че положението никак е розово. 

Бюджетите от днес натам 

Така стигаме до трудната задача - изготвянето на Бюджет 2025 и овладяването на разходите, които вече избухват неконтролируемо. Той трябва задължително да влезе в критерия до 3% дефицит, но това е почти невъзможно без да се орежат разходи, което би било политическа щета за всички в парламента или пък да се вдигат приходи през увеличение на данъци - нещо, което отново никой не иска да прави. 

Проектът на служебното правителство, който вече е в кошчето, предполагаше, че през 2025 г. ще влезем в рамки, но веднага в 2026 г. (когато предполагаемо вече трябваше да сме в еврозоната) отивахме на дефицит от 3,3%. 

Обвиненията и оправданията

На фона на суровите чила се разгорещиха политическите страсти. Новите управляващи обвиняват в "стъкмистика" бюджетите на бившия финансов министър, сега един от лидерите на опозиционната "Продължаваме промяната" - Асен Василев. Той от своя страна цитира данни за покриване на изискванията за дефицита през изминалите няколко години и обвинява мнозинството в създаване на масова психоза на фона на огромните харчове, които самò подкрепи (заедно с останалите формации в миналия парламент). Като този хазната да извади над 1 милиард лева за 50% увеличение на заплатите в МВР. Фрапиращи увеличения (в т.ч. с над 75%) са предвидени в целия сектор "Сигурност". Има и в Министерството на отбраната, но те са в рамките на 2 на сто от БВП за отбрана, ангажимент, поет отдавна пред НАТО. Служителите в Министерския съвет пък ще се радват на 30% увеличение на месечните възнаграждения и то без да е записано в ресорните закони като методология, както бе за МВР и МО.

Дори бившият финансов министър на Бойко Борисов - Симеон Дянков, коментира вчера, че ако този разход за сектор "Сигурност" остане - България може отсега да каже сбогом на еврото.

От ПП-ДБ видяха и в отказа на Теменужка Петкова да отложи искането за конвергентен доклад страх от коалиционните партньори БСП и ИТН, чиято мантра е "за еврото сме, ама когато сме готови, а сега не сме". Финансовата министърка се отказала от искането през януари веднага след първия коалиционен съвет на управляващите, подкрепят твърденията си с този факт от ПП-ДБ. Борисов обаче, чиято гордост е, че ни е вкарал в чакалнята на еврозоната, отрече. И даже се зарече: ГЕРБ няма какво да прави в коалиция, която е против еднната европейска валута и не се поддава на влияния.

Така че най-трудното тепърва предстои и като го сравним с него - проблемът с инфлацията може да ни се стори детска игра.