Иранският аятолах Али Хаменей има резервен план за бягство от страната, ако силите за сигурност не успеят да потушат протестите или дезертират. Това става ясно от разузнавателен доклад, с който се е сдобило британското издание "Таймс".

86-годишният аятолах планира да избяга от Техеран с тесен кръг от до 20 помощници и роднини.

"План Б" е за Хаменей и много тесния му кръг от сътрудници и семейство, включително сина му Моджтаба, посочен за негов наследник", обявил източник от разузнаването пред медията.

Бени Сабти, който е служил десетилетия в израелското разузнаване, след като е избягал от режима на аятоласите осем години след ислямската революция, е казал пред "Таймс", че Хаменей ще избяга в Москва, тъй като "няма друго място за него". Хаменей също така "се възхищава на Путин, тъй като иранската култура е по-близка до руската".

Планът за бягство наподобява измъкването от Сирия на диктатора Башар Асад, който отлетя от Дамаск за Москва, за да се присъедини към семейството си, преди опозиционните сили да щурмуват столицата през декември 2024 г.

"Те са планирали изходен път от Техеран, в случай че почувстват нужда да избягат", което включва "събиране на активи, имоти в чужбина и пари в брой, за да се улесни безопасното им преминаване", посочва източникът.

Според разследване на Ройтерс от 2013 г., активите на Хаменей се оценяват на 95 милиарда долара. Много от най-близките му помощници имат близки, които вече са се изнесли в чужбина, включително в САЩ, Канада и Дубай.

В разузнавателния доклад е направен психопрофил на лидера. Смята се, че Хаменей е "по-слаб, както психически, така и физически" след 12-дневната война с Израел от миналата година. Не е бил виждан и чуван публично през последните няколко дни. По време на войната Хаменей се е укривал в бункер, избягвайки съдбата на няколко други високопоставени служители на Корпуса на гвардейците.

Той е оценяван като "параноичен" лидер - черта, която е оформила плана му да напусне Иран в случай че силите му го изоставят.

"От една страна, той е много идеологически мотивиран, но от друга страна, е прагматичен в това, което вижда: вижда тактически компромис за дългосрочна по-висша кауза. Той мисли дългосрочно", се посочва в доклада.

През последната седмица национални протести, предизвикани от икономически трудности, обхванаха градове в Иран, включително в свещения град Кум. Протестиращите обвиняват органите на реда - съставени от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГС), милицията Басидж, полицията и армията - в използване на насилствени средства, включително бойни изстрели, сълзотворен газ и водни оръдия, за да потушат демонстрациите. Силите са под пълното командване на Хамейни, който е върховният източник на власт в ислямската република.

По данни на организации за защита на човешките права при безредиците в Иран са убити няколко демонстранти. Според Iran Human Rights най-малко 19 души са загинали. Стотици други са били ранени и арестувани, съобщи базираната в Осло организация в свой доклад. Освен това се твърди, че в някои райони властите са използвали тежки оръжия, за да потушат протестите.

Друга правозащитна организация – Hengaw, също със седалище в Норвегия, съобщи за най-малко 17 загинали през първите седем дни на протестите. След това са били арестувани повече от 500 души.

Иранското правителство не предоставя официална информация за безредиците и броя на жертвите. Поради това актуалните данни се основават главно на съобщения в социалните мрежи и на сведения от правозащитни активисти в чужбина. Тези информации не могат да бъдат независимо проверени.

По думите на очевидци в центъра на столицата Техеран са се разиграли драматични сцени. Демонстрантите игнорирали призивите на полицията незабавно да напуснат района. В отговор служителите на реда нападнали тълпата с палки, сред които имало много млади жени.

Част от участниците в протестите били насилствено вкарани в микробуси и откарани, а други потърсили убежище в близки магазини, за да се защитят от полицията и силите за сигурност.

Безредиците разтърсват Иран от миналата неделя. Първоначално хората протестираха в Техеран срещу икономическата политика на правителството, но скоро демонстрациите прераснаха в национални политически протести, обхванали цялата страна.