Изкуственият интелект (AI) нахлува във все повече офиси и компании с обещания за революционна промяна – по-бързо изпълнение на задачи, автоматизирани отчети, интелигентни анализи. Но както често се случва с технологичните вълни, реалността не е толкова лъскава, колкото звучи в презентациите.

Според ново изследване на Harvard Business Review (HBR), много от задачите, извършвани от изкуствен интелект, всъщност не водят до напредък, а до... "workslop" – нов термин за некачествена, подвеждаща или непълна работа, която вместо да спести време, създава нужда от допълнително усилие.

Какво всъщност е "workslop"?

"Workslop" (букв. "работна помия") е резултатът от генеративните AI системи (като ChatGPT и други), които умеят да създават граматически правилни и добре звучащи текстове – но често с грешна, неточна или повърхностна информация.

На пръв поглед всичко изглежда добре: изреченията са подредени, стилът е професионален. Но съдържанието често е объркващо или просто... безполезно.

Реални последици в реални офиси

Изследване на BetterUp Labs и Stanford Social Media Lab показва, че 40% от служителите в САЩ са получавали некачествено съдържание, генерирано от AI, само за последния месец.

Според анкетите, всяка такава "AI грешка" струва на работещите средно два часа допълнителна работа – за преработка, редакция, сверка и координация с колеги.

"Трябваше да губя време, за да проверя информацията сам", разказва директор от търговската индустрия. "После загубих още време да организирам срещи с други ръководители, за да изясним проблема. И накрая – да свърша задачата отначало."

Изводите не са само логистични – оказва се, че грешките от изкуствен интелект рушат и екипната динамика. Над половината от анкетираните служители казват, че получаването на некачествена AI работа ги дразни (53%), а 22% дори се чувстват обидени. Още по-лошо – хората, които пращат подобна работа, започват да се възприемат като по-малко компетентни и по-ненадеждни колеги.

Огромна инвестиция, минимална възвръщаемост

Докато използването на AI расте – според Gallup броят на служителите, които използват AI поне няколко пъти годишно, се е удвоил за последните няколко години – много компании осъзнават, че реалните ползи са ограничени.

Изследване на MIT Media Lab стига до стряскащия извод: по-малко от 10% от AI проектите носят реални приходи. Или с други думи – над 90% от организациите не виждат никаква финансова полза от инвестициите си в изкуствен интелект.

Проблемът е кога и как се ползва AI

Проблемът не е само в технологията. 

Много компании въвеждат AI масово, без ясна цел – "използвай AI за всичко", се превръща в корпоративна мантра. Това обаче води до механично копиране и безсмислени автоматизации, вместо до интелигентна работа.

Експертите препоръчват да са налице ясни граници: къде и кога е уместно да се ползва AI. Винаги да има човешки надзор над финалните резултати. И мениджърите да дават пример - като ползват AI с ясна цел, не по инерция.

Изкуственият интелект е мощен инструмент, но само ако бъде използван с разум и мярка. Иначе се превръща в поредната корпоративна мода, която изгаря време, нерви и ресурси.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".