"Направо замръзнах на мястото си. Глътнах си езика. Нямах сили да ѝ отговоря..." (ОТКЪС)

Как да поемем властта над себе си, времето си и живота си чрез способността да отказваме, разкрива полезната книга „Силата да кажеш НЕ“ от награждаваната изследователка Ванеса Патрик.

В стила на популярните книги на Райън Холидей и „Приятната продуктивност“ на д-р Али Абдаал, трудът на Ванеса Патрик е незаменим наръчник за това как да казваме „не“, без да вредим на отношенията си с другите и репутацията си.

Ванеса Патрик е преподавател по маркетинг, бизнес експерт и изследовател в областта на психологията с редица публикации в научни издания и медии като „Ню Йорк Таймс“, „Уолстрийт Джърнъл“, „Уошингтън Поуст“. В „Силата да кажеш НЕ. Новата наука как да казваш НЕ, за да поемеш контрол над живота си“ тя ни учи на изкуството и науката на „овластения отказ“.

Овластен отказ – термин, утвърден от самата авторка – е умението да заявяваме „не“ по начин, който отразява нашата идентичност, не приканва към противопоставяне и позволява да запазим власт над действията си. В трите части на книгата изследователката ни показва как да постигнем това, като разяснява:

• защо е толкова трудно да казваме „не“;

• как да използваме трите ключови компетентности: автоосъзнатост; установяване на принципни разпоредби, а не просто решения; влагане на цялата ни същност – в отказа (включително и невербалната комуникация);

• как да приложим наученото на практика: например да се справим с реакциите след отказа ни – от „Как смееш?“ до „Не знаеш какво изпускаш, ако откажеш!“.

За улеснение на читателите изданието е допълнено и с инфографики на базата на любопитни статистики, както и с Речник на термините.  

На достъпен език, подплатена с научна аргументация и балансирана между теорията и практиката, тази важна книга ще бъде в помощ на всеки, който иска да отстоява принципите си по-ясно както в професионален, така и в личен план.

Ванеса Патрик доказва, че „Силата да кажеш НЕ“ може да ни доближи до важните за нас цели. И да ни помогне да бъдем възможно най-добрата версия на себе си.

* * *

Из „Силата да кажеш НЕ“ от Ванеса Патрик

Въведение

Прекарах двайсет и четвъртия си рожден ден сама в офиса, втренчена във факса. Офисът представляваше голя­мо отворено пространство с правоъгълна форма, решено в бяло и сиво с червени акценти – надявам се, че можете да си го представите. Новобранците като мен споделяха малки кабинки в долния ляв ъгъл. По-старшите колеги имаха самостоятелни кабинки в централната част на пространството, за да бъдат далече от суматохата. Факсът беше в отделна стъклена кабинка в горния десен ъгъл. Беше средата на 90-те години, когато икономиката на Индия току-що се бе отво­рила за бизнес към света. Факсът беше туптящото сърце на рекламната агенция, ритмично изпомпващо информация към и от нашите клиенти от целия свят.

Същия този следобед екипът ни беше имал рутинна кон­ферентна среща с клиент. Като най-млада сред колегите аз имах задачата да напиша резюме на срещата – т.нар. про­токол, да го изпратя по факса на клиента, който трябваше да ми върне факс, когато получи протокола. И агенцията, и кли­ентът живееха в свят „да си вържем гащите“, където всичко трябваше да бъде документирано писмено. Без да си губя времето, се захванах с познатата задача – пиша протокол, показвам го на шефката за одобрение, изпращам го по факса и готово! Все пак имах рожден ден и бях организирала парти у дома за приятелите и семейството ми.

Гледах часовника с нетърпение, чакайки да стане 17:00 ч., готова да се понеса веднага, за да избегна прочутия мумбайски трафик. Взех си чантата и се канех да си тръгна, когато усетих, че високата кокалеста фигура на шефката ми е над­виснала над паравана на кабинката ми, както имаше навик да прави. Самата тя си тръгваше от офиса и ме попита (с небрежен тон) дали сме получили потвърждение от клиен­та за протокола по факса. Отговорих ѝ, че още не сме. Тя продължи към асансьора, но изведнъж се обърна. Усмихнах се любезно, защото си мислех, че ще каже „Да си изкараш добре тази вечер“ или „Пожелавам ти чудесно парти“, но вместо това получих инструкция: „Не си тръгвай, докато не получиш факса, потвърждаващ, че клиентът е получил про­токола“.

Направо замръзнах на мястото си. Глътнах си езика. Нямах сили да ѝ отговоря.

Вечерта се изнизваше, а аз чаках въпросния факс. Се­дях пред стъкления параван, втренчено гледах зад него и ча­ках факс машината да изплюе белия лист хартия. От време на време влизах в стъклената кабинка, за да проверя да не би да съм мигнала и да съм пропуснала появата на листа. Към 19:00 ч. офисът започна да се изпразва. Обмислях дали да не си тръгна и аз и да се прибера вкъщи, но се боях от последи­ците... Дали шефката ми щеше да разбере? Можеше ли да ме уволнят? Какво щяха да кажат приятелите и семейството ми, ако загубя първата си истинска работа?

Няколко пъти звънях вкъщи. Родителите ми или някоя от сестрите ми – който вдигнеше телефона, ме информираха кой от гостите е дошъл, а с напредването на вечерта и кой си е изял вечерята, кой си е взел довиждане и си е тръгнал, поръчвайки да ме поздравят за рождения ми ден и извинявайки се, че е станало късно (беше вторник все пак). Към 21:30 ч. факсът най-накрая пристигна. Взех го от факс машината, сложих го на бюрото на шефката и се прибрах у дома.

Да, така отбелязах своя 24-ти рожден ден… с две прости думички: „Получено, благодаря“.

______________

С течение на времето разочарованието ми избледня, но този ден ми отвори очите за суровата (понякога) действител­ност на служебния живот и най-вече за (често безсмислена­та) лична жертва, която човек трябва да направи, за да бъде преместен от отворено пространство в собствен кабинет. Случаят събуди у мен и любопитство и дълбоко желание да разбера сложните и заплетени начини, по които хората мис­лят, чувстват и постъпват.

Вероятно сте предположили, че след време се преместих на нова работа, след това на друга, преди накрая да реша да се посветя на докторската си дисертация в Южнокалифорнийския университет. Там се почувствах в свои води и днес се радвам на интелектуален живот като преподавател в Хюстънския университет. Това е работа, която обичам, и съм убедена, че съм родена за нея!

Днес животът ми се върти около науката: аз правя наука с изследванията си, разпространявам наука, като препо­давам и пиша, усвоявам научни познания, като чета много и се уча от опита на другите. В центъра на моите научни изследвания през всичките години стои темата за поемането на властта над живота ни и индивидуалистичния капацитет, тема, която – ще си призная – ме интересува от онзи далечен ден, когато ме хванаха напълно неподготвена и ме нака­раха да пропусна собствения си рожден ден, за да свърша една, както я наричам по-нататък в книгата, „скапана задача“.

Потрепервам дори само като пиша това и отново пре­живявам онази ситуация. Това беше и денят обаче, когато реших никога повече да не позволявам да ми се случи нещо подобно – на мен или на някой друг, ако мога да му помогна.

______________

Измина малко повече от десетилетие, откакто заедно с тогавашния ми докторант, а днес дългогодишен сътрудник Хенрик Хагтведт измислихме термина „овластен отказ“. Използвахме този термин в нашите изследователски статии, за да опишем изключителното умение да се казва „не“ по начин, който е твърд и не провокира противопоставяне от другите. Овластеният отказ е начин да кажете „не“, който отразява вашата уникална идентичност. В тази книга ще раз­гледаме по-задълбочено природата на овластения отказ, как­во го прави ефективен начин да се казва „не“ и кои са трите умения, които човек трябва да развие, за да даде овластен отговор „не“. Засега обаче ще кажа само, че овластеният от­каз преодолява вроденото ни затруднение да казваме „не“, защото:

• е отражение на нашата идентичност и изразява на­шите ценности, приоритети и предпочитания (на­шето „не“ касае нас, не другия човек);
• изразява убеденост и решителност (звучи овласте­но и уверено);
• то е категорично и не предизвиква противопоста­вяне (така вашите отношения с питащия са гаран­тирани и вашата репутация е неопетнена).

След като публикувахме ранните ни научни статии, из­ползвах моята платформа „Преподавател + Обучител“, за да споделям идеите си и научните прозрения за овластения от­каз в редица медии, на семинари и конференции. И странно, започна да се случва нещо интересно. Участниците в моите класове и семинари започнаха да искат още. Когато разгле­дах тези заявки от гледна точка на маркетолог (маркетингът в крайна сметка е процесът на проектиране и предоставяне на пазарни предложения – продукти, услуги, преживявания, дори книги, – които създават стойност и удовлетворяват нуждите на разнообразната клиентска база), разбрах с ужас, че когато хората изразят нужда от допълнителни ресурси, аз нямам какво да им предложа. Всичко, което можех да им дам, бяха моите научни статии (чиито резултати обясних) или копия на моите презентации на „Пауър Пойнт“ (жалко!). Решена да постигна промяна в света на хората и идеите и бидейки запален читател, прецених, че трябва да споделя по-задълбочено знанията, а и страстта си към овластения отказ под формата на книга. Тази книга.

______________

Общата нишка в съветите, които много успели хора дават на другите, е да казваш „не“ на нещата, които не са важни за теб. Според Стив Джобс „фокусирането означава да казваш „не“ на нещата“; Опра изтъква, че „Не“ е завършено изречение“; бившият премиер на Великобритания Тони Блеър смята, че „Изкуството да бъдеш лидер е в уме­нието да казваш „не“; Уорън Бъфет твърди: „Трябва да се научим бавно да казваме „да“ и бързо „не“. По същия начин най-продаваните автори, като започнем от Маршал Голд-смит (направете списък с неща, които да спрете да правите) и стигнем до Грег Маккюън (казвайте „да“ само на неща, които имат значение), Райън Холидей (бъдете безмилостни към нещата, които нямат значение), Мат Хейг (научете се да казвате „не“ на нещата, които влизат в живота ви) и Сет Го­дин (казването на „да“, защото не можете да понесете краткотрайната болка от казването на „не“, няма да ви помогне) подчертават колко е важно да можем да казваме „не“.

Освен това изобилие от съвети колко е важно да казваме „не“, има несистематичен и доказан начин, който ни показва как да кажем „не“ така, че да не застрашим връзките си, да запазим имиджа си и питащият да не оспорва отказа ни. Това е темата на тази книга. В книгата черпя познания от изслед­вания (мои собствени и проведени от други учени), за да ви предоставя инструментариума от умения, които ще ви тряб­ват, за да кажете „не“ по начин, който работи. Ще ви помогна да развиете умението бързо да решавате на какво да кажете „не“ и суперумението как да изразите това „не“ овластено.

Ще ви дам пътната карта на организацията на книгата и какво да очаквате от всяка от нейните три части.

В Част I („Да казваш „не“ е суперумение“) ще разберем защо простата дума с две букви – „не“, е толкова ужасява­ща за толкова много хора. Ще разберем кои са причините да казваме „да“ дори когато искаме да кажем „не“. Ще на­учим, че обществото ни е накарало да вярваме, че казването на „не“ е сигурен начин да разбием хармонията в каквато и да е ситуация. За някои казването на „не“ може да бъде изпълнено с конфликти и безпокойство, но все пак трябва да се подготвим и да преодолеем неловкия момент непосред­ствено след молбата. Първа част на книгата е подготовка за решението, което предлагам: овластен отказ. Ще научите как да казвате „не“ така, че питащият да не се противопостави на вашия отказ. Както подсказва терминът, овластеният отказ е нов и работещ начин да кажете „не“, който ви овластява – дава ви власт над собствения ви живот. Вместо да бъдете изтощени и ядосани, вие ставате уравновесени и с лична по­зиция (което очевидно е по-мъдрият избор и върши чудеса за вашите взаимоотношения и репутация).

В Част II („Трите А.Р.Т. компетентности на овластения отказ“) ще разгледаме по-задълбочено трите компетентности, които трябва да овладеете, за да можете да казвате овла­стено „не“. Удобният акроним A.Р.T. подсказва кои са те:

В главите на Част II ще ви представя инструментари­ума на овластения отказ. Тъй като вие сте центърът на ов­ластения отказ, ключовата компетентност, в чието развитие трябва да инвестирате, е повишената автоосъзнатост. Ще научите стратегии за подобряване както на вътрешната ви автоосъзнатост (разбиране за вашите собствени ценности, предпочитания и вярвания и визия за това как изглеждат успехът и щастието за вас), така и на външната автоосъзна­тост (разбиране за това, което другите хора мислят за вас). Ще научите и как да разчитате на тази автоосъзнатост, за да категоризирате експертно заявките, които срещате по пътя си, и да определите коя е най-добрата реакция.

Основен градивен елемент на овластения отказ е уста­новяването на разпоредби, според които да отговаряте на „заявките“, които ви отправят. Наричам тези разпоредби „лични политики“. Ще ви покажа как да установите такива лични политики (прости разпоредби, основаващи се на на­шите принципи, ценности и приоритети), които отразяват нашата идентичност. Ще откриете, че личните политики ос­ветяват „защо“-то зад нашето желание да кажем „не“ и ни дават властта да казваме „не“ по-категорично и по-уверено.

Накрая ще ви представя убедителна (надявам се) ар­гументация, че в ефективния овластен отказ участва цяло­то тяло и че осъзнаването на силата на нашите невербални сигнали е решаващ аспект на този отказ. Ще изясня и как невербалните знаци в овластения отказ имат двойна полза: те показват, че имате власт над положението, като същевре­менно подсигуряват връзката ви с питащия.

В Част III („Практически аспекти на овластения отказ“) ще трансформираме теорията в практика. Вместо да мислим за овластения отказ като за суперумение, което е добре да развиете, ще видим как работи в ежедневието. Знаем, че повторението е майка на знанието и че ставаш професионалист с натрупването на опит. Развиваме се и ставаме по-добри и когато сме подготвени какво може да ни попречи по пътя към успеха. Да, понякога някой може да се противопостави на нашия овластен отказ. Това е неизбежно. Ако се научим обаче да разпознаваме видовете противопоставяния, които може да последват, и имаме предварително подготвена стра­тегия как да реагираме, е по-вероятно да се справим ефек­тивно с отпора.

Ще научите, че овластеният отказ е не само умението да казваш „не“ на другите, но и да казваш „не“ на себе си. За­емането на овластена позиция може да има мащабен ефект върху целия ви живот. Ще разберете колко е важно да се научим да водим вътрешен диалог със самите себе си, за да станем най-добрата си версия в личностно и професионал­но отношение. Ще разгледаме ситуации, възникващи в еже­дневието, които изискват да кажете „не“ на импулсите си и „да“ на целта си. Всекидневно се сблъскваме с проблеми, които трябва да преодолеем по пътя към личното и профе­сионалното съвършенство – да пропуснете или не фитнеса, как да развием увереност да прегърнем новите (и може би плашещи) възможности и как да спрете да се тревожите и да заглушите досадния глас в главата ви, който ви казва неща, които не искате да чувате. Ще завършим с гледната точка за това как овластеният отказ насърчава човешката свобода на избор и ни мотивира да преследваме това, което е важно и значимо за нас.

Подобно на принципите на проектиране в изкуството и архитектурата, принципите на овластения отказ, които ще споделя в тази книга, няма да ви кажат точно какво да прави­те, какво да кажете или кога да го кажете. Моята цел е да ви предоставя знания и разбиране, които са ви нужни, за да ов­ладеете суперумението за овластен отказ. Имайки тази осно­ва, ще можете да давате овластен отказ, скроен по поръчка, за да работи в ситуациите, през които трябва да преминете, и според хората, които вероятно ще срещнете в уникалните за вас обстоятелства.

Докато провеждах изследванията, които лежат в осно­вата на тази книга, както и докато я пишех, постоянно из­питвах удовлетворение от огромното практическо значение, което има овластеният отказ във всички сфери на живота. Всички хора, с които говорих през изминалите осем годи­ни – изпълнителни директори, преподаватели, млади про­фесионалисти, държавни служители, университетски адми­нистратори, – бяха съгласни, че на който и етап от пътя си да се намира човек – дали ще е първата му работа, или ще е редовен преподавател, главен изпълнителен директор, де­кан, – начинът да стигне дотам не е като казва „да“ на всяка молба, а като умее ефективно да каже „не“ на всичко, което го отклонява от неговата цел. Всички тези хора са съгласни, че ще има повече щастие, по-малко стрес и повече свободно време и енергия, ако знаят как да се справят с често среща­ния и разпространен по целия свят проблем с казването на „не“. И сега аз съм радостна да споделя решението: овластен отказ.

Надявам се, че тази книга ще ви предложи уникална, по­зитивна и смислена стратегия как да казвате „не“, като ви даде опорната рамка на овластения отказ – нов целенасочен начин на мислене и набор от компетентности, които са ви нужни, за да изразите своето ефективно, автентично и овластено „не“. Заедно ще разработим план на действие, така че, където и да се намирате в момента, да можете да се озовете на ново място, изпълнено с възможности, лична удовлетво­реност и смисъл.