Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - новата ни рубрика, където всеки понеделник ще ви предлагам анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Рецесия и военни разходи от 5% от БВП. Това е рецепта да паднеш от власт. Но точно това иска Доналд Тръмп от европейските правителства.

Ултиматумите, които им поставя, съчетани с митата и цените на енергията, означават рязане на работни места, социални програми, пенсии, разходи за здравеопазване. Т.е. обедняване.

Тръмп причинява на Европа икономическа болка, която неизбежно влече след себе си политическа нестабилност.

Да си спомним как през последните 15 години кризата в кредитирането (2008 г.), , дълговата криза (2010-2015 г.), бежанската криза (започнала през 2015 г.), пандемията от КОВИД-19 (2019-2022 г.) и последиците от войната в Украйна сваляха правителства и дори извадиха една от основните държави членки от ЕС.

Икономическите трусове никога не остават само икономически. Тръмп иска да смени политическата физиономия на Стария континент. Отказва да бъде съюзник и защитник на досегашната социална и либерална Европа.

Но освен че ерозира доверието в традиционните елити, икономическата болка развъжда на тяхно място популизъм. Тя води след себе простокрация, която е другото име на анти-демокрацията.

Това става по същия начин, по който Голямата депресия е довела на власт нацистите и фашистите през 30-те години на 20-и век. И както гореспоменатите европейски кризи от началото на 21-и век доведоха до антилибералната революция на крайната европейска десница.

Тръмп не иска Европа на познатите от хубавите ѝ времена християндемократи, социалдемократи, либерали и зелени и различните коалиции между тях. Той иска Европа на Льо Пен, Салвини, Орбан, Вилдерс и Фараж, т.е. Европа от себеподобни. И пропагандната му ръка Илон Мъск открито работи за тях.

Какво да прави Европа? Да се изправи в защита на своя политически, икономически и социален модел? Или да се сниши и приспособи, да умиротвори Тръмп и да прави “сделки” с него?

Къде е България? Днес тя не е дори в историческата си роля на “снишаваща се”. България е в лагера на нехаещите. Ако съдим по новините в последните седмици, главната ѝ грижа в момента е безопасността на движението.

НАТО - инструмент за шантаж и изтезание

Тръмп иска срещата на върха на НАТО в Хага през юни да бъде негов личен триумф. Той трябва да се изразява в това съюзниците да приемат неговото искане за отбранителни разходи от 5% от БВП.

Държавният секретар Марко Рубио ги подготви психически за това на срещата на външните министри на алианса в Брюксел на 3 април. Той им каза, че никой не очаква от страните им да достигнат това ниво за една година. НАТО постави целта от 2% от БВП преди 11 години и осем от тридесетте му членки (Италия, Канада, Испания, Португалия, Белгия, Люксембург, Хърватия и Словения) още не са я постигнали, а мнозинството от останалите смятат 5-те процента за нереалистично и ненужно висока амбиция.

Защо тогава Тръмп ги притиска да я приемат? Защото наистина трябва? Защото просто може? Или защото има и друга цел? Най-вероятен изглежда третият отговор. Може да се очаква, че американският президент би търгувал отстъпка от искането си срещу други отстъпки от европейците. Главният му коз е продължаващата им зависимост от САЩ в сигурността, благодарение на която може да извива ръцете им. 

Тя ще бъде факт още дълго. Европа се нуждае от години инвестиции от стотици милиарди евро, за да постигне пълна отбранителна автономия. Само програмата за превъоръжаване, предложена от Европейската комисия, която минава за не твърде амбициозна, възлиза на 800 милиарда евро за идните четири години, от които 150 милиарда общ европейски дълг. Военният бюджет на САЩ само за 2025 година е 1,39 трилиона долара (1,27 трилиона евро). Руската заплаха подчертава силните карти на Тръмп в разговорите с европейската част на НАТО.

Но освен външнополитически коз тази зависимост може да се окаже опасна за доверието в алианса и за единството му. Те ще отслабват толкова повече, колкото повече той бъде възприеман като инструмент за шантаж и изтезание, вместо като непоклатима гаранция за сигурност, основана преди всичко на споделени ценности, а не само на голи интереси. 

Такава тенденция би наливала избиратели на партии, които се борят за извадят страните си от НАТО като например крайнолявата “Непокорна Франция”. Видни членове на крайнодясната  “Алтернатива за Германия”, като например Тино Хрупала, са се изказвали за преосмисляне на членството на страната в НАТО, ако алиансът не зачита интересите на Русия. Подобна е позицията на “Възраждане” в България.

Данък “безгрижие”

Европа в момента харчи за отбрана 345 милиарда евро годишно. За да постигне 5% от БВП, тя ще трябва да увеличи този разход на 915 милиарда евро годишно. Бюджетът на България за 2025 г. предвижда разходи за отбрана от 2,09% от БВП или 4,88 милиарда лева (2,5 милиарда евро). Разходи от 5% от БВП биха се равнявали на 11,67 милиарда лева (5,9 милиарда евро) при днешния БВП, по днешни цени.

За ЕС 915 милиарда евро са почти колкото седемгодишния му бюджет, чиито разходи обикновено са малко над 1 трилион (1 000 милиарда евро). Такъв разход за отбрана би надвишил повече от два пъти седемгодишния бюджет на ЕС за кохезия (социалноикономическо сближаване), който за този програмен период е 390 милиарда евро). Това са средства за инфраструктура, икономическо и социално развитие, околна среда, конкурентоспособност, с които ЕС подпомага основно по-неразвитите си държави членки.

За България 5% от днешния БВП са 3,2 пъти повече от социалните разходи в бюджета ѝ за 2025 г. (3,62 милиарда лева или 1,86 милиарда евро).

Тези числа недвусмислено показват лишенията, на които исканията на Тръмп биха подложили европейците, ако те не потърсят нови източници на финансиране. Тези лишения биха били още по-тежки в условията на рецесия и безработица, до които би довела търговската война, както очакват ред анализатори и финансисти. Те също имат потенциала да създадат плодородна почва за всякакъв вид популизъм и съпътстващата го политическа дестабилизация.

Но Европа сама носи част от отговорността за непосилната тежест, пред която е изправена. Тя е цената на десетилетията безгрижие, през които правителствата на Стария континент приемаха американските гаранции за сигурност като природна даденост. Първият мандат на Тръмп само за кратко ги събуди от тази сладка летаргия. Изборът на Джо Байдън през 2020 г. отново ги приспа. А американските настоявания Европа да поеме по-големи финансови тежести и отговорности в НАТО датират още от първия мандат на Барак Обама (2009-2013 г.). Тръмп просто ги повтаря по драстичен и разрушителен начин. 

План А и план Б

По другото предизвикателство - митата на Тръмп - Европа, за разлика от Китай и Канада, е още във фаза на колебание - да отговори реципрочно, или да преговаря търпеливо? Пекин и Отава направиха първото, но европейските столици не са единодушни, а Комисията е нерешителна.

Председателката ѝ Урсула фон дер Лайен видимо смекчи тона в сравнение с началото на мандата на Тръмп. Докато преди говореше, че “всички опции са на масата” и че “ще отговорим твърдо и пропорционално”, последните ѝ опорни точки са други: “Готови сме да отговорим, но има алтернативен път. Не е твърде късно да решим безпокойствата си чрез преговори”. Комисарят по търговията Марош Шефчович също подготвя публиката за преговори със САЩ, които ще изискват “време и усилия”.

 „План А е диалог и преговори“, каза полският министър на финансите Михал Барановски, чиято страна председателства ЕС в момента. „Целта ни със сигурност не е да участваме в ескалация, а да преговаряме. ЕС ще държи в джоба си "План Б - потенциално твърдия отговор".

Администрацията на Тръмп отхвърли предложението на Брюксел за двустранни нулеви мита върху промишлените стоки. И като цяло във Вашингтон нямат апетит да се договарят с европейските институции. Предпочитат да правят това с отделните държави членки, използвайки техните специфични слабости и чувствителности. 

ЕС разполага с мощни оръжия за търговска защита, които отиват отвъд митата. “Ядрената” му опция е т.нар. инструмент за защита от (търговска) принуда. С него 27-те могат да наложат ограничения върху износа и вноса на стоки и услуги, върху преките чуждестранни инвестиции и достъпа до обществени поръчки. Два сектора на услугите в САЩ са особено чувствителни към такива ограничения: финансите и технологичните гиганти. Но на ЕС липсват единодушие и решимост да използва възможностите си.

Освен това лидерите му още не са наясно какво иска да постигне Тръмп: да принуди търговските партньори на САЩ да преговарят; да осигури приходи, позволяващи му да намали данъците, или да промени световния икономически ред. А може би иска и трите едновременно?

“Ястреби” и “гълъби”

Спрямо митата на Тръмп европейските държави в момента са разделени на “ястреби” (Германия и Франция) и “гълъби” (Италия и Ирландия). Останалите 23 държави членки се разполагат в позициите си между тях.

"Трябва да отворим европейският инструментариум, който е много изчерпателен и може да бъде изключително агресивен... Имам предвид инструмента за борба с принудата", каза френският министър на търговията Лоран Сен Мартен. 

Германският министър на икономиката Роберт Хабек повтори коментарите му, призовавайки ЕС да премине „отвъд митническите мерки“. 

„С инструмента за борба с принудата бихме могли да окажем натиск върху американците, … каза Хабек. По думите му инструментът има „широк обхват, включва цифровите услуги”.

Италия и Ирландия пледират ЕС да запази самообладание и да не бърза с твърд отговор, за да избегне ескалация на търговската война. Италианският външен министър Антонио Таяни занесе в Брюксел списък с 30 чувствителни италиански експортни стоки, най-важната от които е виното, с искането ЕС да ги защити като избегне търговска ескалация. Миналия понеделник Италия и Ирландия постигнаха своето (с помощта на “ястреба” Франция). ЕС реши да извади американския бърбън от проекта за контрамерки срещу митата на САЩ върху алуминия и стоманата, защото Тръмп беше заплашил да отговори с 200-процентови мита върху вносния европейски алкохол.

Друго олицетворение на европейската дилема е генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Трудно е да познаеш бившия нидерландски премиер либерал, който днес приглася на исканията на консервативен Вашингтон за повече европейски разходи за отбрана. 

Като министър-председател Рюте беше в челните редици на привържениците на спестовността. Дума не даваше да се издума за нови дългове, особено - мютюализирани, за европейски облигации. Превъоръжаването, за което днес зове, означава точно това.

Не е тайна, че холандецът дължи поста си до голяма степен на дипломатическите си умения, които в случая се изразяват в това да ласкае Тръмп и да поддържа ангажимента му към НАТО.

Но, изпълнявайки тази деликатна мисия, Рюте ходи по тънко въже и рискува както доверието на европейските съюзници, така и единството на алианса. Така например, в контраст с миналото, той се съгласи с Тръмп за нуждата от “естествено възстановяване на връзките с Русия” и после (по време на посещение във Варшава) заяви, че Русия “остава дългосрочна заплаха”.

По не особено убедителен начин Рюте заобиколи въпросите за намерението на Тръмп да анексира Гренландия (автономна датска територия). На пресконференция във Вашингтон той каза, че не иска да забърква НАТО в двустранни отношения между негови държави членки. Но териториални претенции от най-силната страна в алианса към сравнително малка европейска съюзничка не просто “забъркват” организацията, а поставят под въпрос съществуването ѝ.

Да се опрем или да умилостивим?

Дилемата, която представляват “ястребите” и “гълъбите” е: Да се опрем на Тръмп или да го умилостивим?

Главната грижа на назначената от държавите членки Европейска комисия е да не ядоса с твърде радикални предложения някой от работодателите си, особено - по-големите държави и особено държавите основателки на Съюза. 

Ето защо веднага след избора на Тръмп Фон дер Лайен даде умилостивителен тон за песен. Тя предложи европейците да купуват повече американска енергия и оръжия в замяна на по-малко мита. Тръмп напълно пренебрегна това win-win предложение. Той е win-lose политик и привърженик на игрите с нулев резултат. “Да направим Америка велика отново” означава САЩ да печелят, а всички други да губят. Това искат избирателите на Тръмп, това той обещава да им даде.

Европейските му умилостивители си играят на психотерапия. Те се опитват да смекчат шока в страните си от промяната на статуквото. Да успокоят страха, че Европа изведнъж е сама пред агресивната Русия и настъпателния Китай и че Америка вече не е сигурен съюзник. Посланията, че е възможна сделка с Тръмп, както те си я представят, са адресирани повече към разтревожената европейска публика, отколкото към Вашингтон, където не ги приемат сериозно.

Умилостивителите също пропускат, че купуването на повече американски втечнен газ и повече американски ракети, изтребители и дронове е смяна на една зависимост с друга - кранчето ще държи не Путин, а Тръмп. Т.е. един монополист ще замести друг. Но и двамата еднакво мразят либерална и социална Европа.

Повече американски оръжия няма да направят Европа по-силна и по-автономна, а точно обратното - ще увеличат зависимостта ѝ от САЩ. Държавите, които купуват отбранително оборудване с произход от САЩ, трябва да се съгласят с определени условия, като например да не прехвърлят оборудването на трети страни или да го използват за цели, различни от посочените в споразумението, без предварително писмено разрешение от правителството на САЩ. 

Тези споразумения се контролират от Бюрото по политически и военни въпроси на Държавния департамент на САЩ. Правителството на САЩ наблюдава използването на тези оръжия чрез програми за наблюдение на крайната употреба, за да гарантира, че се използват по предназначение. Ако държава иска да използва оръжията по начин, който не е обхванат от първоначалното споразумение, тя трябва да поиска разрешение от правителството на САЩ, обикновено чрез Държавния департамент.

С други думи - преди да използва американска ракета срещу руска цел, Европа трябва да поиска разрешение от Вашингтон. Това не е точно “стратегическа автономия”.

Но ограниченията не свършват дотук. Те се прилагат и за произведени в Европа оръжия, съдържащи компоненти от САЩ. Тези оръжия са предмет на Правилата на САЩ за международен трафик на оръжия (ITAR), които изискват разрешение от Държавния департамент на САЩ за износа или трансфера на съответните оръжия. ITAR гарантират, че компонентите с произход от САЩ се използват в съответствие с американските закони и политики, дори когато са интегрирани в системи, произведени в чужбина. 

Естествено, това поражда въпроси за отбранителния суверенитет на Европа. Така например, най-богатите ѝ държави вече участват в програмата за доставка на американския изтребител от най-ново (пето) поколение F-35, а разработката на европейския му аналог се бави.

Драги е обречен да победи

В така описаната ситуация Европа не може да запази икономическия и социалния си модел, без да се откаже от финансовата строгост от ерата на Ангела Меркел. Освен за превъоръжаване, много парѝ и трябват за конкурентоспособност, т.е за нови материали, квантови компютри, изкуствен интелект. Огромни инвестиции ще трябват и за постигане на климатична неутралност до 2050 г., макар и при де-радикализирана Зелена сделка. Вече няма никакво съмнение, че въглеводородната независимост е и политическа независимост. И че уж евтината руска или американска традиционна енергия излиза дългосрочно по-скъпа.

Това означава, че за да осигури необходимите ѝ средства, без да посегне на качеството на живот на гражданите си, Европа трябва да да потърси кредитиране от международните финансови пазари - едно от ключовите предложения в доклада на Марио Драги за европейската конкурентоспособност. Прецедентът с общия дълг за възстановяване от КОВИД пандемията изглежда неизбежно да бъде повторен, макар Фон дер Лайен дълго да му се противеше.

Тя вече допусна общ европейски дълг за превъоръжаване и изключване на разходите за отбрана при изчисляването на дълговете и дефицитите на държавите членки. Но има страни членки, като Италия например, които вече искат пълно суспендиране на правилата за бюджетна дисциплина в ЕС (т.нар. Пакт за стабилност и растеж) както беше по време на пандемията.

Въпросът не е дали Европа ще заема отново парѝ, а как да го направи най-изгодно. Едно от предложенията, което финансовите ѝ министри разгледаха на неформален съвет във Варшава миналата събота, е за Европейски механизъм за отбрана. Той ще бъде моделиран подобно на спасителния фонд на еврозоната, Европейския механизъм за стабилност, който тя използва по време на кризата със суверенните дългове. Това е междуправителствен финансов инструмент, извън общностните структури на ЕС. Той набира средства чрез заеми на пазарите, използвайки капитал, предоставен от страните, които са част от него. С набраните средства може да предоставя заеми на участващите страни или директно да купува оръжия, намалявайки бюджетните разходи за държавите членки.

Друг очертаващ се източник на средства са неусвоените фондове за социалноикономическо сближаване. Комисията вече предложи как части от тях да бъдат използвани за стратегически приоритети като отбрана, конкурентоспособност и климатична неутралност.

Къде е България?

На времето Бойко Борисов имаше прост и ясен отговор на този въпрос - където Германия, там - и ние. Но тогава ставаше въпрос за финансова дисциплина, а не за астрономически разходи за отбрана, климат и конкурентоспособност. 

Въпросът е как днес България да последва Германия без ресурсите и мащабите на нейната икономика, без дългосрочно проевропейско правителствено мнозинство, в присъствието на проруски президент и широко и дълбоко проникваща кремълска пропаганда.

Точно тези въпроси подозрително отсъстват от българския дневен ред. Вместо с последствията от войната в близост до нас правителството е хиперактивно по отношение на “войната по пътищата”. Не че тя не е важна, но едва ли е нещо ново, а всичкият шум, който се вдига около нея започва да прилича на отклоняване на вниманието от въпроси като например:

  • Колко стотин милиона евро ще загубим от Плана за възстановяване и устойчивост?
  • Кой е отговорен за това?
  • Колко от парѝте от плана можем да спасим?
  • Колко европейски кохезионни средства се очертава да загубим или пренасочим и каква част ще усвоим?
  • Какви преки и косвени загуби се очертават за икономиката ни от американските мита? Как те ще се отразят на икономическия растеж и на бюджета? Как държавата възнамерява да защити засегнатите?
  • Ще участваме ли в подготовката на ЕС за новите геополитически реалности или ще чакаме да ни връхлети каквото дойде отвън?

Български разговор по тези теми продължава да няма.