Освен рекордното увеличение на разходите на НЗОК през 2024 г., значителен ръст бележат и преминалите през болница пациенти, възстановявайки нивото си до броя им отпреди пандемията от COVID-19. Впечатляващите данни за дейността на болниците са налични на страницата на Националния център за обществено здраве и анализи и от тях е видно, че 2,4 млн. пациенти са преминали през стационарите на лечебните заведения за болнична помощ за 2024 г. 

Свърхпотреблението на болнични услуги е в синхрон със значимия дял на разходите за болниците, относително ниските нива на превантивни грижи и липсата на дългосрочни здравни грижи у нас, което поставя под допълнителен натиск болничната система.

Източник НЦОЗА, НЗОК

За да обобщим:

  • Хоспитализациите достигат нивата преди пандемията от 2,4 млн. броя годишно при население в страната около 6,4 млн. души.
  • Делът на разходите за болнична помощ в общите разходи по бюджета на НЗОК се задържа на сходни нива от около 60-62% - те включват разходите за болнична помощ, за медицински изделия и за онкологично лечение за пациенти, лежащи в болници.
  • Съотнесени към населението броят на хоспитализациите, както и разходите за болници растат за последните години.
  • Ако включим и еднодневния престой, хоспитализациите ще се увеличат допълнително с още около 700 000 броя годишно.
  • През 2024 г. използваемостта на леглата достига 61%, а средният престой – 4,8 дни. Най-висока използваемост регистрират държавните психиатрични болници (77%). Там и средният престой е най-дълъг – 59,7 дни.
  • В частните болници са хоспитализирани около 917 000 пациенти годишно, а средният болничен престой е с около 1 ден по-кратък (3,9 дни).
  • Същевременно по данни на Евростат общите разходи здраве –  . – както от държавния бюджет, така и лично от пациентите – достигат 7,92% от БВП през 2024 г.

Резултатите?

  • България отново е на последно място по очаквана продължителност на живота при раждане сред страните от ЕС със 75,9 години през 2024 г.
  • На пето място по предотвратима смъртност сред европейските страни.
  • На трето място по детска смъртност сред европейските страни.

Здравните резултати не са случайни и поставят под въпрос работи ли добре моделът у нас. Широката мрежа лечебни заведения и финансирането чрез клинични пътеки създават условия за свръхпотребление, които много трудно могат да се ограничат с чисто административни мерки. А контрол върху количеството дейност на болниците е нужен – най-добре би било, ако се коригира финансовият модел чрез създаване на различни стимули за работата им.

Институт за пазарна икономика