Европейският съюз направи всичко възможно да избегне търговска война със САЩ. Брюксел преглътна унижението, прие компромисно 15-процентните мита, наложени от президента Доналд Тръмп върху европейски стоки и заложи на стратегията „издържай, не провокирай, не рушѝ мостовете“. Но Тръмп очевидно не иска мир, а иска да унижи и подчини Европа, да я разедини и превърне в сбор от слаби и зависими васали на САЩ. Новата му заплаха за 10% мита срещу осем европейски държави, дръзнали да изразят солидарност с Дания и Гренландия, показва, че залогът вече не е търговски спор, а суверенитет, сигурност и самото бъдеще на трансатлантическия съюз, пише днес Асошиейтед прес.

Според съвместната декларация на Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Великобритания, Нидерландия и Финландия, цитирана от АП, заплахите на Тръмп „подкопават трансатлантическите отношения и рискуват опасна низходяща спирала“. Осемте държави – някои от най-близките съюзници на Вашингтон – подчертават, че участието им в датското учение „Arctic Endurance“ ("Арктическа издържливост") в Гренландия „не представлява заплаха за никого“ и че са „в пълна солидарност с Кралство Дания и народа на Гренландия“. В отговор Тръмп обяви, че ще наложи 10% мита върху всички стоки от тези страни, с перспектива те да нараснат до 25% през юни 2026 г., ако не се съгласят на „пълно придобиване“ на Гренландия от САЩ – безпрецедентен случай на използване на търговски натиск за териториални цели между съюзници.

В социалната си мрежа Тръмп твърди, че НАТО „двайсет години предупреждава Дания“ за руската заплаха в Арктика и че Копенхаген не е действал, затова „сега е време и това ще бъде направено“. Така Гренландия – автономна територия на Дания и част от западния отбранителен щит – се превръща в сцена на открит конфликт между САЩ и Европа. АП отбелязва, че европейските държави изпращат войски в Гренландия именно за да укрепят датския суверенитет и да успокоят американските тревоги, но Вашингтон интерпретира това като предизвикателство.

Отговорът на Европа този път е далеч по-твърд от обичайното. След извънредни разговори на посланиците в Брюксел председателят на Европейския съвет Антониу Коща заяви, че лидерите на ЕС са единни, че митата „са несъвместими със споразумението за търговия ЕС–САЩ“ и че съюзът е „готов да се защитава срещу всяка форма на принуда“. Той подготвя извънреден европейски съвет, на който темата „Гренландия“ ще бъде само вход към много по-голям разговор – за бъдещето на трансатлантическите отношения.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас предупреди, че от разрива между САЩ и Европа ще спечелят Китай и Русия, и напомни, че ако сигурността на Гренландия е застрашена, това може да се решава „в рамките на НАТО“. Но именно НАТО е под удар – генералният секретар Марк Рюте призна, че Алиансът е „под шок“, след като американски президент заплашва с търговски санкции съюзници заради разполагане на войски на тяхна територия.

"Политико" описва този момент като „точката на пречупване“ в отношенията между Европа и САЩ. В дълъг анализ изданието отбелязва, че за много европейски правителства заплахата за Гренландия е „последната капка“ след година на натрупващи се конфликти с Тръмп. В частни разговори дипломати определят курса на Белия дом като „лудост“ и „непровокирана атака срещу съюзници“.

„Това се възприема като стъпка, отиваща твърде далеч“, казва европейски дипломат, цитиран от "Политико". „Европа беше критикувана, че е слаба срещу Тръмп. Има известна истина в това, но има и червени линии.“

Според високопоставени европейски представители, цитирани от "Политико", става все по-ясно, че...

„Тръмпова Америка вече не е надежден търговски партньор, още по-малко сигурен съюзник“ и че „да чакаме да отмине“ не е стратегия. Започва „подредено и координирано движение към нова реалност“ – към свят, в който Европа трябва да мисли за сигурността си и за икономическата си устойчивост без автоматичната опора на Вашингтон.

Тази нова реалност вече се оформя в т.нар. „коалиция на желаещите“ за Украйна – група от около 35 държави, чиито съветници по национална сигурност са в постоянен контакт, обменят информация и координират действията си без САЩ да са неизбежният център, отбелязва "Политико". Лидери като Киър Стармър, Еманюел Макрон, Фридрих Мерц, Урсула фон дер Лайен, Александър Стуб и Джорджа Мелони поддържат общи чатове, в които реагират в реално време на „дивотиите“ на Тръмп. Този неформален „Вашингтонски клуб“ може да се превърне в зародиш на нова европейска система за сигурност – с или без Америка.

Особено показателно е, че в тези разговори участва и украинският президент Володимир Зеленски. Украйна – най-военизираната държава в Европа, с огромна армия, развита индустрия за дронове и реален боен опит – би могла да се превърне в ключов стълб на една бъдеща европейска отбранителна архитектура, в която НАТО вече не е единствената рамка. Ако към нея се добавят Франция, Германия, Полша, Великобритания и други, потенциалната военна мощ на „коалицията на желаещите“ би била огромна – и би включвала както ядрени, така и неядрени сили.

Брюкселската платформа за европейска политика "Ла матинал юропеен" отива още по-далеч в диагнозата. В коментар, озаглавен „Daddy Tariff“ a déclaré guerre à l’UE sur le Groenland ("Тате Мито обяви война на ЕС заради Гренландия"), авторът Кристиан Спилман, ветеран европейски кореспондент на АФП, пише, че „немислимото се случи“ – американският съюзник, партньор и защитник „обяви война“ на Европа с търговските санкции, целящи да принудят ЕС да отстъпи Гренландия. „Daddy“ (англ. "татенцето") Тръмп се е превърнал в „Mister Tariff“ (господин Мито), а Европейската комисия, въоръжена с инструмент срещу икономическа принуда и с възможност за бързо разгръщане на сили, се държи така, „сякаш тези инструменти не съществуват“.

Спилман критикува остро председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен, която според него „не е военен лидер“ и предпочита да избягва конфронтацията, дори когато Европа е изправена пред „нов диктатор“. Той припомня, че ЕС разполага с Инструмент за противодействие на принудата – „европейската базука“ – който позволява ответни търговски мерки, но Брюксел се колебае дали да го задейства. Междувременно Тръмп използва митата като откровен шантаж: ако осемте държави не се съгласят на сделка за Гренландия, митата ще се увеличат и ще останат в сила „до пълното придобиване“ на острова."

"Матинал" говори за „вятър на лудостта“, който духа над ЕС и НАТО. Президентът на САЩ иска да санкционира член на Алианса, защото разполага войски на собствена територия и разпростира гнева си към седем други съюзници, участващи в учение.

„Организацията е в шок“, пише изданието.

Тръмп не може да извади САЩ от НАТО заради закон от 2023 г., но може да предизвика „бавна смърт“ на Алианса чрез финансово оттегляне и агресивна реторика.

В същото време в Европа се разгаря спор как да се реагира. Италия, чрез министъра на отбраната Гуидо Крозето, се дистанцира от инициативата за войски в Гренландия и я осмива като „начало на виц“. Някои столици са готови да „преглътнат“ анексията на Гренландия, за да нормализират отношенията с Вашингтон – сценарий, който европейски официални лица определят като катастрофален сигнал към Китай и Русия, защото би легитимирал анексията със сила.

Други обаче настояват, че Европа не може да отстъпи.

„Няма да се поддадем на шантажа“, заяви шведският премиер Улф Кристершон. „Никакви заплахи и натиск няма да ни повлияят – нито в Украйна, нито в Гренландия.“

Френският президент Еманюел Макрон определи митническите заплахи като „неприемливи“ и обяви, че Франция ще поиска активиране на Инструмента против принудата. Германският канцлер Фридрих Мерц осъди американските заплахи, но засега не е готов да стигне толкова далеч.

Под натиска на събитията Антониу Коща и Урсула фон дер Лайен публикуваха обща декларация, че митата „рискуват да компрометират трансатлантическите отношения и да предизвикат опасна негативна спирала“ и че Европа ще остане „единна, координирана и привързана към защитата на своя суверенитет“.

Но, както отбелязва "Матинал", отново липсва конкретика за средствата.

Един от възможните катализатори за по-твърда линия е Европейският парламент. Трите основни проевропейски групи – Европейската народна партия, социалистите и либералите от „Обнови Европа“ – вече заявиха, че в сегашната ситуация не могат да одобрят търговското споразумение ЕС–САЩ и настояват за активиране на антикоерсионния инструмент.

„Време е да преминем от доверие към възпиране“, казва председателката на "Обнови Европа" Валери Айе.

В САЩ също расте съпротивата. Сенатор Марк Кели предупреди, че митата срещу съюзници ще накарат американците „да плащат повече, за да се сдобием с територия, от която не се нуждаем“.

Бившият вицепрезидент Майк Пенс заяви, че подкрепя идеята САЩ да притежават Гренландия, но не и метода на Тръмп, който „застрашава да разруши отношенията не само с Дания, но с всички наши съюзници в НАТО“. Бившият посланик Даниел Фрийд припомня, че Тръмп вече е отстъпвал под натиск – от Канада, Мексико, Китай – и че „съюзниците и Конгресът имат лостове“.

Но за Европа дилемата е по-дълбока от това дали Тръмп ще отстъпи в конкретния спор за Гренландия. Става дума за края на следвоенния свят, какъвто го познаваме – край на 80-годишната трансатлантическа връзка, която беше най-сигурната крепост на мира и правилата в света. Ако ЕС бъде принуден да отговори с ответни мита, да задейства Инструмента против принудата и да започне да изгражда паралелна система за сигурност, това ще означава не просто търговска война, а политическа конфронтация със САЩ и глобално пренареждане.

Какви ще бъдат последствията, днес е трудно да се прогнозира. Ясно е обаче едно: „разводът“ на Европа със САЩ би означавал не само нова геополитическа карта, но и вътрешна проверка за самата Европа – преброяване на тези, които виждат в нея своята обща съдба, и на онези, които предпочитат да останат в сянката на „Daddy Tariff“. В този смисъл Гренландия е само ледникът на повърхността. Под него се топи целият стар свят.