Юристите на Съвета за електронни медии (СЕМ) ще разгледат казуса с освобождаването на Мария Цънцарова от bTV и дали има нарушение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) в него.

Това решиха членовете на регулатора на днешното си заседание след дълга дискусия. Те взеха решение и да се организира среща с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), информира БТА.

В първа точка на първото заседание на регулатора за тази година бяха разгледани свободата на словото, правата на журналистите и спазването на журналистическата етика. Повод за обсъждането бе отстраняването на журналистката Мария Цънцарова от ефира на Би Ти Ви в края на 2025 година. 

Габриела Наплатанова, член на СЕМ, отбеляза, че регулаторът реагира за втори път през последната година с позиция по отношение на Мария Цънцарова, „тъй като към нея имаше атаки в последната година, включително имаше организирана и кръгла маса, на която се обсъждаха тези проблеми, свързани с медийната среда, но очевидно, че не е било достатъчно“.

„Това за мен е един сериозен трус в една от най-гледаните телевизии и би следвало да се направят изводи и вътре, в рамките на медията, от която аз също съм била част 22 години. И за мен действително е доста предизвикателно да говоря по тази тема, тъй като тя засяга в известен смисъл и различни вътрешни решения и политики, които се водят, но те не са характерни само за тази конкретна медия, те са характерни и за другите големи електронни медии, тъй като в печата имам по-малко наблюдение, не съм била никога в печатна медия. Но това, което мога да кажа, че за мен е учудващо какво накара медията да пожертва една от най-популярните си разпознаваеми водещи и символ на остра публицистика Мария Цънцарова“, каза Наплатанова.

По думите й очаквано реакциите бяха полярни, защото „като знаков журналист Мария Цънцарова вземаше позиция от екрана и си създаваше много поддръжници, но и много неприятели, които организираха множество атаки и очернящи кампании през социалните мрежи в последната година. Ако един журналист не търси истината и не провокира обществени реакции с работата си, то от работата му няма смисъл“.

Тя припомни, че и преди много журналисти са били отстранявани.

„Този процес не засяга само една личност и само една медия. Той засяга цялата медийна среда и това е отдавна. Само в последното проучване на Асоциация на европейските журналисти в България сред повече от 200 журналисти, което е анонимно, 77% от участниците в това проучване са оценили външния натиск към работата им преди всичко като политически“, посочи Наплатанова.

Тя подчерта, че не бива да има пряка намеса от страна на СЕМ в този казус по отношение на медийната свобода редакцията да си определя кадровите решения и редакционната политика, защото новоприетият Акт за свобода на медиите категорично го забранява.

„Така че медията в своята позиция също ясно обясни, че няма да се поддаде на натиск. Едно наше категорично действие по този казус би се възприело като натиск“, каза още Наплатанова. 

Тя предложи СЕМ да се срещне с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), „за да няма нови празни столчета“ и да има яснота как се вземат такива решения в редакциите. Предложението й бе прието от членовете на Съвета.

Къдринка Къдринова, член на СЕМ, каза, че „медийната среда в България отдавна е болна, причините са много и би трябвало да са обект на сериозни анализи, защото именно състоянието на медийната среда е и най-видимият показател, по който може да се съди за състоянието на демокрацията в обществото“.

Тя припомни, че единствената организация, подела темата за законодателна защита на правата на журналистите още през 2017 година, бе Съюзът на българските журналисти, като оттогава са се сменили много парламентарни състави, „но никой депутат досега не е посегнал дори само да разгледа предложенията“.

„От десетилетия се ширят злопотреби с журналистическия труд чрез унизително ниското заплащане като масова практика. За огромната ножица в заплащането на отделни звезди и на масовите „пчелички“ е редно също да се говори високо. Понякога „пчеличките“ се опитват да го правят, даже се организират за стачни действия. Но винаги се намират начини да бъдат възпрени, често с недвусмислени заплахи, което също е драстично посегателство върху журналистическите права. Държа да обърна внимание върху продължаващите да виреят в много медии порочни форми на заплащане на журналистическия труд - с договори за минимални заплати, с нищожни осигуровки, с неясни добавки на ръка или с променливи краткосрочни граждански договори“, посочи Къдринова.

„Категорично смятам за задължение на законодателя журналистиката най-после да придобие статута на общественозначима, дори стратегически важна за демократичните устои дейност. Разбира се, с всички произтичащи права, задължения и отговорности“, каза още тя. 

В своето изказване тя коментира и последното решение на Комисията по журналистическа етика, публикувано в края на 2025 г. по казуса с обвиненията на Христо Грозев срещу Диляна Гайтанджиева, че е работила за руските служби, според което няма данни за нарушение на Етичния кодекс на българските медии в отразяването на случая. Къдринова отбеляза, че в текста, изпратен до СЕМ, комисията е поискала от трите национални телевизии - Нова телевизия, Би Ти Ви и БНТ да посочат дали те самите считат, че са допуснали нарушение на етичния кодекс. Отговорили са само Нова и Би Ти Ви и те не считат, че са допуснали нарушение.

„Що се отнася до БНТ, за нея е написано следното: „Комисията по журналистическа етика установява, че обществената телевизия не предоставя становище на Комисията по журналистическа етика“, отбеляза още тя.

Къдринова посочи, че в аргументацията за това, че не са открити нарушения, комисията изтъква колко авторитетни са медиите, с които е свързан Грозев и колко ненужно е българските медии да правят проверки на негови твърдения. Сред мотивите за това Комисията изтъква и че Христо Грозев е носител на награда „Оскар“ за филма „Навални“.

„Аз искрено недоумявам. Ако Комисията по журналистическа етика си позволява да пренебрегва Етичния кодекс на българските медии при излизането с позиция по един толкова чувствителен случай, към кого да се обръщат българските журналисти или граждани, почувствали се засегнати от тиражирането на нечии твърдения, за които дори не се уточнява дали са подложени на проверка или не. В този контекст смятам, че е наложително обновяване и прецизиране на наличната в момента законодателна рамка и за спазването на професионалните журналистически стандарти в медиите. Не смятам за подходящото последната дума за спазването или нарушаването на журнастическата етика да има една комисия към една неправителствена организация, каквато е Националният съвет за журнастическа етика. Редно е да се проведе актуална и широка дискусия в обществото и гилдията. Ако надделее мнението, че с тази тема трябва да се занимават все пак неправителствени организации, нека поне да са няколко и да се изработи система за арбитраж, ако възникнат различия в оценките на евентуално няколко действащи паралелно етични комисии“, каза Къдринова.

Галина Георгиева, член на СЕМ, избрана с гласовете на ГЕРБ и ДПС, отбеляза, че задължение на медиите е да бъдат прозрачни и дължат такава прозрачност при вземането на подобен тип решения.

„Това обаче, което ще си позволя да кажа, е, че аз бих могла да обсъждам, да подкрепя или не, единствено и само становище на Съвета за електронни медии, което е написано с мотиви. Тъй като ще си позволя да окачествя някои от последните публични изяви като художествена самодейност, които вкарват регулатора в ненужен обяснителен режим“, каза тя.

Пролет Велкова, член на СЕМ, коментира случая с освобождаването на Мария Цънцарова от Би Ти Ви като „изключително драстичен“. По думите й става дума за „ярък журналист, с изключително голяма аудитория, от малкото останали журналисти, които работят задълбочено, изследват фактите, търсят връзката между тях, позволяват си да мислят критично и да настояват за отговори на неудобни въпроси“.

Тя посочи, че два от аргументите на медията за освобождаването на Цънцарова са в нарушение на текстове от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Това са появата на водещата в ефир „с брандирана чаша с послание, което ясно се асоциира с провеждана в момента политическа кампания“ и „Мария Цънцарова си е позволила в ефир да направи множество коментари, с които обвинява прекия си ръководител, че влияе на редакционното съдържание“.

По думите на Велкова брандираната чаша не носи политическо послание, свързано с партия, а с гражданските протести срещу корупцията и беззаконието в страната.

„Отнемането на правата журналист да изразява позиции, при това подчертано в интерес на обществото, за мен е нарушение на чл. 10 от ЗРТ“, каза тя, посочвайки, че той гласи „гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение“.

По повод аргумента, че журналистката си е позволила да прави коментари с обвинения към прекия си ръководител, Велкова цитира чл. 11, ал. 3 от ЗРТ: „Публична критика спрямо доставчици на медийни услуги от страна на работещи в тях не е нелоялност към работодателя“.

Пролет Велкова предложи СЕМ да възложи на юристите на регулатора да изследват този случай и да го анализират и да преценят дали има нарушение на Закона за радиото и телевизията. Предложението й бе прието от колегите й. 

Тя коментира и решението на Комисията за журналистическа етика.

„Аз не виждам проблеми в това решение. Имам доверие в колегите, които работят там - това са колеги от различни сфери на журналистиката с голям опит, струва ми се, че с всичките си решения дотук са показали, че работят добросъвестно и че, както знаем, невинаги вземат с лекота решенията. И това се случва с вътрешни обсъждания, добросъвестни дебати. Колкото по конкретното решение, аз в самото начало, когато сложихме мониторинг за този казус, имах своите резерви, защото смятам, че не можем да очакваме от медиите да извършват разследване на разследването. Христо Грозев и екип бяха извършили разследване. Работата на медиите беше да го отразят. Това и те направиха“, каза Велкова.

Симона Велева, председател на СЕМ, подчерта, че регулаторът не може и не следва да се намесва в редакционната независимост на медиите и няма правомощия върху кадровите им решения.

„Това е безспорно. В същото време наш дълг е да следим за спазването на принципите на прозрачност, предвидимост и професионални стандарти в работата на доставчиците на медийни услуги, особено когато става дума за водещи журналисти с обществено доверие“, каза тя, уточнявайки, че коментарът й се отнася както за Мария Цънцарова, така и за казуса Христо Грозев - Диляна Гайтанджиева.

„За мен много лош знак и изключително лошо впечатление направи подгряването на това премахване чрез спекулативни публикации в жълтите медии по различни линии, свързани с нейния ритъм на работа, което бе изключително нехигиенично като подход. Затова считам за важно СЕМ да заяви очакванията си към медиите да информират обществото по отговорен и ясен начин, когато се вземат решения с висока обществена чувствителност“, каза председателят на СЕМ по повод отстраняването на Цънцарова. 

По думите й работата на журналиста не е да бъде удобен, а да пита - да задава остри, настойчиви, понякога неудобни въпроси към хората, които упражняват власт.

„Това не е политическа позиция, това е основна мисия на журналистиката в едно демократично общество“, уточни тя. 

Велева отбеляза също, че по отношение на решението на Комисията за журналистическа етика по случая с Христо Грозев и Диляна Гайтанджиева, забавянето на решението с шест месеца е било лош знак.

„Ние го очаквахме своевременно. Същевременно начинът, по който беше представена тази история и възможността да бъдат проверени в достатъчна степен източниците, беше поставен под съмнение, включително от СЕМ. И някои от изводите в решението на Комисията за журналистическа етика, според мен, също не издържат. Това, че някой е спечелил „Оскар“, не го прави винаги и безапелационно надежден, достоверен и единствен източник“, каза тя. 

Габриела Наплатанова отбеляза, че „този казус бе изключително непропорционална атака. Смазваща атака към колега. Все пак, би следвало да се спазват някакви принципи на журналистическа етика и на колегиалност в такъв тип казуси“.