ДВ: Кремъл отрича руски изтребители да са нарушили естонското въздушно пространство, но редица експерти и наблюдатели са категорични, че това е поредната умишлена провокация, която тества реакциите на НАТО. Съгласен ли сте?

Руслан Трад: Вече не става дума за провокации, а за офанзивни действия. Провокациите бяха през последните години, когато се събираше информация как би реагирал Алиансът и как биха реагирали отделните страни членки. Идеята беше да се провери не само готовността на НАТО като цяло, а и на отделните държави.

Да изпратиш три самолета, въоръжени с ракети, над столица на съюзническа държава не е просто провокация. Идеята основно е събирането на информация, тъй като когато минат дронове, както стана в Полша, и самолети, както в Естония, се осветяват позиции.

В бъдеще тези позиции могат да бъдат атакувани, както беше направен опит с базата в Жешов (в Полша), която е логистична база за разпределение на оръжия към Украйна. Заради тази атака (с дронове) в Полша имаше спиране на работата в логистичния център там. Това е успешна атака.

На второ място, заедно с тези действия вървят и други способи като хакерски атаки. Както се случи паралелно с летища в Европа.

ДВ: Как реагира НАТО? 12 минути вражески самолети кръжат във въздушното пространство на съюзническа държава, а едва утре се очакват консултации.

Руслан Трад: Това е симптом на проблемите на страните членки. Сякаш лидерството на част от тези страни се страхува да предприеме конкретни стъпки. Това, което трябваше да бъде направено с трите изтребителя, е да бъдат свалени веднага. Дроновете над Полша - също. Тук идва въпросът дали има политическа воля за това. Все още виждаме стъпки назад, опити за отваряне на дипломатическа врата или за незатварянето ѝ. На второ място, Алиансът има леко изоставане в тази сфера. Има тежки оръжия, системи за противовъздушна отбрана, които обаче за разлика например от руските не могат да свалят малки обекти, каквито са дроновете. Тепърва източният фланг ще се въоръжава с подобно оръжие.

ДВ: Т.е. можем да кажем, че въоръжението на НАТО е високотехнологично, но тромаво?

Руслан Трад: Изключително тромаво, а и много скъпо. Не можеш да вдигаш самолети от типа на F-35, за да сваляш дрон, който не е прецизен, с базова компютърна система е и е направен от дърво и пяна за 3000 долара. А ти вдигаш системи за милиарди, харчиш снаряди, които да свалят тези дронове и на всичко отгоре не ги сваляш напълно. Украинската армия има 80% успеваемост, натовските системи - 40-50%.

ДВ: На какво се дължи това?

Руслан Трад: Подготовката на Алианса да се справя с такива атаки не е на подходящото ниво. Дълги години се избягваше изобщо темата, че може да има конфликт с Русия. Докато другата страна - Русия, Китай и Иран - се въоръжаваше и подготвяше за различни атаки срещу Украйна и съюзниците ѝ, сред страните членки на НАТО нямаше единомислие как да се действа, а оръжията, които се изграждаха и закупуваха, не бяха пригодени към модерния начин на водене на война, каквито са дроновете и хибридните атаки. Щом е възможно в момента да се извършват хакерски атаки и да се атакуват летища и критична инфраструктура, това е голям проблем.

ДВ: На този фон колко по-страшно звучи в момента предупрежението на германското разузнаване, че Русия се готви за открит конфликт с НАТО и то до 2030 година

Руслан Трад: Мисля, че ще бъде преди 2030 година. Натам ме води това, което чувам от мои контакти, по време на срещи в Брюксел. От години има разделение между гледната точка на военните щабове и на политическите кръгове в НАТО и ЕС. Военните предупреждават от десет години, още от първата инвазия в Украйна. Политическите кръгове - къде заради избори, къде заради проруски политици - загубиха това време. В този период Русия тества различни системи - първо в Сирия, после в Украйна. Тези системи в момента могат да се прилагат и в европейски контекст. Затова тези преднамерени офанзивни действия са проблем - събира се информация, осветяват се позиции. Сблъсъкът може да се случи много по-бързо, ако гледаме сигналите, които идват всяка седмица.

ДВ: На 28 септември предстоят избори в Молдова, които се смятат за ключови. Може ли проруското крило да пробие там и има ли опасност страната да се отклони от своя проевропейски път?

Руслан Трад: Тези избори предоставят на проруските фракции в Кишинев по-голяма възможност да спечелят от предишните. Населението на Молдова е разделено, през последната година успешно бяха извършени руски информационни операции. Има голям шанс в Кишинев да видим победа на проруски сили.

Говорейки за руски дронове, такива прелетяха и над Молдова. Показателно е, че съседна Румъния едва ли не ги придружи да напуснат румънското въздушно пространство и да извършат атаки в Одеска област. Ако Молдова има проруско правителство, това ще е много опасно за целия регион, включително и за нашия Черноморски регион.

ДВ: Тук стигаме до България. Каква е ролята на София и доколко страната има ясна външнополитическа и военна позиция и стратегия?

Руслан Трад: Ролята на България би могла да бъде много важна и основополагаща, но за момента политическият елит, който управлява страната, няма нито смелостта, нито желанието да изпълнява такава роля. България е една от основните черноморски държави. Но това дори не се промотира от представителите на страната. Една Финландия например публично изразява позицията, че счита сигурността на балтийския регион като директно свързана с тази в черноморския. В България това не се говори публично. Отделно България, макар и да е една от основните държави, които доставят оръжия към Украйна, избягва тази тема, което помага за разпространението както на спекулации, така и на проруски възгледи.

ДВ: Въпрос за 1 милион: руски зависимости, некомпетентност или тънки политически сметки стоят зад това?

Руслан Трад: Можем да включим и трите. Не можем да подценяваме обаче влиянието на проруските кръгове в България. В последно време има едно пренебрежително отношение към този аспект. Сигналите показват, че хората, които говорим по темата, нито преувеличаваме, нито сме алармисти. Влиянието на Русия не просто е там, а свързаните с проруските кръгове дори не се притесняват да го изразяват. Това е причината партньорите да виждат Румъния като много по-близък партньор, въпреки че България е далеч по-основна черноморска държава.

ДВ: "Ако искаш мир, готви се за война", са казали римляните. Как Европа да се подготви?

Руслан Трад: Вървят добри процеси в тази посока. Европейски отбранителни компании започнаха да получават повече поръчки на държавно ниво. Знаем, че се отделя и значителна част от бюджета на ЕС за превъоръжаване. Но трябва да се забърза този процес. Нямаме толкова време. Русия, Иран и Китай водят, техните общества са в пъти по-подготвени за конфликт и отделно може и да изостават от западните армии, но лидерите им са по-подготвени за ескалация.

ДВ: Съединените щати съюзник ли са?

Руслан Трад: Все още. Но се вижда все по-голямото отстъпване на европейските армии, щабове и политически лидери от мисълта, че трябва да разчитаме на Вашингтон за отбраната на Европа. Това е добра новина. Европа имаше нужда от този стрес. Трябва да имаме стратегическо партньорство, но не и зависимост.

"Дойче веле"