От няколко месеца събитията в Близкия изток вълнуват и притесняват и българите, като темата е повод за стотици спорове в социалните мрежи, а по медиите често биват канени хора, които не са специалисти и изказват доста изкривени тези. За да ви помогнем в тези спорове, а и не само – за да се ориентирате в това какво става, решихме да направим речник на основните термини на Близкоизточния проблем.

Нещо като „Близък изток for dummies".

„Кемп Дейвид“

„Кемп Дейвид“ е извънградската резиденция на президента на САЩ, използвана и за преговори със страни партньори. През септември 1978 г. Израел и Египет подписват там две рамкови споразумения – т.нар. Кемпдейвидски споразумения. Те проправят пътя за мирен договор между двете държави, подписан през март 1979 г., който слага край на 30-годишното военно противопоставяне.

„Фатах“

„Фатах“ е палестинска партия. Името ѝ идва от „Харакат ал-Тахрир ал-Уатани ал-Филастини“ – „Движение за национално освобождение на Палестина“. Основана е през 1959 г. и след израелската окупация на Западния бряг и Газа през 1967 г. печели широка подкрепа. Първоначално използва партизански методи срещу Израел, но от 80-те години насам търси дипломатически решения, довели до споразуменията от Осло и предложението за решение с две държави. След смъртта на Ясер Арафат лидер на „Фатах“ става Махмуд Абас, който е и президент на Палестинската автономна власт. „Фатах“ контролира Западния бряг, а „Хамас“ – Газа. „Фатах“ признава Израел и се застъпва за решение с две държави по границите от 1967 г.

„Хамас“

„Хамас“ означава "Ислямско движение на съпротива" (на арабски: Harakat al-Muqawama al-Islamiyya) и буквално се превежда като „ревност“ или „усърдие“. „Хамас“ поема с насилие властта в Ивицата Газа през 2007 г. Целта ѝ е унищожаването на Израел и създаване на ислямска палестинска държава. Методите включват насилие, джихад, терористични атаки и отказ от траен компромис.

 „Хамас“ разглежда въоръжената борба като единствения път към освобождение на Палестина. Смята джихада за религиозен дълг.

До началото на 2000-те „Хамас“ последователно отхвърля мирните инициативи (напр. Споразуменията от Осло).

В по-късните години изразява готовност за временно примирие (hudna) и допускане на палестинска държава в границите от 1967 г. – но без окончателно признаване на Израел.

Организацията става известна в края на 1987 г. по време на Първата интифада. Първоначално тя развива социални дейности, като основава училища и благотворителни институции, но бързо влиза в конфликт с ООП (Организацията за освобождение на Палестина). ЕС, САЩ и Израел я определят като терористична организация. "Хамас" печели изборите в Газа през януари 2006 г., но се натъква на пълна международна изолация, конфликтът с "Фатах" се изостря и през юни 2007 г. установява пълен контрол над Газа, прогонвайки "Фатах" и привържениците й.

Военното ѝ крило – „Бригадите Изадин ал-Касам“ – пое отговорност за нападенията срещу Израел през октомври 2023 г.

Харта на „Хамас“

Хартата на „Хамас“ е основополагащият документ на организацията, публикуван на 18 август 1988 г. Тя изразява идеологията, целите и методите на движението към онзи момент. Нарича се още „Хартата на ислямското съпротивително движение“.

Хартата отрича светско решение на конфликта (напр. две държави).

Подчертава, че Палестина е „ислямска земя“ и никой няма право да отстъпва част от нея.

„Хамас“ се възприема като част от „Ислямското братство“, глобално ислямистко движение.

Хартата съдържа антисемитски пасажи (напр. препратки към Протоколите на сионските мъдреци).

Разглежда конфликта не само политически, но и религиозно – като вечна борба с „еврейския враг“.

Ключови цитати от хартата:

„Палестина е ислямска земя, част от мюсюлманския свят, и принадлежността ѝ не подлежи на преговори или на отказ.“

„Целта на „Хамас“ е да изтрие Израел и да установи ислямска държава на цялата територия на Палестина.“

„Джихадът е дълг за всеки мюсюлманин, докато цялата земя на Палестина бъде освободена.“

„Ние не признаваме никакви споразумения, деления или компромиси.“

През 2017 година „Хамас“ нанася някои корекции в хартата. С тях приема границите от 1967 г. като „временен компромис“ и се дистанцира от антисемитски изрази (разделя „евреите“ от „ционизма“). Новият документ не отменя официално Хартата от 1988 г., която остава символично валидна за някои фракции в „Хамас“. Джихадът остава легитимно средство за постигане на националните цели.

Храмовият хълм 

Храмовият хълм в Йерусалим е свято място както за мюсюлмани, така и за евреи. От 1300 години там се намират джамията Ал-Акса и мюсюлманският Купол на скалата. Според исляма оттук пророк Мохамед е възнесен на небето. За юдаизма това е най-святото място – тук е стоял Вторият храм, разрушен от римляните през 70 г. Местните евреи вярват, че само тук има директна връзка с Бог. Стената на плача е част от това свято място.

Израелските сили контролират достъпа до Храмовия хълм. Мюсюлманите имат постоянен достъп, а на евреите и другите немюсюлмани е позволено само да го посещават, но не и да се молят там. Това води често до напрежение и сблъсъци.

Втората интифада

Когато Ариел Шарон посещава Храмовия хълм през септември 2000 г., мирните преговори между израелците и палестинците вече бяха в сложна и крехка фаза. През юли същата година се проведе срещата в „Кемп Дейвид“ между тогавашния премиер на Израел Ехуд Барaк и палестинския лидер Ясер Арафат, с посредничеството на американския президент Бил Клинтън.

На тази среща са обсъдени ключови въпроси като границите, статута на Йерусалим и бежанците, но не беше постигнат окончателен договор.

След провала на „Кемп Дейвид“ напрежението се покачва. Посещението на Шарон на Храмовия хълм в края на септември се възприема от палестинците като провокация именно в този изключително чувствителен период.

Мирните преговори практически са замразени, започват масовите сблъсъци и насилие, които бележат началото на Втората интифада.

Интифада

„Интифада“ (на арабски: въстание, бунт) обозначава палестинските въстания срещу израелската окупация. Първата интифада започва през декември 1987 г. след смъртта на четирима палестинци, блъснати от израелски военен автомобил в бежански лагер в Газа. Избухват масови протести, бойкот на израелски стоки и сблъсъци. Това продължава до 1993 г. и води до споразуменията от Осло.

Втората интифада избухва през септември 2000 г., когато израелският опозиционен лидер Ариел Шарон посещава Храмовия хълм. Това е възприето като провокация. Започва вълна от насилие, вкл. самоубийствени атентати. Прекратява се едва през 2005 г.

Ивицата Газа

Ивицата Газа е тясна крайбрежна ивица на Средиземно море, граничеща с Египет и Израел, с площ около 365 кв. км. Въпреки малките си размери, там живеят около 2,17 милиона души, над 1,4 млн. от които са бежанци. Това я прави едно от най-гъсто населените места в света. Повечето хора живеят в бедност и лоши условия. От 2007 г. Газа се контролира от радикалната ислямистка организация Хамас.

След Първата световна война ивицата Газа попада под британско управление като част от Палестина. След войната от 1948 г. е под египетски контрол, а през 1967 г. Израел я превзема по време на Шестдневната война. Съгласно споразуменията от Осло (1993–1999 г.) Израел прехвърля гражданската и част от сигурностната отговорност за райони в Газа и Западния бряг на новосъздадената Палестинска автономна власт.

Голанските възвишения

Голан е стратегическо плато между Сирия, Израел и Йордания. Израел го завзема от Сирия през Шестдневната война през 1967 г. и официално го анексира през 1981 г., но според международното право това остава сирийска територия. Районът е важен за Израел по военни причини, тъй като осигурява стратегическо преимущество срещу атаки от север.

„Хизбула“

„Хизбула“ („Партията на Бога“) е шиитска милиция в Ливан, подкрепяна от Иран. Влиятелна е в страната и е враг на Израел. Основана е през 1982 г. след израелската инвазия в Ливан. През 2006 г. води едномесечна война с Израел. Освен като военна сила, „Хизбула“ действа и като политическа партия и участва в ливанското управление.

Европейският съюз обявява военното крило на Хизбула за терористична организация на 22 юли 2013 г.

Решението е взето от Съвета на външните министри на ЕС след дълги дебати и под международен натиск, особено от страна на САЩ и Израел. Ключови причини за решението включват:

- Терористичната атака в Бургас (2012 г.), при която загиват петима израелски туристи и български шофьор – разследването на България посочва участието на членове на "Хизбула".

- Доказателства за участие на "Хизбула" в терористични дейности на територията на ЕС и извън него.

ЕС разграничава военното от политическото крило на организацията. Само военното крило е в списъка на терористичните организации, докато политическото не е забранено и продължава да функционира легално, особено в рамките на Ливан.

Иран

Иран не признава съществуването на Израел и е един от основните поддръжници на антиизраелски групи като „Хизбула“ в Ливан и „Хамас“ в Ивицата Газа. Режимът в Техеран се стреми към регионално господство и използва въоръжени проксита за целта.

Израел и Иран се смятат за най-големите врагове в Близкия изток. Израел се опасява от иранската ядрена програма, въпреки че Иран твърди, че тя има само мирни цели. Израел редовно атакува ирански позиции в Сирия, а по време на клането в Газа през 2023 г. Техеран открито подкрепяше действията на „Хамас“.

Йом Кипур

Йом Кипур е най-свещеният ден в юдейския календар – Денят на изкуплението. През 1973 г. по време на този празник Египет и Сирия започват изненадваща атака срещу Израел, което води до Йомкипурската война.

На 7 октомври 2023 г., в навечерието на еврейския празник Шмини Ацерет и 50 години след Йомкипурската война, „Хамас“ извършва нападение срещу Израел, при което са убити над 1200 души, а стотици са отвлечени.

ООН (Организация на обединените нации)

ООН е международна организация, създадена през 1945 г. с цел запазване на мира и сигурността в света. Тя играе централна роля в Близкия изток – още през 1947 г. предлага разделение на Палестина между еврейска и арабска държава. Израел приема предложението, арабските държави – не.

Днес ООН поддържа в региона мироопазващи мисии и програми за подпомагане на палестинските бежанци. Редица резолюции на Съвета за сигурност критикуват израелската окупация и призовават за мирно решение с две държави. В същото време Израел и САЩ често критикуват ООН за пристрастност.

Агенция на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток  (UNRWA)

(United Nations Relief and Works Agency for Palestine Refugees in the Near East)

Агенция на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток е основана през 1949 г. след Арабско-израелската война. Осигурява образование, здравеопазване, социални услуги и хуманитарна помощ за над 5 милиона палестински бежанци в ивицата Газа, Западния бряг, Йордания, Ливан, Сирия.

UNRWA често е обект на политически спорове, особено от страна на Израел, който обвинява агенцията в пристрастие и в поддържане на бежанския статус без трайно решение.

През октомври 2023 служители на UNRWA участват в атаките на „Хамас“. Агенцията уволни няколко служители и започна вътрешно разследване.

ООН възложи независима проверка под ръководството на бившата френска външна министърка Катрин Колона.

Израел дългосрочно обвинява UNRWA, че поддържа „статус на бежанци“ без трайно решение. Допуска радикализиране в училищата си (учебници, символика). Инфилтрирана е от „Хамас“ в Газа.

UNRWA заяви, че няма институционално участие в насилието и че не носи отговорност за действията на индивидуални служители. Настоя за защита на хуманитарната мисия, особено в контекста на кризата в Газа.

Палестински бежанци

Според последните данни от UNRWA  в страните от Близкия изток (Газа, Западния бряг, Йордания, Ливан и Сирия) са регистрирани около 5,9 милиона палестински бежанци. 2,5 милиона живеят в Западния бряг и Газа.

Бежанският статут на палестинците е доживотен и наследяем според критериите на UNRWA. Това означава:

1.     Предава се по наследство — от родители на деца, независимо къде са родени.

2.     Без автоматично прекратяване — дори ако човек придобие гражданство в друга страна (например Йордания), той може да остане регистриран като палестински бежанец.

3.     Не зависи от местоживеене — палестинец, живеещ извън Близкия изток, все още може да се счита за бежанец по смисъла на UNRWA, ако произхожда от семейство, изселено през 1948 г. или 1967 г.

UNRWA е единствената агенция на ООН с отделен мандат, различен от този на Върховния комисариат за бежанците (UNHCR). Докато UNHCR обикновено работи за устойчиво решение (репатриране, интеграция или презаселване) и прекратява бежанския статут при определени условия, UNRWA не прекратява автоматично статута, дори ако ситуацията на индивида се е променила.

Поради това броят на палестинските бежанци системно се увеличава. През 1950 година те са 750 000, през 2000 г. са 3,7 милиона, през 2023 – 5,9 милиона.

Бюджетът на UNRWA за 2023 е 1,2 милиарда долара за грижата за 5,9 милиона само палестински бежанци.

Бюджетът на UNHCR за 2023 е 9 милиарда долара за грижата за 35 милиона бежанци в цял свят, включително и палестинските.

Осло

Осло е столицата на Норвегия, където в началото на 90-те се провеждат тайни преговори между представители на Израел и ООП (Организацията за освобождение на Палестина). През 1993 г. се стига до т.нар. споразумения от Осло, подписани официално във Вашингтон под егидата на САЩ.

Съгласно тях ООП признава правото на съществуване на Израел, а Израел признава ООП като представител на палестинския народ. Създадена е Палестинската автономна власт, която получава ограничена власт в части от Западния бряг и Газа. Преговорите трябва да доведат до създаване на палестинска държава, но мирният процес е прекъснат от насилие и политически разногласия.

Палестинска автономна власт

Палестинската автономна власт е създадена по силата на споразуменията от Осло през 1994 г. Тя има ограничени административни и полицейски правомощия в някои райони на Западния бряг и до 2007 г. – в Газа. След като „Хамас“ поема контрола в Газа, ПАВ е изтласкана оттам. Днес тя е доминирана от „Фатах“ с президент Махмуд Абас. Международната общност признава ПАВ като официален представител на палестинците.

Палестина

Името „Палестина“ идва от латинското Palaestina – название, използвано от римляните след потушаването на еврейското въстание (135 г. сл. Хр.), когато преименуват провинция Юдея на Syria Palaestina. Целта е била да се заличи еврейската идентичност на региона.

Регионът е част от Османската империя, но не съществува политическа единица „Палестина“ – населението се идентифицира предимно по религия, племенна принадлежност и местен произход (напр. йерусалимци, гърци, мюсюлмани и т.н.).

Терминът „палестинец“ (Filastini) не е широко използван като национална идентичност.

След разпадането на Османската империя Великобритания управлява „Палестина“ като мандатна територия по силата на Лигата на нациите от 1917 до 1948.

Терминът „палестинец“ се използва за всички жители на мандатна Палестина, включително евреи, християни и мюсюлмани.

Пример: Еврейските вестници от онова време понякога също носят името Palestine.

Постепенно арабското население започва да използва термина, за да подчертае своята политическа и национална идентичност.

След 1948 г. (след създаването на Израел) „палестинец“ започва да означава основно арабите, изселени от територията на днешен Израел. Създават се бежански лагери, възниква нуждата от нова национална идентичност. Националното самосъзнание се формира особено силно след учредяването на ООП през 1964 г. и войната през 1967 г. и израелската окупация на Западния бряг и Газа.

Палестински територии

Терминът „палестински територии“ обикновено се отнася до Западния бряг и ивицата Газа – територии, които палестинците претендират за своя бъдеща държава. Израел окупира тези територии след Шестдневната война през 1967 г. Според международното право това са окупирани територии.

Западният бряг е разделен на зони А, В и С съгласно споразуменията от Осло. Израел контролира изцяло зона С, която е около 60% от територията и където са разположени повечето израелски селища. Газа е под блокада на Израел и Египет от 2007 г. насам.

Накба

„Накба“ означава „катастрофа“ или „бедствие“. Терминът се използва от палестинците за описване на събитията около създаването на държавата Израел през 1948 г., когато стотици хиляди палестинци са били изгонени или са избягали от домовете си и са станали бежанци. „Накба“ включва масовото изселване на около 700 000 палестинци, загубата на домовете, земите и имотите им, както и социално-икономическата и политическата криза, която следва. Това събитие е основен момент в палестинската колективна памет и идентичност и е основна причина за продължаващия израело-палестински конфликт.

Изселени евреи

Не само палестинци са изселвани. Между края на 1940-те и 1960-те между 600 000 до 850 000 евреи са напуснали или са били принудени да избягат от арабските страни. Докато палестинците бягат от военните действия, евреите са принудени да бягат от антисемитски настроения, насилие, дискриминация, политически промени и конфликти, свързани с арабо-израелската война и създаването на държавата Израел.

Използвани източници: Агенции AFP, DPA, Reuters, германската Федерална централа за политическо образование, "Foreign Policy", UNRWA, CIA World Factbook, FAY, Spiegel, EUR-Lex, U.S. Department of State, "Хамас" от Йозеф Кроитору, "Der Neue Kosmos Welt-Almanach & Atlas 2023", "Близък изток – пътеводител на историята" (2009), Stern, Le Monde