От края на войната през 1995 г. в Босна и Херцеговина съществува крехко равновесие. То е сериозно разклатено през последните месеци заради действията на лидера на босненските сърби Милорад Додик, който от години води сепаратистка политика. Президентът на Република Сръбска е готов да пристъпи и към въоръжени действия за отделянето ѝ:

"Ние сме готови да доведем това до края", предупреждава Додик.

Има наистина голяма опасност от отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, което ще бъде най-голямото предизвикателство за държавата, която от края на войната в Западните Балкани през 1995 г. стъпва на крехки основи. Експертите оценяват ситуацията така:

"Или Додик, или Босна."

Причината за настоящата ескалация е осъждането на Додик в края на февруари от босненския съд в Сараево на една година затвор за неуважаване на решенията на Висшия представител на ООН в Босна и Херцеговина, германеца Кристиан Шмидт. Съдът реши също, че 66-годишният лидер на сърбите няма да може да заема публични длъжности в следващите шест години.

Бившият министър на правосъдието Кристиан Шмидт в момента е дипломат в Босна и Херцеговина и има за задача да следи за спазването на Дейтънското споразумение от 1995 г., с което приключи войната в Босна. Той има широки правомощия, включително да променя закони. Това е  в основата на конфликта му с националиста Додик, който многократно го обижда и не признава неговата легитимност.

Парламентът на Република Сръбска прие в края на февруари предложение, според което правосъдието и полицията на босненската централна държава няма да могат да изпълняват своите задачи в преобладаващо сръбския регион.

Додик призова босненските сърби, работещи в централните институции, да напуснат постовете си и да се присъединят към институциите на Република Сръбска. В отговор на това босненската прокуратура започна разследване срещу Додик за "нападение срещу конституционния ред" на Босна и Херцеговина.

Република Сръбска иска да създаде своя конституция

Парламентът в Баня Лука наскоро прие закон за "защита на конституционния ред на Република Сръбска" и проект за нова конституция за региона. Според новата конституция Република Сръбска трябва да бъде "държава на сръбския народ и всички граждани, които живеят там."

Новата конституция, за която предстоят публични дебати и гласуване, предвижда "право на самоопределение" за сръбската част на републиката, създаването на собствена армия и правото да се създават "федерации или конфедерации със съседни или други държави или групи от държави" – което е почти открито посочване на сближаване със съюзника Сърбия.

Проруският Додик, който редовно е критикуван за корупция, също така обяви създаването на "специален съд", който да защитава конституционния ред на Република Сръбска.

Тези стъпки са "най-голямото предизвикателство за Босна и Херцеговина от края на войната", казва политологът Велдин Кадич от университета в Сараево.

Додик е наблюдаван с тревога и от Европа

През войната за разпадането на Югославия от 1992 до 1995 г. в Босна и Херцеговина загинаха почти 100 000 души, а мирното споразумение от Дейтън раздели страната на две единици – Република Сръбска, преобладаващо населена със сърби, и федерацията от хървати и мюсюлмани. Двете полуавтономни единици са свързани чрез централното правителство в Сараево, което обаче се смята за слабо.

"Въпреки че Босна и Херцеговина разполага с правосъдна система и сили на реда, които трябва да отблъснат нападения върху конституционния ред, ефективността на тази система ще се покаже на практика през следващите седмици", казва политологът Кадич. За него е ясно: "Или Додик, или Босна и Херцеговина."

Няма друг изход.

Вашингтон и Брюксел остро критикуваха действията на Додик. Европейската мироопазваща мисия EUFOR, която досега се състоеше от 1500 войници, вече увеличи силите си с 300 души. А неправителствената организация Transparency International предупреди за установяването на диктатура в Република Сръбска.

Опозицията в сръбската част на републиката също осъжда "приключението" на Додик. Опозиционният депутат и критик на Додик, Небойша Вуканович, чийто автомобил бе подпален преди няколко дни, предупреди, че всички "червени линии" са преминати:

"Тук се потвърждава римската мъдрост: колкото по-близо е една империя до своя разпад, толкова по-луди са нейните закони."

Председателят на Сръбската демократична партия (СДС) Милан Миличевич остро реагира на заплахите на Додик и заяви в социалните медии, че Додик "заплашва съществуването на сръбския народ". Той написа:

"С кое право Милорад Додик поставя в опасност съществуването на хиляди семейства, като заплашва с конфискация на имуществото на сърбите, които работят почтено и професионално в СИПА (Държавната агенция за разследвания и защита), в съда, в прокуратурата на Босна и Херцеговина и във Висшия съвет на съдебната власт?"

Неуспешен призив

До момента хората в Република Сръбска почти не са последвали призивите на Додик. От правосъдните органи на Босна и Херцеговина никой не се е отзовал на призива на Додик. Според информация на медиите от Klix.ba, само шест от почти 300-те служители на специалната полиция СИПА, които се идентифицират като сърби, са избрали да напуснат държавната агенция.

След като бе издадена заповед за ареста на Додик, директорът на СИПА, Дарко Чулум, е подал оставка – вероятно също за да не бъде поставен в ситуация да трябва да взема решения по ареста на Додик.

Междувременно Додик се отправи в сряда към босненско-сръбската граница, заобиколен от тежко въоръжени жандармеристи и специално антитерористично звено – очевидно от страх да не бъде арестуван. Той твърди, че е преследван по политически причини:

"Това е мюсюлманско въстание срещу националните интереси на Сърбия и Република Сръбска."

В понеделник заповедта за ареста на Додик беше разширена и сега и граничната полиция може да извърши ареста – а не само съдебната полиция, както беше досега. Следващата стъпка може да бъде издаването на заповед за арест от Интерпол.

Мечтата за "Велика Сърбия"

Разрушаването на босненските институции вече беше цел на националистическите агресори по време на войната преди повече от 30 години, които се опитваха да създадат Велика Сърбия. Все още е неясно дали военната мисия на ЕС EUFOR ще помогне на босненските институции да арестуват Додик и двама от неговите съратници, срещу които също има заповеди за арест. Не само Додик, но и председателят на парламента на Република Сръбска Ненад Стевандич, и премиерът Радован Вишкович, трябва според съда да бъдат поставени в предварителен арест за един месец, тъй като са нарушили конституционния ред на държавата.

EUFOR все още не е получила искане от босненската полиция да предостави ескорт на полицията, за да осигури "сигурна и стабилна среда" в случай на ареста, което съответства на мандата й. Това се дължи на опасността, че Додик може да събере около себе си полицаи от Република Сръбска, за да предотврати ареста си с насилие.

Решаващо ще бъде дали в Брюксел – особено в Европейската служба за външна дейност – ще бъде изработена ясна стратегия за следващите дни и седмици. Има хора, които казват, че ЕС трябва да помогне на босненската правова държава; и има фракция на умиротворителите в ЕС, които все още вярват, че могат да контролират Додик чрез някакви сделки.

От решението на ЕС в този случай не само ще зависи безопасността на Босна и Херцеговина, но и ще бъде даден сигнал към Кремъл дали европейците могат да осигурят своята безопасност.

Дебат за санкциите

Група от 28 депутати от различни фракции в Европейския парламент изпрати писмо до висшия представител на ЕС за външната политика, Кая Калас, и призова за санкции срещу Додик. Тъй като тези санкции вероятно няма да бъдат изпълнени поради очакваното вето от Унгария, сега има няколко държави от ЕС, които планират да наложат двустранни санкции срещу Додик. Санкции срещу него се искат и в британския парламент.

Министърът на външните работи на Босна и Херцеговина, Елмедин Коночевич, който беше в Брюксел в сряда, каза след това:

"Очакваме, че ЕС ще започне да се противопоставя по-активно на проектите на ръководството на РС. Някои държави ще наложат двустранни санкции срещу Додик и, за съжаление, срещу хора от Република Сръбска."

Той също така заяви след разговора си с Калас:

"Никой от нас не иска от EUFOR да арестува Додик, и това не е техният мандат. Но EUFOR е задължена в рамките на своя мандат да подкрепя институциите, които биха могли да бъдат нападнати от човек, който се защитава незаконно. Мисля, че това сега се осъзнава в Брюксел."

Като се има предвид, че Додик заплашва да конфискува имуществото на сърбите, които не му се подчиняват, "степента на неговото лудо поведение вече започва да се разбира в Брюксел", каза външният министър.

Замразяването на средствата за РС се счита за ефективно средство. Тъй като Додик не само е поставен в ъгъла, защото постоянно действа противоконституционно и ще бъде подведен под отговорност от съда, но и Република Сръбска трябва да изплати почти 1,6 милиарда марки (около 800 милиона евро) през следващата година – включително дългове към Лондонската и Виенската борса. Затова правителството на РС наскоро дори поиска от гражданите си да закупят облигации – пет милиона с номинална стойност от една босненска марка (около 50 цента). По този начин правителството на Република Сръбска се опитва да събере пари от своето население.

България и съседите

Тази седмица министрите на отбраната на Косово, Албания и Хърватия подписаха тристранно споразумение за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността. Меморандумът има за цел да укрепи отбранителната индустрия, да модернизира капацитетите и да отговори на предизвикателствата за сигурността на Балканите. Подписалите споразумението подчертаха, че сътрудничеството не е заплаха за никого, а гаранция за стабилност и мир в региона.

На съвместна пресконференция тримата министри заявиха, че това не представлява заплаха за никоя държава.

„Целта на това сътрудничество не е в никакъв случай да заплашва някого. По-скоро то трябва да изпрати послание до всички, които се осмеляват да заплашват сигурността, мира и стабилността на Западните Балкани, както и сигурността на нашите страни. Нашите три държави, които споделят общи ценности и интереси, са единни и готови да се противопоставят на всяка опасност и заплаха, целяща да дестабилизира региона“, заявиха те.

 „По геополитически причини искаме да работим заедно в нашия регион, като същевременно вземем предвид съществуващите опасности и текущата ситуация в Европа, включително във връзка с Украйна. Мислим и за нашето минало, което не е твърде далеч. То е причината за решението ни да си сътрудничим“, заяви хърватският министър Анушич.

Целта на този алианс е да се противопостави на хибридни заплахи и да укрепи стратегическата стабилност чрез пълна подкрепа за евроатлантическата интеграция и регионалната отбрана, посочиха още министрите.

Подписалите споразумението заявиха, че има възможност други държави да се присъединят, като бе разкрито, че България е получила покана.

Експертът по сигурността Гуракуч Кучи посочи, че това споразумение е постигнато в координация с НАТО. Според него, чрез това военно споразумение, Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина ще бъдат изолирани.

„НАТО, Албания и Хърватия предоставиха отлична възможност на Косово. Това споразумение беше постигнато с одобрението на НАТО, тъй като Албания и Хърватия не биха могли да подпишат такова споразумение без съгласието ѝ. Следователно можем да кажем, че НАТО, Албания и Хърватия дадоха на Косово отлична възможност да се приближи към алианса, да увеличи сигурността си и сигурността на региона. С настоящото споразумение, постигнато чрез тази декларация между Косово, Албания и Хърватия по военни въпроси, Сърбия и Република Сръбска са до известна степен изолирани. Или ще им бъде предложена възможност за мир и развитие в посока евроатлантическите структури, или ще останат изолирани и няма да могат да заплашват страна, която е част от НАТО или има споразумения с НАТО“, заяви Кучи.

Албания и Хърватия са членове на алианса, докато в Косово се намират негови войски.

Реакцията на ЕС може да предотврати по-голям срив, ако е навременна. Ако Европа отново пренебрегне Балканите, Русия ще продължи да подпалва региона чрез своите проксита в Република Сръбска и Белград.