Президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди разполагането на 300 военнослужещи от Националната гвардия в Чикаго, часове след като федерални имиграционни агенти простреляха въоръжена жена в предградие на града. Инцидентът, който доведе до избухване на протест, бе посочен от Белия дом като "неотложен повод“ за активиране на войскови части. Според властите става дума за самозащита, но местните жители и правозащитни организации настояват за независимо разследване.

Този ход обаче надхвърля рамките на конкретния случай и навлиза в полето на острата политическа битка между федералното и щатското управление. Чикаго от месеци е в реторичния прицел на Тръмп, който многократно го сочи като пример за "беззаконие“ и "град, изгубен от либералите“. Той обещава действия "срещу престъпността“, но според губернатора на Илинойс Джей Би Притцкър, истинската цел е съвсем различна.

"Това е опит да се произведе криза – фалшива, политически удобна и юридически съмнителна“, заяви Притцкър. "Тръмп злоупотребява с властта си и се опитва да покаже мускули в щат, който не го иска.“

Изказването му бе подкрепено и от кмета на Чикаго, според когото изпращането на федерални сили без местно съгласие нарушава основните принципи на управление.

Тръмп, от своя страна, не се посвени да атакува опонентите си в серия от изказвания, в които заяви, че градове като Чикаго, Портланд и Лос Анджелис са "заложници на левичарска некомпетентност“ и че единствено федералната власт може да възстанови реда. В последните седмици неговата администрация разположи гвардейци и в други градове, където се провеждат антиправителствени протести, включително Вашингтон, Мемфис и Лос Анджелис.

Опитът за подобно разгръщане в Портланд бе временно блокиран от федерален съд, след като градската управа заведе дело срещу Министерството на вътрешната сигурност. Съдията определи действията като "потенциално неконституционни“ и предупреди, че федералната намеса не може да се основава само на политическа преценка, без реална заплаха за националната сигурност.

В Чикаго обаче разполагането вече е в ход. Според прессекретаря на Белия дом войниците няма да изпълняват полицейски функции, а ще "подпомагат охраната на федерални сгради и служители“. Това обяснение не успокоява местните власти, които виждат в операцията не помощ, а демонстрация на сила и опит за въвеждане на военизирано управление. Губернатор Притцкър заяви, че обмисля съдебни действия, включително искане за блокиране на заповедта чрез федерален съд, по примера на Портланд.

Междувременно в градските квартали на Чикаго напрежението се покачва. Протестни шествия се организират всекидневно, като мнозина жители възприемат разполагането на войници като провокация, а не като защита. Правозащитни групи, включително Американският съюз за граждански свободи (ACLU), обявиха, че ще следят отблизо действията на гвардията и няма да допуснат "повторение на сцените от 2020 г.“, когато военни части на Тръмп бяха използвани срещу протестиращи във Вашингтон.

Ситуацията вече се прелива в национален дебат за границите на президентската власт и ролята на федералната армия в мирно време. Законът за въстанията от 1807 г. дава известна правна опора на президента да разположи сили без разрешение от местните власти, но само при екстремни обстоятелства, каквито според критиците не са налице в момента. Конституционалисти предупреждават, че подобна употреба на закона отваря опасен прецедент, при който всеки бъдещ президент може да изпраща войници в опозиционно настроени щати с аргумента за "градски безредици“.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".