Европейската комисия започна задълбочено разследване, за да установи дали арбитражно решение, с което България е осъдена да плати 61,04 милиона евро на малтийската компания ACF Renewable Energy Limited, нарушава правилата на ЕС за държавните помощи.

Става дума за инвестиция на ACF в български соларен парк, придобит през 2012 г., който тогава е бил обхванат от национална схема за подпомагане на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). През 2013 и 2014 г. България прави изменения в схемата, а през 2016 г. официално я нотифицира на ЕК, която я одобрява като съвместима с вътрешния пазар.

Компанията ACF твърди, че е претърпяла загуби заради измененията и завежда арбитражно дело, като се позовава на Договора за Енергийната харта (ДЕХ). На 5 януари 2024 г. арбитражен трибунал отсъжда, че България е нарушила договора и постановява компенсация от 61,04 милиона евро плюс лихви. България е нотифицирала ЕК за решението, но към момента не е изплатила средствата.

ЕК изразява предварителното си становище, че изплащането може да представлява държавна помощ по смисъла на член 107(1) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Тази помощ е несъвместима с вътрешния пазар. Комисията подчертава, че всяка държавна помощ трябва да бъде одобрена от нея, а ако тя нарушава други разпоредби на правото на ЕС, не може да бъде призната за допустима.

Особено внимание се обръща на факта, че случаят представлява т.нар. вътрешноевропейски спор, тъй като и България, и Малта са членки на ЕС. Затова Комисията ще анализира дали арбитражното решение нарушава член 19(1) от Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и членове 267 и 344 от ДФЕС, свързани с върховенството на Съда на Европейския съюз (СЕС).

Несъвместимост с европейското право

Още през 2018 г. Съдът на ЕС постанови, че арбитражните клаузи в двустранни инвестиционни споразумения между страни членки са несъвместими с европейското право. В последвало съобщение Европейската комисия изрично подчерта, че това се отнася и до арбитражната клауза в Договора за енергийната харта.

През 2019 г. 22 държави членки подписаха декларация за неприложимостта на ДЕХ за вътрешни спорове в ЕС. През 2021 г. Съдът доразви правната рамка, като определи, че ДЕХ е част от европейското право, а неговата арбитражна клауза не може да се прилага за спорове между инвеститори и държави членки на Съюза. В резултат през 2024 г. държавите членки постигнаха общо разбиране за невалидността на ДЕХ като основа за такива арбитражи. Това доведе до решението ЕС да се оттегли от този договор, считано от 27 юни 2025 г.

Отказът от арбитраж между държави членки обаче не означава липса на инвестиционна защита в рамките на ЕС, изтъкват от Комисията. Инвеститорите разполагат с възможности за съдебна защита на национално ниво, включително право на обжалване на държавни мерки или решения по държавна помощ. Решенията на ЕК също подлежат на съдебен контрол пред Общия съд на ЕС.

Специфично за сектора на възобновяемата енергия страните членки са длъжни да не променят подкрепата за вече одобрени проекти по начин, който ощетява инвеститорите. Тази правна защита обаче не е съществувала към момента на промените в българската схема през 2013 г., заради които ACF поиска компенсация.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".