Президентът на Русия Владимир Путин заяви, че Москва е най-доброто място за възможна среща с президента на Украйна Володимир Зеленски, предадоха Ройтерс и ТАСС, цитирани от БТА.

"Следващия път, ако наистина някой иска да се срещне с нас, ние сме готови. Най-доброто място за това е столицата на Руската федерация, градът-герой Москва", заяви президентът на пленарното заседание на Източния икономически форум, провеждащ се във Владивосток.

Путин припомни, че Киев до неотдавна е изключвал възможностите за директен контакт с Русия, а сега моли и предлага такъв. Същото се отнася и за Кремъл - руснаците твърдят, че мандатът на Зеленски е изтекъл и отказват да преговарят с него, докато не се проведат нови избори в Украйна (въпреки че това е невъзможно заради руските бомбардировки). Руският държавен глава, който буквално трябваше да измени Конституцията, за да се задържи на власт, от месеци твърди, че е готов за преговори, но ги саботира и нарушава предложени от самия него предложения за примирия.

Путин увери, че Русия е готова да гарантира 100 процента сигурността на Зеленски и на представители на Киев, ако те решат да дойдат в Москва за разговори, посветени на темата за Украйна.

"Украинската страна иска тази среща и предлага тази среща. Аз казах: "Готово, моля, заповядайте, идвайте. Ние напълно съвършено ще осигурим условия за работа и за сигурност. Гарантираме на 100 процента", подчерта Путин в пространно изказване пред делегатите на форума във Владивосток.

Но пък дефинира като прекомерни изисквания исканията на Киев за среща между него и Зеленски в Киев.

"Понастоящем е невъзможно да се постигнат споразумения по ключови въпроси с Володимир Зеленски",  заяви още Путин. "Вече многократно съм казвал, че съм готов за тези контакти. Но не  виждам голям смисъл. Защо? Защото ще бъде практически невъзможно да се постигне споразумение с украинската страна по ключови въпроси: дори и да има политическа воля – в което се съмнявам – има юридически и технически трудности".

Той обясни, че съгласно конституцията на Украйна всички споразумения по териториите трябва да бъдат потвърдени на референдум. Путин засегна темата за гаранциите за сигурността за Украйна след влизането в сила на споразумение за мир в тази страна. Той подчерта, че тези гаранции трябва да бъдат разработени и за Русия, и за Украйна и подчерта, че Москва ще ги уважава.

Путин каза, че ако войски на НАТО се появят в Украйна, те ще станат законна цел за руската армия.

„Украйна е тази, която трябва да реши дали ще разположи чуждестранни войски на стоя територия“, заяви говорителката на Европейската комисия Паула Пиньо в отговор на въпрос за изявлението на руския президент.

Помолена за коментар на думите му, че за Русия никога не е било проблем присъединяването на Украйна към ЕС, тя отговори:

„Фактът, че президентът Путин вижда мястото на Украйна в ЕС заслужава да бъде силно приветствано.“

Руският президент заяви, че засега не е говорил по телефона с президента на САЩ Доналд Тръмп, след като Тръмп участва по видеоконферентна връзка вчера  среща на върха на „Коалицията на желаещите“ страни.

"Засега не е имало телефонен разговор между мен и Тръмп относно резултатите от тези консултации в Европа", каза Путин. 

Той обаче добави, че няма никакви проблеми в комуникацията между двамата и поясни, че е било сложно да се организира разговор с Тръмп, предвид това, че той лично току-що се връщал от посещение в Китай. Путин визира визитата, по време на която той участва в срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество и беше сред гостите на военен парад по повод 80-ата годишнина от края на Втората световна война.

Русия е готова за икономическо сътрудничество в Аляска, ако САЩ вземат политическо решение за напредване в тази насока, заяви Путин по време на форума във Владивосток. САЩ имат значителен ресурсен потенциал в Аляска, докато Русия притежава ефикасни технологии за разработване на находища от петрол и природен газ, изтъкна Путин. Руският лидер заяви, че Русия има добри предложения за работа с компании от САЩ в Аляска. Той заяви също така, че в САЩ има много технологични компании, които са готови да възобновят или да започнат нова работа с Русия.

Руският лидер добави, че много европейски компании са напуснали Русия по политически причини със загуби, но сега биха искали да се върнат и чакат момента, когато ограниченията за това паднат.

Украйна планира да забрани приближената до Москва Украинска православна църква

Правителството на Украйна обяви днес, че една от двете православни църкви в страната не е успяла да прекъсне дългогодишните си връзки с Москва и скоро може да бъда забранена, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Предстоящата забрана засяга един от двата съперничещи си клона на православието в Украйна. Преди година Върховната рада (украинският парламент) прие закон, забраняващ дейността на Руската православна църква, поради силната ѝ подкрепа за руската инвазия в Украйна. Законът също така позволи налагането на забрана на всяка организация, свързана с нея. Скоро след това последва правителствено разследване на Украинската православна църква (УПЦ), която има дългогодишни връзки с Москва.

УПЦ-Московска патриаршия (както е пълното й име)  осъди пълномащабната руска инвазия в самото ѝ начало през 2022 г. Същата година тя обяви независимостта си от Московската патриаршия и отново потвърди позицията си по-рано тази година. Въпреки това украинското правителство твърди, че УПЦ е отказала да предприеме необходимите стъпки, като например преразглеждането на уставните си документи, за да финализира процеса на отделянето си от Московската патриаршия. 

Мярката на правителството, макар и отдавна подготвена, все още се нуждае от допълнителни правни процедури, за да влезе в сила. Правителството е подало молба до съда за забрана на дейността на самата УПЦ. Ако УПЦ загуби делото, тя ще има право на едно обжалване на решението на по-висока инстанция, преди делото да бъде приключено окончателно - процес, който може да отнеме месеци, отбелязва АП.

Констатацията, че УПЦ има връзки с Москва, бе публикувана от украинската Държавна служба по етнополитика и свобода на съвестта (ДСЕСС). Съгласно приетия миналата година закон на някои конгрегации на УПЦ може да бъде забранено ползването на имоти, които не са тяхна собственост.

Разпоредбата е насочена конкретно към Киевската митрополия на УПЦ, която по същество управлява църквата. Тя се ръководи от митрополит Онуфрий, епископ, чието гражданство Украйна вече е отнела. Съгласно закона свързаните с УПЦ структури, като манастири и регионални епархии (сравними с диоцези), могат да бъдат подложени на подобни санкции.

УПЦ обяви през през 2022 г., че е независима от Москва и започна да предприема значими стъпки, за да подчертае това разделение, като например отказ да споменава руския патриарх Кирил в своите литургии. Той председателстваше събор през 2024 г., в който подкрепи позицията на Москва по отношение на конфликта в Украйна и го обяви за "свещена война".

По-рано тази година ДСЕСС призова УПЦ да предприеме по-нататъшни действия, за да покаже пълното си отделяне от влиянието на Москва. Това включваше всякаква документация, с която се възразява поемането на контрола над църквите на УПЦ от Руската православна църква (РПЦ) в окупираните от Русия територии. 

Онуфрий отказа, като заяви, че по-ранните декларации за независимост на УПЦ са достатъчни. Правителството на Украйна обаче не беше съгласно.

"Това не е религиозна организация, а клон на държава агресор", бе посочено в уебсайта на ДСЕСС. 

"В отговора си ръководителят на УПЦ митрополит Онуфрий декларира отказа си да се съобрази с установения ред".

Следователно, поради липсата на основания да се заключи, че нарушенията са отстранени или че издадената заповед е погрешна, Службата призна Киевската митрополия на УПЦ за свързана с "чуждестранна религиозна организация, дейността на която е забранена в Украйна" и уточни, че става въпрос за РПЦ. 

Приетото становище е основание за пълна забрана на каноническата църква чрез съда, уточни ТАСС. 

На 24 юли Киевската митрополия на УПЦ получи по пощата заповед, задължаваща организацията да прекъсне връзките с РПЦ в рамките на един месец - до 24 август. От 20 май до 8 юли ДСЕСС проведе проучване относно наличието на признаци на принадлежност на Киевската митрополия на УПЦ към чуждестранна религиозна организация, чиято дейност в Украйна е забранена в съответствие със закона за защита на конституционния ред в сферата на дейността на религиозните организации, припомня Укринформ. 

Според проучване на Киевския международен институт по социология от 2024 г. около 70 процента от украинците са православни християни. Само малка част от тях обаче заявяват принадлежността си към УПЦ, въпреки че в проучването тя е била описана като част от Московската патриаршия - твърдение, което тя отрича.

УПЦ все още управлява много енории и манастири в Украйна. Повечето от анкетираните заявиха, че принадлежат към паството на Православната църква на Украйна (ПЦУ), другия клон на православието в страната. През 2019 г. ПЦУ получи статут на автокефална църква от Вселенския патриарх Вартоломей, отбелязва АП.

Украйна: Атакувахме рафинерия в Рязан и склад за петрол в Луганск

Командирът на украинските безпилотни сили Роберт Бровди днес написа в приложението „Телеграм“, че Украйна е атакувала руската рафинерия в Рязан, както и склад за петрол в окупираната Луганска област, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Отломки са паднали на територията на промишлено предприятие след атака с дронове, заяви губернаторът на Рязанска област Павел Малков. По думите му силите за противовъздушна отбрана и за радиоелектронна борба са свалили осем дрона в областта, но няма жертви.

Украинска атака с дронове срещу рафинерията в Рязан в началото на август принуди предприятието да спре работата на половината си капацитет, казаха тогава източници от нефтопреработвателната промишленост.

По изчисления на Ройтерс украински атаки с дронове напоследък са принудили редица предприятия да спрат работа, като те представляват най-малко 17% от капацитета за преработка на петрол в Русия.