Мария Корина Мачадо, венецуелската опозиционна лидерка, е тазгодишният нобелов лауреат за мир, съобщи в Осло норвежкият Нобелов комитет.

"Нобеловата награда отива при един смел застъпник на мира - една жена двигател на прехода от диктатурата към демокрацията, един символ на обединение във време, в което демокрацията е под натиск", се казва в аргументацията на норвежкия Нобелов комитет, представена от Йорген Ватне Фриднес, ръководител на норвежкия Нобелов комитет.

Нобеловите награди носят името на шведския индустриалец Алфред Нобел, който е техен учредител, като само тази за мир се обявява в Осло, останалите се обявяват в шведската столица Стокхолм. След обявяването на победителя днес, наградата за мир ще бъде връчена тържествено на 10 декември на церемонии в Осло. Ден преди това - на 9 декември - лауреатът ще даде и пресконференция, предаде БТА.

Коя е Мария Корина Мачадо

Мачадо е родена през октомври 1967 г. По образование e инженер, учила е и финанси, се пояснява в биографична справка за нея на сайта на Нобеловите награди. Закратко е работила в сферата на бизнеса. През 1992 г. създава фондацията „Атенеа“, която работи в полза на бездомните деца в Каракас.

Десет години по-късно тя става един от основателите на "Сумате", организация, която насърчава честните и свободни избори, подготвя наблюдатели за изборите и наблюдава гласуванията в страната.

През 2010 г. Мачадо е избрана за депутат в парламента на страната. През 2014 г. е отстранена от властите от депутатския пост. През 2017 г. Мачадо подпомага основаването на коалицията "Аз съм Венецуела", която обединява продемократични сили в страната.

През 2023 г. се кандидатира за президент на изборите през следващата 2024 г. и спечели спечели предварителните избори на опозицията. Режимът обаче не я допусна до участие. Така на миналогодишния вот тя подкрепи кандидатурата на бившия дипломат Едмундо Гонсалес Урутия. Повечето социологически агенции му даваха преднина от 30-40% пред държавния глава Николас Мадуро.

След вота обаче контролираната от социалиста избирателна комисия оповести, че настоящият лидер е постигнал убедителна победа. И отказа достъп на представители на опозицията до избирателните секции. Последваха многохилядни протести във Венецуела, на които властите отвърнаха с насилие.

Мачадо рядко се появява на публични места след изборния ден - закратко бе арестувана през януари 2025 г., след като се яви на протест против инаугурацията на Мадуро.

Що се отнася до Урутия - венецуелските власти издадоха заповед за неговия арест и през септември 2024 г. Испания му предостави убежище.

Миналата година двамата опозиционери получиха наградата "Сахаров", която всяка година Европейският парламент присъжда за свобода на мисълта.

За Нобеловата награда за мир

На сайта на Нобеловите награди се припомня, че номинации за Нобеловата награда за мир могат да се правят до 31 януари на всяка година. В началото на март Норвежкият нобелов комитет обяви, че за наградата за 2025 г. са номинирани общо 338 лица и организации. Списъкът с номинираните остава таен и се разсекретява 50 години по-късно. Но отделни лица и организации, които са номинирали някого, могат да оповестят това още сега.

Нобеловият лауреат за мир получава медал от 18-каратово злато, който е дело на норвежкия скулптор Густав Вигеланд, диплом, създаден от прочути норвежки и шведски калиграфи и 11 милиона шведски крони (1,19 млн. щатски долара).

Нобеловата награда за мир се връчва от 1901 г. Има общо 105 нобелови лауреати за мир, се припомня в справка в сайта на Нобеловите награди. Отличието не е било присъждано 19 пъти - през 1914-1916, 1918, 1923, 1924, 1928, 1932, 1939-1943, 1948, 1955-1956, 1966-1967 и 1972 г. Причината е, че през тези години Норвежкият нобелов комитет е преценил, че никой не отговаря на критериите за получаването на наградата.

71 награди са били присъдени само на един лауреат. 31 – са били споделени от двама лауреати. В три случая наградата е била поделена от трима лауреати. Това се случва за първи път през 1994 г., когато отличието споделят палестинският лидер Ясер Арафат и израелските лидери Шимон Перес и Ицхак Рабин за техните усилия за трайно решение на израело-палестинския конфликт. През 2011 г. Нобеловата награда за мир отива при президентката на Либерия Елън Джонсън Сърлийф, либерийската активистка Лийма Гбоуи и йеменската активистка, журналистка и правозащитничка Тауакол Карман за техните усилия в битката за повече сигурност, права и свободи за жените. През 2022 г. Нобеловата награда за мир е присъдена на беларуския опозиционер Алес Беляцки, руската правозащитна организация „Мемориал“ и украинската правозащитна организация Център за граждански свободи. 

Общо 142 са нобеловите лауреати за мир – 111 физически лица и 28 организации. От тези организации Международният комитет на Червения кръст е получавал отличието три пъти (през 1917, 1944 и 1963 г.), а Службата на върховния комисар на ООН за бежанците – два пъти (през 1954 и 1981 г.).

Най-младият лауреат на Нобеловата награда за мир е пакистанската активистка за правото на децата и младежите да получават достойно образование Малала Юсафзаи. Тя е удостоена с отличието за мир през 2014 г., когато е едва на 17 години. Най-възрастният лауреат е полско-британският учен и активист Джоузеф (Юзеф) Ротблат, който е награден през 1995 г., когато е на 86 години, за усилията му за елиминирането на ядрените оръжия. Той получава тогава наградата заедно с Пъгуошките конференции за наука и световни проблеми - пацифистка международна организация, включваща учени и общественици, обединили сили за намаляване на международното напрежение и на рисковете от въоръжен конфликт.

От 111 физически лица, спечелили Нобеловата награда за мир, едва 19 са жени, като за първи път жена печели отличието през 1905 г. и това е Берта фон Зутнер, австрийска писателка и радетелка за мир. За последно жена е печелила Нобеловата награда за мир през 2023 г. и това беше иранската активистка и правозащитничка Наргес Мохамади. Тя я получава, докато е за пореден път в затвора.

Американският учен и активист в борбата срещу ядрените опити Лайнъс Полинг получава на два пъти Нобелова награда, но само единия път става дума за Нобеловата награда за мир. През 1962 г. той я печели за битката си срещу ядрените опити и срещу ядрената надпревара между Изтока и Запада.  А преди това през 1954 г. печели Нобеловата награда за химия за изследванията му на естеството на химическите връзки и на тяхното приложение в изясняването на структурата на комплексните субстанции.

През 1973 г. виетнамският политик Ле Дък Тхо печели Нобеловата награда за мир заедно с американския държавен секретар Хенри Кисинджър за преговорите за постигане на споразумение за мир във Виетнам. Виетнамецът обаче казва, че не е в състояние да приеме наградата, като цитира като причина това, че мирът още не е настъпил във Виетнам по онова време. 

Освен Наргес Мохамади, още петима лауреати на Нобеловата награда за мир са удостоени с отличието, докато са зад решетките и това са германският пацифист и журналист Карл фон Осиецки през 1935 г. заради усилията му да разкрие пред света тайното превъоръжаване на Германия и за усилията му в подкрепа на каузата на мира, Алес Беляцки преди три години, китайският активист Лю Сяобо през 2010 г. и правозащитничката от Мианма и активистка срещу хунтата Аун Сан Су Чжи през 1991 г., която след падането на режима на военните оглави гражданско правителство, но след новия преврат в родината си отново беше осъдена по редица дела,.

Нобеловата награда за мир е връчвана само един път посмъртно. Това се случва през 1961 г., когато тя е присъдена на Даг Хамаршелд, шведски политик, икономист и дипломат и заместник-генерален секретар на ООН. Той загива през 1961 г. в самолетна катастрофа близо до Ндола в едновремешната Северна Родезия, която днес е Замбия. Причините за катастрофата остават неясни, като в доклад на ЦРУ се твърди, че съветското КГБ е отговорно за нея. Наградата  е присъдена на Хамаршелд заради това, че "той превръща ООН в ефективна и конструктивна международна организация, способна да вдъхне живот на принципите и на целите, изразени в Устава на ООН". През 1974 г. е решено Нобеловата награда за мир да не се присъжда посмъртно. 

През първите 100 години на Нобеловата награда за мир, тоест от 1901 г. до 2001 г., са били номинирани общо 4857 физически и юридически лица. От тях международните организации са били общо 690, като те са печелили общо 20 пъти наградата. 

В географски план Западна Европа има общо 1694 номинирани през първите 100 години на наградата, като от тях са спечелили 44. Източна Европа има общо 323 номинирани и само 3 победители. Северна Америка има 964 номинирани и 19 победители. Латинска Америка има 345 номинирани и 5 победители. Азия има 677 номинирани и 12 победители. Африка има 164 номинирани и 6 победители.

През годините номинирани са били Махатма Ганди, Невил Чембърлейн, Франклин Рузвелт, Хари Труман, Конрад Аденауер, Хуан и Ева Перон, Джавахарлал Неру и други държавници и политици. Номинирани са били и диктатори като Бенито Мусолини, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. Британският премиер Уинстън Чърчил е бил номиниран също, но в крайна сметка печели Нобеловата награда за литература, присъдена му през 1953 г.

За Нобеловата награда за мир са били номинирани и редица творци, като например Ерих Мария Ремарк и Лев Толстой, а също и философи като Мария Монтесори или знатни персони, като крал Албер Първи Белгийски, етиопският император Хайле Селасие, крал Павел Първи Гръцки, принц Карл Шведски, император Николай Втори и др.

Няма ограничения колко пъти даден човек може да бъде номиниран за наградата. Така например в периода 1916 - 1931 г. американската общественичка и пацифистка Джейн Адамс, ръководителка на Международната женска лига за мир и свобода, е била номинирана общо 91 пъти, преди най-накрая да спечели отличието. 

Миналата година Нобеловата награда за мир беше присъдена на японската асоциация на оцелелите от американските ядрени бомбардировки в Хирошима и Нагасаки „Нихон хиданкьо“, припомнят световните агенции.

Тази година се навършиха 80 години от тези ядрени удари.