В берлинска лаборатория германски стартъп разработва технология, която звучи като научна фантастика, но вече се тества на практика - превръщане на живи насекоми в разузнавателни платформи, разказва TechSpot. Компанията SWARM Biotactics създава микроскопични електронни „раници“, с които мадагаскарски съскащи хлебарки се използват като мобилни разузнавателни единици в труднодостъпни и опасни среди.

Проектът комбинира биология, електроника и роботика. Миниатюрните устройства, монтирани върху насекомите, могат да носят камери, микрофони и доплеров радар. В сегашния си вариант системата тежи до 15 грама, като инженерите работят по сваляне на теглото до 10 грама, за да се намали натоварването върху животното.

Изборът на хлебарки не е случаен. Главният изпълнителен директор на SWARM Biotactics Щефан Вилхелм обяснява, че мадагаскарската съскаща хлебарка е достатъчно голяма, за да носи малък полезен товар, изключително издръжлива и добре проучена от научна гледна точка.

"Милиони години еволюция са създали много устойчиво, много мобилно и много способно насекомо. За това, което искаме да правим, това е перфектното животно", казва Вилхелм.

Според него хлебарките могат да оцелеят при излагане на химикали, високи температури и дори радиация – условия, в които хора или конвенционални роботи не могат да работят безопасно.

"Това е нископрофилно, изключително енергийно ефективно и почти неоткриваемо. А мащабирането е практически неограничено", допълва той.

Компанията вече експериментира и с други видове насекоми, включително скакалци и щурци.

Ключов елемент в технологията е неврофизиологичният интерфейс, разработен от специалисти по невронаука. Той използва електроди, прикрепени към антените на хлебарките, за да стимулира естествените им навигационни реакции. Човешки оператори могат да насочват отделни насекоми чрез контролери, но дългосрочната цел е автономно управление на цели рояци.

"С алгоритмите, които разработваме, можем да насочваме цял рой към дадена цел. Това може да са 10, но и 100 насекоми", обяснява Вилхелм.

В рамките на един рой всяка хлебарка може да изпълнява различна функция – едни носят камери, други отговарят за комуникацията или позиционирането. Чрез триангулация между отделните единици изследователите могат да определят точното местоположение на роя, включително в подземни или комуникационно „отказани“ зони.

От компанията подчертават, че процесът не причинява болка на насекомите и че тяхното състояние е пряко свързано с надеждността на системата. По думите на Вилхелм „те трябва да имат добър живот, за да работят добре“.

Разработката се появява на фона на засилените опасения за сигурността в Европа и разширяването на отбранителните инициативи на Германия и съюзниците ѝ от НАТО заради войната в Украйна. SWARM Biotactics вече си сътрудничи с Бундесвера – германските въоръжени сили – за полеви тестове на хлебаркови рояци, като фокусът засега е изцяло върху разузнавателни, а не нападателни мисии.

Освен във военната сфера, технологията може да намери приложение и при спасителни операции – например за откриване на оцелели под развалините след земетресения или взривове. Според Вилхелм първите по-мащабни внедрявания на системата могат да се очакват в рамките на следващите 18 до 24 месеца.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".