Въпрос на време: оставеният начело на прокуратурата Борислав Сарафов поиска днес имунитетите и на депутатите от "Продължаваме промяната-Демократична България" Божидар Божанов и Кирил Петков.

Сарафов твърди, че са събрани голям обем доказателства за това, че двамата са оказвали натиск върху бившия министър на електронното управление в собствения им кабинет - Александър Йоловски. Министърът изведнъж, в навечерието на местните избори, когато машинният вот бе отменен, реши да сподели за въпросния натиск с партиите в тогавашния парламент (без ПП-ДБ).

Йоловски бил притискан да раздаде 650 милиона лева, които според Сарафов трябвало да бъдат раздадени на "приближени фирми", без да се приложат правилата на Закона за обществените поръчки.

За Божанов се твърди още, че е нарушил през 2022 г. в качеството си на тогавашен е-министър, служебните си задължения, а за Петков, че опитал да принуди Йоловски през 2023 г. да съгласува решенията си с Божидар Божанов.

Припомняме, че през 2023-а Йоловски отиде на Председателски съвет в парламента, като впоследствие от ГЕРБ и "Има такъв народ" обявиха, че се оплакал от Петков и Божанов - искали от него да раздаде 650 милиона лева без обществени поръчки. Така и не се разбра какви са тези средства, като е-министерството не разполага с такива бюджети, както и как се раздават незабелязано без търг подобни суми.

Впоследствие Йоловски започна да се движи с държавна охрана, а ИТН сезира антикорупционната комисия.

Миналата година Йоловски стана заместник-министър на бившия си заместник Валентин Мундров в служебния кабинет "Главчев". Такъе в и до днес.

Съобщението на Градска прокуратура - не точно 650 млн. лв., а 18 млн. лв.

От доста по-пространното съобщение на Софийска градска прокуратура - органа, който реално разследва и предлага снемането на имунитетите, става ясно, че се касае за дело за... 18 млн лв.

Обвиненията:

Срещу Кирил Петков то е за деянието "принуда", само че не точно принуда, а опит за принуда (чл. 143, ал. 1 НК).

"... на 02.10.2023 г., в заведение в гр. София Петков направил опит да принуди Йоловски – министър на електронното управление, да извърши нещо противно на волята му. Народният представител по това време министър-председател - б.р.) с агресивен тон казал на Й., че когато предприема действия да уволнява хора, които са назначени от Божидар Божанов, трябва да ги съгласува с Божидар Божанов., както и задължително да съгласува с Божидар Божанов всичко, което прави като министър, включително важните стратегически въпроси, провеждането на обществените поръчки и всякакви процедури по възлагане" и т.н., и т.н.

Божанов е по друг член - доста по-сериозния за престъпление по служба, чл. 282 от НК. На неустановена дата между 20 май и 17 юни 2022 г., в качеството на министър на електронното управление той нарушил служебните си задължения по Закона за защита на класифицираната информация и др., като предоставил на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление" (ИАИЕУ) файл на флаш памет, представляващ техническа спецификация и указал да бъде използвана за провеждане на обществена поръчка на стойност близо 18 млн. лв. Предметът на споменатата обществена поръчка се назовава официално „Внедряване на спешни решения за осигуряване на киберсигурността на мрежите и информационните системи на държавната администрация, обекти от критичната инфраструктура и стратегически обекти и предоставяне на услуги, свързани с разрешаване на киберинциденти".

"Тази техническа спецификация била изготвена не от служител на МЕУ и в нарушение съответния ред, гарантиращ сигурността на информацията. Така се давало предимство на конкретно гражданско дружество... 

Според СГП целта на Божанов била да улесни и предостави преимущество на дружеството в обществената поръчка и така да набави облага за него. От деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици – да се разходват непрозрачно публични средства, да се създадат условия за нарушаване на конкуренцията в страната, да се разколебае авторитетът и доверието на гражданите в МЕУ. Случаят е особено тежък, тъй като се застрашава киберсигурността на държавната администрация и деянието е извършено от лице, заемащо длъжността министър."

Съдейки по прес рилийза на прокуратурата, вредните обществени последици са могли да настъпят, т.е. - дори не са настъпили.

Прословутите 650 млн. лв. все пак фигурират на едно място към края, но само в повествователен вид - не като доказателства или обвинения:

"Досъдебното производство е образувано с постановление на СГП от 29.10.2023 г. въз основа на данни от проверка, възложена от СГП на КПК след сигнал от група народни представители за оказван натиск от К. П. П. и Б. П. Б. спрямо министъра на електронното управление да възложи на конкретни фирми задачи за 650 млн. лв. без да се приложат правилата на ЗОП."

Ето и цели текст на съобщението на прокуратурата:

"И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов внесе в деловодството на 51-вото Народно събрание мотивирани искания за даване на разрешение за привличане към наказателна отговорност на двама народни представители – Б. Божанов и К. Петков, по предложения на Софийска градска прокуратура (СГП). Касае се за две отделни престъпления, извършени в различни периоди.

По отношение на Б. Божанов в искането на главния прокурор се посочва, че са събрани доказателства за извършено от него престъпление по чл. 282, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, предл. 1, алт. 2 от НК.

В периода от 20.05.2022 г. до 17.06.2022 г. в гр. София в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – министър на електронното управление и възложител на обществена поръчка, Б. Божанов нарушил служебните си задължения по Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за неговото прилагане и по Вътрешните правила на Министерство на електронното управление за възлагане на обществени поръчки. Б. Божанов предоставил на изпълнителния директор на ИА „Инфраструктура на електронното управление“ файл на флаш памет, представляващ техническа спецификация, и указал тя да бъде използвана за провеждане на обществена поръчка за близо 18 млн. лв.

Техническата спецификация е била изготвена в нарушение на установения ред, гарантиращ сигурността на информацията. Така се давало предимство на консорциум на търговски дружества при участие и класиране за изпълнител на обществената поръчка. Според събраните от СГП доказателства целта била да се набави за другиго облага – да се улесни и предостави преимущество на консорциума при участието му в обществената поръчка, като от деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици – да се разходват непрозрачно публични средства, да се създадат условия за нарушаване на конкуренцията, да се разколебае доверието на гражданите в Министерство на електронното управление и да се застраши киберсигурността на държавната администрация.

В предложението на СГП до главния прокурор се посочва, че в обобщаващ протокол от заседание на комисията, която трябвало да разгледа, оцени и класира постъпилите оферти по обществената поръчка, подписите за „председател“ и „изготвил отпечатал“ не са положени от съответните лица. По отношение на подписите е констатирано частично сходство с почерка на Б. Божанов. Събрани са доказателства и че Б. Божанов е достъпвал компютъра, на който е технически изготвен протоколът, чрез акаунта на служител, на когото било наредено да излезе от помещението при набирането на текста.

По отношение на К. Петков в искането на главния прокурор се сочи, че са налице достатъчно доказателства за извършен опит за принуда - престъпление по чл. 143, ал. 1, предл. 1, алт. 2, вр. чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК. На 02.10.2023 г. в заведение в гр. София К. Петков  направил опит да принуди А.Й., министър на електронното управление, да извърши нещо против волята си. К. Петков с агресивен тон казал на А.Й., че трябва да съгласува задължително с Б. Божанов действията си, когато предприема уволнения на хора, назначени от Божанов, както и всичко, което прави като министър, включително важните стратегически въпроси, провеждането на обществени поръчки и всякакви процедури по възлагане. Казал му, че всички важни решения трябва да взема след предварително одобрение на Божанов, както и да провежда ежеседмични срещи с него. К. Петков заплашил, че в противен случай ще има негативни последици за А.Й. в служебен и личен план.

Досъдебното производство е образувано с постановление на СГП от 29.10.2023 г. въз основа на данни от проверка, възложена на Комисията за противодействие на корупцията след сигнал от група народни представители за оказван натиск от К. Петков и Б. Божанов спрямо министъра на електронното управление да възложи на конкретни фирми дейности на стойност 650 млн. лв. без да се приложат правилата на Закона за обществените поръчки.

По делото е събран значителен по обем и съдържание доказателствен материал - разпитани са множество свидетели, приобщени са относими документи, назначени и изготвени са експертизи, с разрешение на съда са събрани трафични данни, приложени са материали от проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция, извършена на Министерство на електронното управление по разпореждане на СГП, приобщени са и материали от Държавна агенция „Национална сигурност“.      

С оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България за привличане в качеството на обвиняем за извършено от народен представител престъпление от общ характер е необходимо негово писмено съгласие или разрешение от Народното събрание."

Ето какво коментира Божидар Божанов:

“Днес прокуратурата ми е поискала имунитета. Прочетох написаното по отношение на искането и мога да кажа, че това са абсолютно изфабрикувани глупости. Вярвам в българския съд и че истината ще бъде установена.

Най-сетне този казус излиза от фазата на медийните спекулации. Припомням, че многократно призовавах прокуратурата да работи бързо, като и до този момент не съм разпитан.

Нямам никакви притеснения за изхода на бъдещото дело, поради което още във вторник ще внеса в Народното събрание отказ от имунитета си и ще съдействам на органите да разкрият обективната истина.”