Съединените щати са обсъждали идеята да изпратят еднократни парични плащания на жителите на Гренландия, за да ги склонят да се отделят от Дания и евентуално да се присъединят към САЩ. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на четири източника, запознати с вътрешните разговори. Според двама от тях американски представители, включително служители от Белия дом, са обсъждали суми между 10 000 и 100 000 долара на човек. При население от 57 000 души общата цена на операцията би била около 5,7 милиарда долара — дребни пари за държава с БВП от над 25 трилиона.

Но истинският въпрос не е дали САЩ могат да си го позволят. Въпросът е какво точно купуват. Защото с плащания „на глава от населението“ Вашингтон не се опитва да придобие земя, а хора. Един по един. Това не е сделка за недвижим имот, а схема за подкуп. И ако я погледнем през американския закон „Магнитски“, който санкционира корупция и подкупване на чужди граждани, ситуацията придобива абсурдни измерения: САЩ биха подкупвали граждани на държава членка на ЕС и НАТО, за да откъснат част от територията ѝ.

Трудно е да си представим по-флагрантно погазване на принципите, които самите Съединени щати проповядват: суверенитет, териториална цялост, самоопределение, върховенство на закона, демокрация. Гренландците не са „туземци“ на някаква ничия земя, която Вашингтон е открил на картата. Те са граждани на автономна част от европейска държава. Идеята, че могат да бъдат „купени“ като стадо, е не просто политически цинизъм — тя е цивилизационна обида.

Но, в по-дълбок смисъл, Тръмп не прави нищо ново. Той просто продължава американската традиция за придобиване на територии. Историята на САЩ е история на три метода: колонизация, покупки и войни.

Първо — колонизацията. Изтласкването и изтребването на коренното население е фундаментът, върху който е построена американската държава. От Нова Англия до Калифорния заселниците са купували земя от индианците с пушки, дрънкулки и „огнена вода“, или просто са ги избивали и изселвали. Примерите са безброй: сделката за остров Манхатън през 1626 г. срещу стоки на стойност около 60 гулдена; „договорите“ за земи в Охайо и Илинойс, сключвани под дулото на оръжие; систематичното изселване на чероки, чокто, крик и семиноли по „Пътя на сълзите“ през 1830-те.

Второ — покупките. Луизиана е купена от Наполеон през 1803 г. за 15 милиона долара — около 400 милиарда в днешни пари. Аляска е купена от Руската империя през 1867 г. за 7,2 милиона долара — приблизително 150 милиона в днешни пари. И в двата случая САЩ купуват територии, населени не със свободни граждани, а с поданици на империи или с коренни племена, които никой не пита.

Трето — войните. Мексиканско-американската война (1846–1848 г.) завършва с анексията на половин Мексико — Калифорния, Невада, Юта, Аризона, Ню Мексико, Тексас. Испано-американската война (1898 г.) носи на САЩ Пуерто Рико, Гуам и Филипините. Америка никога не е губила територия. Каквото не е могла да купи, е вземала със сила. 

И ето ни в XXI век, където Тръмп предлага да купи Гренландия така, както се купува ранчо в Тексас. Той очевидно не осъзнава колко унизителна е тази оферта. Тя издава манталитет, за който няма нищо свято — нито земя, нито родина, нито гражданство. Всичко е за продан. Парадоксално, но това европейско понятие за родина — като място, където си свободен, а не просто където си роден — очевидно не вълнува американския националпопулизъм.

Тръмп иска за си купи европейска територия заедно със свободните ѝ граждани. Гражданите са субекти на суверенитет. Той е връзката между земята и свободата им.

Остава само да видим дали, ако успее, Тръмп би изпратил коренните гренландци в резервати — така, както заедно с Нетаняху обсъждат да изпратят палестинците от Газа в Сомалиленд, докато превръщат опустошената ивица в някаква бъдеща „близкоизточна ривиера“. Логиката е една и съща: земята е ценна, хората — пречка. Това е колониален манталитет, пренесен в XXI век, без грам срам или историческо съзнание.

И тук се крие най-дълбокият парадокс. Докато Америка е била колонизирана, Европа е създавала нации. А с нациите се е родило и модерното понятие за родина — не просто мястото, където си роден, а мястото, където си свободен. Родина значи не само земя, предци и наследство, но и гражданска принадлежност, общност на права, закони и ценности. САЩ често са давани като пример за държава, изградена именно върху гражданска идентичност, а не върху етнос или древна история. Конституцията, а не кръвта, е била основата на американската нация.

Но в напора си да купи или превземе Гренландия, MAGA се разминава напълно с тази фундаментална американска характеристика. Тръмп не се държи като наследник на политическата традиция на Мейфлауър, на поклонниците, дошли да изградят нов „град на хълма“. Той се държи като наследник на първите авантюристи — търсачи на злато, кожи и земя, които са гледали на континента като на огромен магазин за ресурси. Офертата за Гренландия портретира MAGA като уродливо, гротескно продължение на тази първа линия — колониалната, хищническата, антидемократичната.

И ако това е така, тогава Тръмп и неговото движение не са просто политическа аномалия. Те са срамна болест на американската демокрация. Големите демокрации носят големи рискове — поради размера им всичко им е голямо, включително болестите и срамът. И ако Америка наистина тръгне по пътя на покупко-продажбата на народи, а не на защита на граждани, тя рискува да се превърне в анти-Америка — в отрицание на собствените си принципи, в карикатура на себе си.

Гренландия е само поводът. Истинският въпрос е дали САЩ ще останат верни на идеята, която ги е създала — или ще се върнат към инстинктите, които някога са ги опетнили. Защото родината не е за продан. А свободните граждани — още по-малко.

Ако ЕС реши да играе играта на Тръмп, би могъл да „купи“ най-малкия американски щат — Уайоминг — за около 58,8 милиарда евро (587 618 души ×100 000 евро =58 761 800 000 евро). Това е цената на една година кохезионна политика в ЕС. Или на една година селскостопански субсидии. Или на няколко години научни програми. С други думи: ЕС, чийто съюзен бюджет е малко над 1,1% от общия му БВП, може да си позволи да купи един американски щат също както САЩ могат да купят Гренландия.

Разбира се, подобна идея е абсурдна. Но именно този абсурд разкрива колко варварска е логиката на „купуването на територии“ в XXI век. Когато превърнеш граждани в „цена на глава“, когато третираш суверенитет като сделка, когато гледаш на народи като на активи в баланс, ти не правиш геополитика — правиш колониализъм с модерни средства.

И ако Тръмп наистина вярва, че може да купи Гренландия така, както се купува ранчо в Тексас, тогава проблемът не е в Гренландия. Проблемът е в Америка. Или по-точно — в онази Америка, която MAGA се опитва да възкреси: Америка на авантюристите, на търсачите на злато, на „огнената вода“ и дрънкулките, на сделките за земя, сключвани над главите на народи, които никой не пита.

Това не е Америка на Конституцията, на гражданската идентичност, на „града на хълма“. Това е анти-Америка — гротескно продължение на най-мрачните ѝ инстинкти, пренесени в 21 век с червена шапка и лозунг за величие.

И ако демокрациите имат болести, то големите демокрации имат големи болести. И голям срам. Офертата за Гренландия е точно това: симптом на срамна болест, която разяжда американската политическа култура отвътре. Болест, която превръща граждани в стока, а суверенитет — в пазарлък.

Гренландия е само поводът. Истинският въпрос е дали Америка ще остане вярна на идеята, която я е създала — или ще се превърне в карикатура на себе си, в държава, която купува народи, защото е забравила как се печели уважение.