Бившият полски министър на правосъдието Збигнев Жобро съобщи, че е получил политическо убежище в Унгария, след като срещу него бяха повдигнати обвинения в Полша за участие в престъпна група и злоупотреби. 

Унгарското правителство обяви, че е разгледало молбата му в съответствие с националното и европейското законодателство, като я определи като случай на политическо преследване. Варшава отхвърли тези твърдения и заяви, че делото срещу Жобро е изцяло криминално, а решението на Будапеща подкопава доверието между държави членки на ЕС. Полските власти предупредиха, че предоставянето на убежище на бивш високопоставен политик се явява опасен прецедент. 

Случаят предизвика реакции и в Европейския съюз, където се очаква дебат относно границите на политическото убежище и върховенството на закона.

Случаят "Жобро"

Збигнев Жобро е бивш министър на правосъдието и главен прокурор на Полша по време на управлението на партия „Право и справедливост“ (2015–2023). След смяната на властта и идването на правителството на Доналд Туск, полската прокуратура започва разследвания срещу ключови фигури от предишното управление.

През 2025 г. срещу Жобро са повдигнати сериозни обвинения, включващи участие в организирана престъпна група и злоупотреба с власт. Малко след това той напуска Полша и подава молба за политическо убежище в Унгария, която унгарските власти одобряват. Така бивш министър от една държава членка на ЕС получава защита от друга държава членка.

Жобро поддържа твърдението, че делото срещу него е политически мотивирано. Това е и официалният мотив, заради който двамата със съпругата му получиха убежище в Унгария. Будапеща защити решението си с аргумента, че в Полша има случаи на политическо преследване, а унгарските власти заявиха, че всяка подобна молба се разглежда индивидуално и в съответствие с националното и европейското право.

Полското правителство реагира остро, определяйки решението на Унгария като подкопаване на взаимното доверие между държавите членки на ЕС. Случаят „Жобро“ поставя под въпрос доколко институтът на политическото убежище може да бъде използван между държави членки на ЕС и дали подобни решения не задълбочават политическите и правните разделения в Съюза.

ЕК: Убежище от една страна членка в друга – само при изключителни обстоятелства

Страна членка на ЕС може да окаже убежище на граждани на друга страна членка само при наличие на сериозни нарушения на европейското законодателство.

Това заяви говорителят на Европейската комисия Маркус Ламерт, попитан за даденото от Унгария убежище на Збигнев Жобро.

„Никога не коментираме такива случаи. Но когато става дума за правилата, това, което можем да кажем, е, че според европейското законодателство нивото на защитата на основните права във всички страни членки е такова, че всички тези страни се смятат за сигурни  по отношение на въпросите, свързани с убежището. Това е принципът, залегнал в Договорите на ЕС. Всяка дерогация от този принцип изисква изключителни обстоятелства, за които има много висок праг. Такова изключение би било например, ако една страна е обект на процедура по член 7 за системни нарушения на европейското законодателство“, каза Ламерт.

Комисията обаче прекрати процедурата срещу Полша по член 7 през май 2024 г., припомни той. Тогава в Брюксел стигнаха до извода, че в страната вече няма риск от сериозно нарушение.